Решение № 394 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15/2015 г.

Решение № 394 от 14.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Пано Вълчев Мустакерски от гр. Угърчин против решение № 86 от 8.10.2014 г., постановено по адм. д. № 96/2014 г. по описа на Административен съд - Ловеч. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло така предявения иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ като основателен и доказан. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Ответната страна - Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, редовно призован, не се представлява. От процесуалния му представител - старши юрисконсулт Ст. Гачев, е депозирано писмено становище по същество с развити доводи за неоснователност на касационната жалба, съответно - за правилност на съдебното решение на АС - Ловеч. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Ловеч е отхвърлил изцяло като неоснователен предявения от Пано Вълчев Мустакерски иск срещу Държавен фонд "Земеделие" РА за претърпени имуществени вреди в общ размер 8758,35 лв., от които - наддекларирани площи 7422,68 лв. и по акт за недължимо плащане 1335,67 лв., ведно със законната лихва върху тези суми. Съгласно фактическите твърдения, съдържащите се в исковата молба и уточненията към нея, ищецът излага, че по подадено от него заявление за плащания на площ за кампания 2009 г. с УИН 22/100609/21520 от 12.05.2009 г. е заявил площи за финансово подпомагане по СЕПП и НДП, в следствие на което били установени двойно декларирани площи в размер на 1,37 ха, от които ищецът се е отказал, като годните за подпомагане площи са останали в размер на 8,23 ха. Оторизираната субсидия била в размер на 1335,67 лв. Пано Вълчев Мустакерски е посочил, че плащане на посочената субсидия не му е извършвано, поради наложени санкции за бъдещ период в предходните стопански години. На 28.07.2011 г. от ДФЗ е издаден АУПДВ № 01-6500/32494, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Пано Вълчев Мустакерски за сумата от 1335,67 лв. Ищецът е обжалвал този акт пред АС Ловеч, който е отменил акта. Мустакерски твърди, че именно този отменен административен акт му е причинил твърдените имуществени вреди - материални щети, тъй като е получил от ДФЗ писмо, че са му преведени 9145 лв., което не е било вярно и той е бил принуден да вземе кредит от 10 000 лв. от Банка ДСК, както и да изтегли от ДЖЕТ КРЕДИТ още 3000 лв. за закупуване на 100 броя кози. За да отхвърли иска, Административен съд - Ловеч, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че искът е изцяло неоснователен, тъй като ищецът, въпреки че е бил длъжен, не е провел вмененото му от закона главно и пълно доказване на исковата си претенция. Административният съд е заключил, че Пано Мустакерски не е доказал както реалното настъпване на твърдените от него имуществени вреди, така и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално причинените вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт, от който същите се претендират. Базирайки се на събраните по делото доказателства съдът е приел, че недоказани остават всички фактически основания, на които се базира претенцията за имуществени вреди. Административният съд е стигнал до извода, че по делото не се доказва настъпването на преки и непосредствени вреди от отменения незаконосъобразен административен акт - АУПДВ № 01-6500/32494 от 28.07.2011 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", както и причинна връзка между административния акт и твърдените вреди. За да стигне до този извод, съдът е приел, че е налице първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно: отменен по съответния ред административен акт, но не са налице останалите предпоставки за реализиране на отговорността на държавата за вреди. Посочената от Мустакерски сума от 1335,67 лева не е била изплатена от ДФЗ и в последствие удържана от ищеца, нито е била прихваната от бъдещи плащания към лицето, т.е. отмененият административен акт не е бил изпълнен. Също така е посочено, че след отмяната на АУПДВ № 01-6500/32494 от 28.07.2011 г. задължението е било дерегистирано (заличено) от партидата на ищеца в ДФЗ, но горепосочената сума не му е била изплатена поради наложените от предходни кампании с влязъл в сила ИАА санкции за бъдещ период - Уведомително писмо изх. № 01-6500/33037 от 12.08.2011 г. Ищецът не е доказал твърдените от него вреди от отменения акт, а именно: че "е получил от ДФЗ писмо, че са му преведени 9145 лв., което не било истина". Мустакерски не само, че е представил това писмо, а и сумата от 9145 лв. не кореспондира със сумата по отменения АУПДВ. Ищецът не е представил доказателства и за изтеглен от него кредит от 10 000 лв. от Банка ДСК, за основанията на кредита и връзката му с отменения АУПДВ, респективно със сумата от 1335,67 лева. Липсват съответните доказателства и за изтеглени от ДЖЕТ КРЕДИТ още 3000 лв. за закупуване на 100 броя кози, като не е уточнил и връзката между тези кози и отменения акт, имащ за предмет обработваеми земеделски площи. Относно вторият обективно съединен иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 7422,68 лв., съдът е приел, че претендираната като вреда сума, не е предмет на отменения като незаконосъобразен АУПДВ № 01-6500/32494/28.07.2011 г., а се отнася до уведомително писмо № 01-6500/33037 от 12.08.2011 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. Следователно по отношение на тази претенция не е налице отменен по съответния ред незаконосъобразен административен акт, т.е. не е доказана първата фактическа предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Обжалваното съдебно решение е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Обосновано и след подробен и всеобхватен анализ на събраните доказателства съдът е стигнал до правилния извод за недоказаност на реалното настъпване на твърдените имуществени вреди. Административният съд е изяснил релевантните за исковите претенции факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното, като правилно е приложен материалния закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон, съответно не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно незаконосъобразният акт на Държавен фонд "Земеделие". Правилно административният съд е посочил, че по отношение на първия обективно съединен иск за сумата от 1335,67 лева, представляваща установено публично задължение с АУПДВ № 01-6500/32494 от 28.07.2011 г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, е налице първият елемент от състава на ЗОДОВ, а именно: горният акт е отменен като незаконосъобразен с Решение № 112/11.07.2012 г. по адм. д. № 270/2011 г. на АС Ловеч, потвърдено с Решение № 2492/20.02.2013 г. по адм. д. № 11407/2012 г. на ВАС, но не е установено наличието на останалите две предпоставки - преки и непосредствени вреди в имуществената сфера на ищеца от отменения акт и причинна връзка между вредите и акта. Наличието на отменен като незаконосъобразен административен акт обаче не обуславя непременно основателност на претенцията за обезщетение за претърпени от акта вреди. Ищецът следва да проведе пълно и главно доказване както на реалното настъпване на такива вреди, така и на наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и отменения административен акт. Именно с това доказване Пано Мустакерски не е успял да се справи. Видно от материалите по делото незаконосъобразният акт на ДФЗ не е бил изпълнен, като също така задължението по него е било заличено от партидата на ищеца. В същото време при подаване на заявлението за финансиране за кампания 2009 г. Мустакерски е знаел, че е имал наложени санкции от предходните кампании и съответно оторизираната му сума от 1335,67 лева няма да му бъде изплатена именно поради наличието на такива предходни санкции. Оттук напълно обоснован е и изводът на съда, че щом преди отмяната на акта и като следствие от него от патримониума на лицето не са били удържани полагащи му се парични средства за 2009 г., следователно сумата от 1335,67 лв. не се явява вреда, причинена на лицето пряко и непосредствено от издадения и отменен административен акт. Съответно след като горната сума не е била изплатена на Пано Мустакерски именно поради наложени санкции от предходни кампании, ситуация с която ищеца е бил наясно, то няма как той да е имал очакване да получи тази сума в своя патримониум, следователно липсва и настъпване на твърдяната вреда в имуществената му сфера. Оттук следва и напълно обоснованият извод, че липсва вторият елемент на ЗОДОВ - преки и непосредствени вреди от отменения акт, а като не е налице тази предпоставка, то съответно липсва и третият елемент от закона - причинна връзка между акта и вредите. Относно втория обективно съединен иск за сумата от 7422,68 лева, посочена от Мустакерски като настъпила вреда следствие на отменения АУПДВ следва да се посочи, че действително тази сума не е предмет на отменения АУПДВ № 01-6500/32494 от 28.07.2011 г, поради което правилно съдът е извел заключение, че на това основание този иск се явява неоснователен. Горната сума представлява санкции за наддекларирани площи, наложени с Уведомително писмо изх. № 01-6500/33037 от 12.08.2011 г., което УП от своя страна не е било обжалвано и е влязло в законна сила сила. Тук следва да се посочи, че настоящата инстанция напълно споделя изводите на АС Ловеч по отношение на втория обективно съединен иск на Мустакерски, поради и което не счита за нужно да ги приповтаря. Доколкото в случая недоказани остават както вредите, така и причинно-следствената връзка между тях и отменения АУПДВ, правилно АС Ловеч е отхвърлил изцяло исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с произтичащите от това правни последици. По развитите по-горе съображения, както и при осъществената от касационната инстанция служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК, изразяващо се в юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300 лв. на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в новата редакция на разпоредбите й. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение