Решение № 12789 от 26.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5954/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н., чрез адв. Моренов, срещу Решение 567 от 25.04.2024 г., постановено по адм. дело 108/2024 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020, за кампания 2023, и за установяване на публично държавно вземане изх. 01-6500/4798#2 от 10.01.2024г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" /ДФЗ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.Сочи се, че в обжалваното решение липсват каквито е да било съображения досежно тълкуване и прилагане разпоредбите на чл. 6, ал. 3 - ал. 6 от Наредба 4/24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Съдът единствено се е задоволил да се позове на съществуваща съдебна практика, която касае конкретни случаи на подпомагане, при които същото е стартирало в периода 2015-2018 г., а не след 2020 г. Твърди се, че по делото е установено, че в периода 2015 г. - 2019 г. жалбоподателят не е поемал 5-годишен ангажимент по мярка 11 "Биологично земеделие" от ПРСР за периода 2014 - 2020. Съобразно разпоредбите на чл. 6, ал. 1 - ал. 7 от Наредба 4/24.02.2015 г. Недлчев не е поемал и не е имал законово право да поеме нов 5-годишен ангажимент през 2020 г., съответно да го изпълнява в периода 2020 г. - 2022 г. Сочи се, че след като в ангажимента на лицето както за 2020 г., така и за 2021 г. и 2022 г. са включени само сертифицирани биологични площи, то това означава, че през 2022 г. той е имал само една възможност, а именно да поеме нов ангажимент с продължителност една година на основание чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба 4/24.02.2015 г., а не 5-годишен ангажимент, от който 2022 г. да се явява трета година.Последният поет от Н. 1-годишен ангажимент през 2022 г. е изтекъл с края на кампания 2022, от което следва, че ангажиментът му е прекратен по силата на закона, изпълнен е и не следва да се възстановяват средства, изплатени по мярка 11. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменен процесния АУПДВ. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът, представляван от адв. Моренов, моли за отмяна на обжалваното решение и за присъждане на разноски. Ответникът заместник изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие , чрез юрк. Станкова, в писмен отговор изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК, и взе предвид становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество съобрази следното: С Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020г., за кампания 2023 и за установяване на публично държавно вземане изх. 01-6500/4798#2 от 10.01.2024г., издаден от зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, е прекратен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 по отношение на Н. М. Н. и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане по направление Биологично растениевъдство" във връзка с подадени от Н. заявления за подпомагане с УИН: [номер], УИН: [номер] и УИН: [номер] в размер на 3091.72 лв. на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 и ал. 4, т. 2, буква б" вр. чл. 6, ал.1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 Биологично земеделие". Установено е, че Н. М. Н. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 598229 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Одобрен е за участие по мярка 11 Биологично земеделие" от ПРСР 2014-2020 г. с направление Биологично растениевъдство" през кампания 2020. Общата изплатена сума по направление Биологично растениевъдство", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента, е в размер на 7729.30 лв. С писмо с изх. 01-6500/4798 от 18.10.2023 г. ДФЗ е уведомил кандидата за откриване на административно производство по прекратяване на ангажимента, съгласно чл.26, ал.1 от АПК. Посочено е, че при извършени административни проверки е установено, че Н. не е подал заявление за плащане по направление Биологично растениевъдство" за кампания 2023, с което е нарушен чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и е налице основание за прекратяване на ангажимента. Дадена му е възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие счл. 34, ал. 3 от АПК. С писмо с вх. 01-6500/4798#1 от 27.11.2023 г. кандидатът е възразил срещу откритото производство, като е изложил доводи, че поетият от него ангажимент през 2020 г. е едногодишен. Прекратяването на поетия ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 - 2020 за кампания 2023 е мотивирано от административния орган с установеното при извършените административни проверки неизпълнение на изискването на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., изразяващо се в неподаване на заявление за плащане по направление Биологично растениевъдство" за кампания 2023. Същото представлява основание за прекратяване на ангажимента съобразно чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. и за възстановяване на получената финансова помощ по направлението в размер на 40% от полученото подпомагане /7729.3 лв./, равнящ се на 3091.72 лв., в съответствие с чл. 15, ал. 4, т. 2, буква б" от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при изпълнение на приложимите процесуални правила и в съответствие с материалния закон. Като е приел за установено по безспорен начин, че Н. не е подал заявление за плащане за кампания 2023, съдът е формирал извод за законосъобразно прекратяване на ангажимента на основание чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. В тази насока е съобразил разпоредбите на чл. 29, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 8 от Наредба 4, регламентиращи, че биологичните дейности по направленията от мярка 11 се прилагат за период от пет последователни години, като финансовата помощ се предоставя под формата на ежегодни плащания. Решението е правилно. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е обсъдил приетите по делото писмени доказателства и основните доводи на страните, като е установил относимите факти и е изложил мотивирани правни изводи. Настоящият касационен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд като правилни и съответстващи на събраните по делото доказателства, поради което и по аргумент от чл. 221, ал. 2 АПК не следва да ги повтаря. Неоснователно е основното касационно оплакване за противоречие на изводите на съда с разпоредбите на чл. 6, ал. 1 - ал. 7 от Наредба 4/24.02.2015 г. Съгласно чл. 15, ал. 3, т. 4 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. ДФЗ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато подпомаганите лица не са подали заявлението за плащане по чл. 6, ал. 2 от същата наредба за одобрени площи, животни и/или пчелни семейства и не са заявили площи и/или животни и/или пчелни семейства със съответния биологичен код на извършваните дейности по приложение 1. Правилно е съобразено от административния съд, че съгласно на чл. 29, § 3 от Регламент (ЕС) 1305/2013 и чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., биологичните дейности от съответното направление се изпълняват за период от пет последователни години. Съобразно чл. 6, ал. 2 от посочената наредба, срокът по ал. 1, 4 и 6 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата година на кандидатстване е и "Заявление за плащане". През всяка следваща година кандидатите за подпомагане подават "Заявление за плащане". В разглеждания случай е безспорно установено, че Н. не е подал заявление за плащане за кампания 2023 по направление Биологично растениевъдство". Несподелими са доводите на касационния жалбоподател, че през 2020 г., 2021 г. и 2022 г. е поел едногодишни ангажименти на основание чл. 6, ал. 3 ал. 6 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. Посочените разпоредби предвиждат възможност за ежегодно удължаване на приключили ангажименти (чл. 6, ал. 3 и ал. 4), респ. за поемане на нови ангажименти през 2021 г. и 2022 г. със съответна продължителност (чл. 6, ал. 4 и ал. 6). Разглежданият случай не е такъв, доколкото по делото не са ангажирани доказателства, а и липсват твърдения, че Н. има приключил 5-годишен ангажимент, който да е удължен за едногодишен период със заявлението, подадено през 2020 г. Напротив, изрично в касационната жалба се сочи, че в периода 2015 г. 2019 г. лицето не е поемало 5-годишен ангажимент по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020. Следователно, не може да се приеме, че със заявлението от 2020 г. е поет 1-годишен ангажимент, доколкото визираните разпоредби не допускат такава възможност при липса на приключили ангажименти. В случая, поемането от Н. на 5-годишен ангажимент съобразно императивната регламентация на чл. 6, ал. 1 от Наредба 4 от 24.02.2015 г., се потвърждава по категоричен начин от Уведомителното писмо от 26.12.2020 г. /л. 58 от първоинстанционното дело/, връчено на 06.01.2021 г., с което кандидатът е уведомен за одобрението му за участие по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014 2020 с 5-годишен ангажимент. Същевременно, към подаденото заявление за подпомагане УИН: [номер], кандидатът е подписал общи декларации, които опровергават тези му твърдения, като от отразеното в т. 11 и т. 29 от същите ясно може да се заключи, че заявлението касае именно петгодишен ангажимент. По гореизложените съображения решението, като постановено в съответствие с материалния закон, следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,