Решение № 164 от 24.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 2224/2011 г.

Решение № 164 от 24.07.2012 г. на ВКС по н. д. № 2224/2011 г., III н. о., НК, докладчик председателят Вероника Имова Производството е образувано по КАСАЦИОННА ЖАЛБА от упълномощените защитници на подсъдимия Е. Г. А. - адвокат Г. Л. и адвокат А. М., срещу въззивно решение № 134 от 27.05.2011 г. по внохд№ 750/10 г. на Софийския апелативен съд. Навеждат се касационните основания нарушение на закона и съществени процесуални нарушения, както и необоснованост на решението, което не е касационно основание. Посочено е, че законът е приложен неправилно с осъждането на подсъдимия А. за инкриминираните деяния по чл. 242, ал. 4, вр. с ал. 2 и по чл. 354а, ал. 2 НК, което твърдение е скрепено с доводи, че от данните по делото не следват изводи за авторство на подсъдимия на инкриминираните деяния. Твърденията за съществени процесуални нарушения са за ограничаване правото на защита на А. тъй като: не са допуснати от съда поисканите от защитата доказателства, с което е нарушен и чл. 315 НПК, даващ право на въззивната инстанция да събира доказателства за изясняване обстоятелствата от предмета на доказване; изводите за осъждането на подсъдимите се градят единствено върху приобщените от досъдебното производство доказателствени средства, включително и обясненията на подсъдимите Н. и А., което е недопустимо според чл. 116, ал. 1 НПК; възраженията на защитата на А. срещу достоверността на доказателствените източници въз основа на които се градят осъдителните изводи в присъдата не са получили отговор във въззивното решение. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ касационната жалба се поддържа от явилият се лично подсъдим Е. Г. А. и упълномощеният от него защитник - адвокат Г. Л. Според защитата, подсъдимият е осъден единствено на базата на дадените от него обяснения и съдържащите се в тях самопризнания, без да намерят подкрепа в останалите доказателствени източници. Не са установени фактическите обстоятелства от съществено значение за делото като причините за контакта между двамата подсъдими и за пътуването им до Р. Турция, развитието на отношенията им със свид. Й., причините за пътуването му до Р. Македония. Не е уважено дозателственото искане за разпит на свид. Е. М., която е щяла да установи бизнес отношенията между двамата подсъдими. Подсъдимият А. е дал обяснения с признания за деянието тъй като е бил подведен от дознателя Ц. Не са допуснати поисканите от защитата доказателства, от които е щяло да се установи, че подсъдимият е имал само ролята на преводач на подс. Н. и не е участвал в деянията съгласно обвинението. Не е установено участието на А. в извършване на инкриминираното деяние нито субективната страна при осъществяване на деянието. Иска се оправдаване на подсъдимия или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В своя ЛИЧНА ЗАЩИТА ПОДСЪДИМИЯТ Е. А. иска оправдаване по обвинението. ПОДСЪДИМИЯТ Н. Г. спрямо когото производството в съдебната фаза се провежда задочно, съгласно чл. 269, ал. 3, т. 2 НПК, не е обжалвал касационна жалба чрез защитата си. В съдебното заседание пред ВКС за него се явява адвокат В. Р. от АК гр. Кюстендил, назначен от касационната инстанция за служебен защитник на подсъдимия Н. Г. (съгласно чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК), подкрепя като основателни доводите и исканията в жалбата на защитата на подс. А. и моли да бъде уважена. ПРОКУРОРЪТ от ВКП дава заключение за оставяне в сила на въззивното решение. Съдът е суверенен да прецени кои лица да допусне като свидетели. В случая лицата Г., М. и С. са щели да установят търговската дейност на подсъдимия, която е извън предмета на доказване. Не са нарушени чл. 13 и чл. 14 НПК. Деянията и авторството им от подсъдимите са доказани. Материалният закон е приложен правилно. В ПОСЛЕДНАТА СИ ДУМА подсъдимият А. заявява, че е невинен. Превеждал е на подс. Н. от български на турски език, тъй като той не е владеел български език и не се е занимавал с друга дейност, освен със съвместна търговия с Н.. Изразява надежда за справедлив процес. Моли да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ВЗЕ ПРЕДВИД ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРОВЕРИ ПРАВИЛНОСТТА НА ОБЖАЛВАНОТО ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ, В ПРЕДЕЛИТЕ ПО ЧЛ. 347 НПК, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 2 от 03.02.2010 г., постановена по нохд № 691/07 г., на Кюстендилския окръжен съд подсъдимият Е. Г. А. е признат за виновен в това, че в периода от 10.11.2006 г. до 13.11.2006 г., на ГКПП-Капитан А. и на ГКПП-Гюешево, в съучастие като съизвършител с подс. Н. Г., при продължавано престъпление, без надлежно разрешително е пренесъл през границата на страната високорисково наркотично вещество - 24 900 гр. хероин на обща стойност 2 555 923 лв. като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, поради което и на осн. чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на петнадесет години лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 000 лв., като е оправдан по обвинението за това, да е извършил две отделни престъпления по посочения текст от материалния закон, съотв. на 10.11.2006 г. и на 13.11.2006 г. С тази присъда подс. А. е признат за виновен и в това, че в периода 11.11.2006 г. - 13.11.2006 г. в гр. Хасково, в съучастие като съизвършител с Н. Г. без надлежно разрешително и с цел разпространение, е държал в л. а. "Ауди А6" с рег. № ****** високорисково наркотично вещество в голямо количество - 24 900 гр. хероин с различно процентно съдържание на активния компонент, на обща стойност 2 555 923 лв., поради което и на осн. чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е осъден на пет години лишаване от свобода и на глоба в размер на 20 000 лв. На осн. чл. 23, ал. 1 НК съдът е наложил на подс. А. общо и най-тежкото наказание от петнадесет години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лева, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затвор от закрит тип. Задочно осъденият подсъдим Н. Г. е признат за виновен по същите обвинения за същото продължавано престъпление, извършено на 10.11.2006 г. и на 13.11.2006 г., в съучастие с подс. А. като Г. е действал като подбудител в първото деяние на 10.11.2006 г. и като съизвършител във второто деяние на 13.11.2006 г., с предмет високорисково наркотично вещество - 24 900 гр. хероин на обща стойност 2 555 923 лв. - престъпление по чл. 242, ал. 4, пр. 2, вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК, за което вр. с чл. 54 НК е осъден на 17 години лишаване от свобода и на глоба в размер на 200 000 лева. Признат е за виновен и за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК със същия предмет и вр. с чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 НК му е наложено общо и най-тежкото наказание от 17 години лишаване от свобода и глоба от 200 000 лв. и е постановил наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затвор от закрит тип, при първоначален строг режим. На осн. чл. 59, ал. 1 НК съдът е приспаднал и е зачел времето, през което всеки от подсъдимите е бил задържан под стража и/или по отношение на него е била прилагана мярка за неотклонение "Домашен арест". На осн. чл. 242, ал. 7 НК и чл. 354а, ал. 6 НК съдът е отнел в полза на държавата веществото, представляващо предмет на всяко от престъпленията, а позовавайки се на чл. 242, ал. 8 НК е постановил и отнемане в полза на държавата и на лекия автомобил "Ауди А6" с рег. № ******, собственост на "Могиса България" ЕООД. С въззивно решение № 134 от 27.05.2011 г. по внохд № 750/2010 г., САС, IV състав, образувано по жалби от защитата и на двамата подсъдими, САС е изменил присъдата като е преквалифицирал извършеното от подс. Н. Г. от престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК в престъпление по чл. 242, ал. 4 вр. ал. 2 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26, ал. 1 НК. С решението е изменена присъдата и в частта относно наложените на подс. Е. Г. А. наказания, които са намалени по размер, от петнадесет години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева - за престъплението по чл. 242, ал. 4 НК на десет години лишаване от свобода и 100 000 лева глоба и от пет години лишаване от свобода и 20 000 лева глоба - за престъплението по чл. 354а, ал. 2 НК на две години и шест месеца лишаване от свобода и 5 000 лева глоба. Изменена е и в частта по чл. 23, ал. 1 НК като общо най-тежкото наказание е намалено на десет години лишаване от свобода и на 100 000 лева глоба. Присъдата е потвърдена изцяло в останалата й част. Настоящият съдебен състав прие, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Възраженията на защитата срещу атакуваното решение се отнасят в обобщен вид до липса на категорично доказване на деянията и тяхното авторство от подсъдимия А. и на ограничаване правото на защита на подс. А. с недопускане на поисканите свидетели за установяване действителните отношения между двамата подсъдими и липса на отговор на доводите на защитата по отношение несъгласието й с проверката и оценката на доказателствените източници. Твърденията в касационната жалба са неоснователни. Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Въззивната инстанция е дала аргументиран отговор защо не са допуснати поисканите от защитата свидетели. Искането на защитата за разпита на свидетелите, които е следвало да установяват бизнес-отношенията между двамата подсъдими, направено в съдебно заседание на 04.04.2011 г., не съдържа твърдения за факти, които биха имали съществено значение за разкриване на фактите и обстоятелствата от предмета на доказване по чл. 102 НПК. С исканите разпити биха се разкрили обстоятелства, свързани с търговските пътувания, с отношенията между подсъдимите, вкл. и че те не винаги са били заедно по време на тези пътувания, за закупуваните от тях стоки за търговия в общата им фирма и други подобни, които факти са установени по делото с вече събраните доказателствени източници. Те не биха допринесли за изясняване на поведението на подсъдимите относимо към деянията и авторството им, съгласно обвинението, които обстоятелства са от кръга на установяване на инкриминираните в обвинителния акт. Ето защо, допускането им би било самоцелно и неоправдано. Отказът на съда да ги допусне е мотивиран, поради което липсва ограничаване на правото на подсъдимия да се противопостави и да иска проверка на доказателствата на обвинението. При тези изводи не може да се приеме за основателно твърдението на защитата, че с тези си действия въззивната инстанция е ограничила правото на защита на подсъдимия А. Не са засегнати устоите на справедливия процес. ВКС не намира причини да не сподели и да не се присъедини към стореното от въззивния съд. От друга страна, не възприема изразеното в касационната жалба твърдение, че САС е направил повърхностен анализ и не бил отговорил на възраженията на защитата относно оспорване на достоверността на доказателствените източници навеждащи към авторството на деянията от подс. А. В един обширен и пространен анализ, основан на правната логика и на логиката на фактите, САС е изследвал всестранно целия доказателствен материал и въз основа на този задълбочен труд е успял да изведе взаимно свързани по съдържание и хронология и юридически обосновани констатации за фактите от предмета на установяване, както и правни изводи, които са в съответствие с установените факти. Доводите на защитата се опровергават от извършения от въззивния съд пространен и прецизен анализ на всички доказателства. Въззивният съд се е мотивирал защо приема за достоверни обясненията на подс. А. и показанията на свид. Г. Й. Съдилищата по фактите са приобщили по реда на чл. 279, ал. 1, т. 3 и т. 4 НПК обясненията на подсъдимия А., дадени в досъдебната фаза и внимателно са ги проверили и съпоставили с всички останали доказателства и доказателствени средства. Анализът на въззивната инстанция е съпричастен с правната природа на самопризнанието на подсъдимия. То е съобразено с нормата на чл. 116 НПК, въвеждаща ограничение в доказателствената сила на самопризнанието, когато присъдата се основава само на него, но не и когато то се подкрепя от останалите доказателствени източници. В случая, направеното самопризнание от А., в което се съдържа и "оговор" спрямо инкриминираната дейност на подс. Г., не е единственият доказателствен източник за установяване на деянията съгласно обвинението и авторството им. Обясненията на подс. Е. А. и показанията на свид. Г. Й., събрани в досъдебното производство, които съдът е ползвал при формирането на констатациите и изводите си, са приобщени към доказателствения материал съгласно правилата на НПК и са оценени наред с останалите източници на доказателствени факти. А. в обясненията си е заявил, че свид. Й. не е знаел за наличието на пакетите в резервоара на автомобила, чието управление е осъществявал в процесния период. В тази насока те са приети за достоверни, защото изцяло кореспондират с обстоятелствата, установени от показанията на свид. Й. в съдебната фаза и от приобщените му обяснения от досъдебната фаза, по реда на чл. 281, ал. 2 НПК, дадени пред съдия в качеството му на обвиняем, спрямо когото производството е прекратено. Описвайки известните му от този период събития, подс. А. в нито един момент от изложението си не свързва развоя им с излагането на факт или обстоятелство, индициращ макар и само вероятност Г. Й. да е знаел за извършваните престъпления. От своя страна, свид. Г. Й. е изложил фактите такива, каквито са, съгласно самите обективни събития, за които двамата разказват еднозначно. Съобщеното от свид. Й., че е правил няколкократни пътувания до Турция с А. и/или с подс. Г. е потвърдено по делото от писмените доказателства- справки за задграничните пътувания, предоставени от информационните масиви на полицията извършени от двамата подсъдими и от свидетеля Й. през този период, от договора за покупко-продажба на л. а. "Ауди", собственост на управляваното от подс. Г. търговско дружество. Неоснователно е становището на защитата за изолирания характер на обясненията на подс. Е. А., с които уличава себе си и подс. Г. в участието по укриване и пренасяне през граница на пакетите с хероин в резервоара на лекия автомобил "Ауди" е рег. № ******* по указание на Г., срещу определено заплащане, както и данните за организираното от подс. А. - под ръководството и указанията на подс. Г. пътуване до Р. Македония със същия автомобил и укритите в него пакети хероин. То би могло да бъде изолирано от доказателствената съвкупност ако не бяха открити и иззети с протоколите за оглед, претърсване и изземване и фотоалбумите към тях пакети хероин, които съответстват напълно на описанието за тях, дадено от подсъдимия А. в кредитираните му обясненията от съдилищата по фактите. САС се е мотивирал по реда на чл. 339, ал. 2 НПК защо твърденията на подс. А. относно поставянето на хероина в тайник в лекия автомобил, в който вид той е пренесен през граница, нямат изолиран характер. Според него, пътуването им със свид. Й. на 07.11.2006 г. до Р. Турция е било по покана на подс. Г., които факти са потвърдени от показанията на свид. Й., че при пристигането им в Истанбул те са били посрещнати именно от Г. и в следващите дни са гостували в неговия дом до сутринта на 10-ти ноември, където автомобилът е бил в гаража в дома на подс. г. Подсъдимият А. е описал подробно начина на укриване на пакетите в резервоара на автомобила от Г., с който впоследствие са пътували А. и Й., както и факта, че Й. не е знаел за наличието на наркотика в лекия автомобил. Данните от обясненията на подс. А. са анализирани и потвърдени от данните от писмените доказателствени средства (протоколите за оглед и изземване и фотоалбуми към тях) относно откриването и изземването на наркотика на същото място, съобщено от него и със същото описание за начина на опаковането му и дори за цвета на опаковките. Наличието на общ умисъл за трафика на хероина от Турция в България и след това - в Македония, както и държането му с цел разпространение, е установен от оценката за непротиворечивост в признанията на фактите, съдържаща се в обясненията на подс. А. за общите му действия с Г. по пренасянето и държането на наркотика в България с данните от показанията на свид. Й. и от писмените доказателства - справки за задграничните им пътувания. Последващото преминаване на границата със същия наркотик е установено от съда, освен от обясненията на подс. А., но и от кореспондиращите с тях показания на свид. Й. за разговорите на подс. А. със свид. Й. за предстоящото му пътуване със същия лек автомобил за гр. Скопие- Р. Македония, където "е трябвало да се свърже с мъж на име "Виби", на когото да предаде "личен багаж"" и за целта Й. е получил сим - карта, важаща за територията на Р. Македония. Тези данни са споделени еднозначно от двамата и както правилно е извел САС, те не биха могли да бъдат измислени, ако не са обективно съществуващи факти. Свидетелят е заявил, че подс. А. му е обещал заплащането на 500 евро за превоза на автомобила до Р. Македония, поради което САС е достигнал до логическия извод, че А. е автор и на второто деяние - контрабандата на наркотика, укрит от Него и Г. в лекия автомобил и през границата ни с Р. Македония, използвайки Й. като посредствен извършител на деянието. Оценката за достоверността на тези гласни доказателствени източници е подкрепена и с данните от протокола за оглед, от протокола за претърсване и изземване на лекия автомобил и фотоалбумите към тях, от акт за установяване на митническо нарушение, протокол за митническа проверка и обстоятелствен протокол. Тези доказателствени източници са в основата на установеното от САС, че процесните пакети са били укрити именно по начина, за който сочи подс. А. Показанията на свид. Й. са анализирани обстойно и съдът е стигнал до мотивирани изводи за тяхната последователност, устойчивост във времето и непротиворечивост при пресъздаването на фактите, дори и до най-малките подробности относно поведението на подс. А. и уговорките със свидетеля по повод пътуването на Й. до Р. Македония. Тези показания са проверени за достоверност и с показанията на разпитаните свидетели - митнически служители С., К., Г., С. и М., които еднопосочно с изясненото от Й. установяват същите факти. Съдът се е аргументирал защо е приел, че иззетото наркотично вещество на 13.11.2006 г. е същото вещество, което е внесено от Турция в България на 10.11.2006 г. В тази насока са послужили и справките за задграничните пътувания на А. и Й. в инкриминирания период. Описвайки събитията от ранния преди обед на 10.11.2006 г., развили се в гаражното помещение към дома на поде Г. в Истанбул, когато, според обясненията му, подс. Г. е поставил множество на брой пакети в резервоара на колата, се е ангажирал с преценка, че пакетите са били "около 40 бр.", което указва на съдържанието на представите му и волевата му проява на лично съзнателно участие в укриването на наркотика и съзнателното пренасяне в този му вид през границата на Р. Турция в страната ни. От друга страна, в обясненията на подс. А. е подчертан конспиративния характер на обстоятелствата, при които са поставени пакетите само негово присъствие и без знанието на шофьора на същата кола - свид. Г. Й. Тези фактически данни са оценени от САС като имащи очевидната цел и на двамата подсъдими да се избегне установяването на местонахождението на пакетите от контролните митнически органи, тъй като съдържанието им не е позволявало явно държане и пренасяне през границата на страната. А хероинът има именно такъв характер, предвид разрешителния режим на притежаване, държане, пренасяне и пр. забрани, уредени в закона. Външният вид на тези пакети и характерните подробности на опаковката и количеството им са описани в приобщените обяснения на подс. А., които са оценени с данните от протоколите за оглед и изземване на хероина от тайник в резервоара на същия автомобил. В мотивите на атакуваното решение е отделено пространно място за отговор на доводите на защитата относно възможността по друго време, на друго място и от друго лице/лица да са били поставени укритите от поде. Г. и подс. А. пакети. САС е анализирал доказателствените източници според които укриването на наркотика не е било достояние на други лица, освен на подсъдимите, тъй като е установено по делото, че след завръщане подсъдимите в България и след установяването на автомобила пред квартирата на Г. в гр. Хасково, автомобилът не е бил ползван от други лица и е бил изцяло във фактическата им власт - факт, обсъден в мотивите на въззивната инстанция във веригата от хронологически и в логическа връзка установени факти за поведението на подсъдимите. Изложените аргументи от САС напълно се споделят от състава на ВКС. Фактическите констатации в атакуваното решение се основават на анализ, съобразен с правилата по чл. 107 НПК, вр. с чл. 13 и чл. 14 НПК за проверка и оценка на доказателствените източници. Правилно е приложен материалният закон. Деянията и авторството от подсъдимите са доказани по несъмнен начин. Правната оценка на инкриминираното в обвинителния акт и установено от доказателствените източници поведение на подсъдимия А. като деяния, осъществяващи обективните и субективни признаци на престъпните състави по чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 354а, ал. 2, изр. 2, пр. 2 вр. ал. 1, изр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е законосъобразна. Установено е, че подсъдимите не са разполагали към инкриминирания период с лицензия за внос, износ, транзит, пренасяне и превозване на високорисково наркотично веществото каквото е иззетият от владението им хероин 24 900 гр. От общите им действия за осъществяване на деянията законосъобразно е изведен общият им умисъл. Съучастието на подс. А. с подс. Г. под формата на извършител и в двете инкриминирани деяния е обоснована с данните за пряката му роля в изпълнението им. Основателно САС е отхвърлил като несъответни на доказателствата по делото възраженията на подс. А., че не е знаел какво е съдържанието на пакетите, намиращи се в резервоара на автомобила. Те се опровергават както от собствените твърдения, съдържащи се в обясненията му, че той е възприел лично и е описал подробности за действията на Г. по укриването им на особено необичайно място, като при това Г. е държал всичко това да се случи в отсъствието и без знанието на свид. Г. Й., така и от обсъдените показания на свид. Й., и в цялост на останалите доказателствени източници. Разграничено е съдържанието на действията на свид. Й. от инкриминираната дейност на двамата подсъдими при втората контрабанда на наркотика през границата ни с Р. Македония. Действията му правилно са изключени от инкриминираната дейност с обосноваване на правната природа на посредственото извършителство, при което подсъдимите са използвали свид. Й. за пренасянето на 13.11.2008 г. през границата ни с Р. Македония на укрития в лекия автомобил "Ауди" наркотик. Незнанието от страна на свид. Й. на фактическите обстоятелства, принадлежащи към състава на престъплението контрабанда по чл. 242, ал. 4, пр. 2 вр. ал. 2, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК, е обстоятелство, изключващо умисъла за това престъпно деяние, при която форма на вина е единствено възможно осъществяването му. Правилно въззивният съд е приел, че що се касае до наложените на поде. А. наказания, с определящо значение за отмерването им, наред с останалите релевантни обстоятелства, следва да се отчита и приноса на А. в полза на разследването по делото. Пълното изясняване на фактите и обстоятелствата, при които са се случили инкриминираните събития, с оглед на техния конспиративен характер, е станало възможно именно поради дадените от този подсъдим обяснения. Това е несъмнено смекчаващо отговорността на подс. Е. А. обстоятелство, имащо характера на изключително такова като при наличието му и най-ниското наказание, предвидено в закона за всяко от вменените на подс. Е. А. престъпления, се оказва неоправдано тежко. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, III-то н. о., в настоящият съдебен състав