Решение № 5385 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2012 г.

Решение № 5385 от 17.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15496/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ, гр. Смолян, срещу решение № 208 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 277/2012 г. по описа на Административен съд - гр. Смолян. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - Виктор Миронов Танев, от гр. Доспат, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 208 от 13.11.2012 г. по адм. д. № 277/2012 г., Административен съд - гр. Смолян е отменил Решение № 22 от 17.08.2012 г. на Директора на ТП на НОИ, гр. Смолян и потвърденото с него разпореждане № 5307156042 от 02.04.2012 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Смолян. Изпратил е пенсионната преписка на административния орган за разглеждане по същество, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдебният акт не е постановен при наличие на визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предмет на спора по първоначалното дело е бил от каква категория е бил полаганият от Виктор Миронов Танев, от гр. Доспат, труд в завод "Катя Ванчева", гр. Доспат, през периода 1.01.1987 г. до 1.01.1994 г. В мотивите към обжалваното решение подробно са обсъдени резултатите от извършените от контролните органи проверки в "Нитекс-96" АД, правоприемник на завод "Катя Ванчева", гр. Доспат, обективирани в констативни протоколи вх. № 653 от 3.09.2011 г. и вх. № 67 от 2.02.2012 г. Преценявайки ги в съвкупността им с останалите доказателства по делото, съдът е направил обоснования извод, че не са налице достатъчно писмени доказателства, установяващи изпълняваните от жалбоподателя трудови функции. Когато първоначално наличната документация не е съхранена, то разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ГПК допуска изслушването на свидетелски показания. Съгласно тази разпоредба, в случаите, когато законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. В тази връзка показанията на свидетеля Кехайов са необходими, тъй като с тях се установява мястото на работа на Танев през спорния период. Съществено е също така, че този свидетел е оформил трудова книжка № 824, в качеството си на ръководител "ТРЗ" и е определил втора категория труд. Кехайов е представил в хода на административното производство декларация по смисъла на чл. 43 АПК, но в нарушение на разпоредбите на чл. 39, 43 и 44 АПК, административният орган не е зачел правната й стойност, независимо, че в нея се съдържат данни за факти и обстоятелства, които са съществени за това производство. По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от касатора процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 104, ал. 1 КСО, съществено при определянето кой труд към коя категория се причислява, са характера и особените условия труд. В обжалваното решение на директора на ТП на НОИ, гр. Смолян, изводите са направени само на базата на длъжността, която е заемал Танев, къде се е намирала тя в щатното разписание и във ведомостите за заплати. Действително в тези документи се съдържа индиция за характера и условията на труд, но това не е достатъчно. Нещо повече, в констативен протокол вх. № 653 от 3.09.2011 г., самите контролни органи на ТП на НОИ, гр. Смолян, описват длъжностните характеристики на технолог, десенатор и организатор на производство. Съгласно този протокол технологът контролира спазването на технологията на производството и работата на машините и оборудването, контролира качеството на настройване на машините, анализира разхода на суровини и материали и съответствието им с технологичната документация. Очевидно тази трудова дейност не би могла да се осъществява без присъствие на технолога в плетачния цех. В цитирания протокол, по отношение на характеристиката на длъжността "десенатор" е записано, че наред с другите си функции, той плете мостри, необходими за клиентите - първи мостри, фото, търговски и други мостри. Следователно десенаторът също се занимава с плетене. След като "организаторът на производство" има трудова функция да организира производствения процес в групата, той също не може да изпълнява тази дейност извън цеха. Тези доказателства, които са събрани в хода на административното производство, не са били съобразени при постановяване на административния акт. По делото са налице споразумение от 2.02.1987 г., от което е видно, че Танев е назначен на длъжността "началник отдел "Технически прогрес", но като място на работа е посочено цех "плетачество", макар че по категория е към персонал "специалисти". От допълнителното споразумение от 1.11.1990 г. става ясно, че като "технолог на разходни норми" лицето е имало място на работа в цех "плетачество "Канда", независимо, че е в категория персонал "специалисти". През 1993 г., когато Танев е преназначен от длъжността "десенатор" на "организатор производство" (допълнително споразумение от 1.04.1993 г.) и от "организатор производство" на длъжност "десенатор" (допълнително споразумение от 24.12.1993 г.), мястото му на работа и двата случая е "плетачество "Канда", независимо, че по ЕЩТ се води към категория "специалисти". В връзка с категорията на труда следва да се имат пред вид и записа в редовно оформената трудова книжка, както и удостоверение обр. УП-30 от 6.12.2011 г., които са официални документи. В трудовата книжка за спорния период е отразено, че трудовият стаж е от втора категория. А в удостоверение УП-30, до длъжността "началник отдел "Технически прогрес" в скоби има запис "технолог плетене". Казаното се отнася и до длъжността "десенатор". Към "организатор производство" е изписан и текст "плетене", за разлика от записа на периода 1.08.1994 г. до 10.01.1998 г., за който е записано "организатор производство - конфекция". Всички цитирани в тези мотиви доказателства са били правилно и аргументирано обсъдени от първоинстанционния съд и изводът му, че за времето от 1975 г. до 1994 г. Танев е полагал труд от втора категория, не противоречи на материалния закон. По изложените съображения обжалваното решение се оставя в сила. По делото няма данни за сторени от ответника разноски пред тази инстанция, поради което такива не се присъждат, въпреки направеното искане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,