Решение № 10325 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2018 г.

Решение № 10325 от 2.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3965/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, гр. С., бул. "К. М. Л." №... срещу Решение № 737 от 08.02.2018 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 12833/2017 г.

С обжалваното решение съдът отменя Заповед № УРИ-5392-ПАМ-1940 от 27.07.2017 г. на началника на сектор "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 от Закона за чужденците в Р. Б. на Г. С. З. Пир, гражданин на Ислямска република Пакистан, е приложена принудителна административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" за срок до отпадане на пречките за изпълнение на принудителната мярка "връщане до страната по произход", но не повече от шест месеца.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - началникът на сектор "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно не е взел предвид, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му. Не е отчел неоспоримия факт, посочен в заповедта, че "ако процесната заповед не бъде издадена и приведена в действие, съществува сериозна опасност изпълнението й да бъде осуетено или сериозно затруднено, както и чужденецът няма осигурена издръжка и необходимите задължителни застраховки през време на пребиваването си в страната, както и средства за завръщането му в страната по произход". Цитира разпоредбата на § 1, ал. 4в от Закона за чужденците в Р. Б. (ЗЧРБ).

Неправилно съдът не е отчел постановения отказ за предоставяне на закрила, който съдът е оставил в сила.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на г-н З. П.. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от юрисконсулт Т. Ц..

2. Ответникът по касационната жалба - Г. С. З. Пир, счита същата за неоснователна. Решението на съда е правилно, в съответствие с материалния закон. Обратно на доводите в касационната жалба доказателствата по делото не установяват наличие на предпоставките за прилагане на принудителната мярка. Излага фактите, свързани с личния му живот, и сочи, че по делото безспорно е установено наличието на издръжка, жилище, брак с българска гражданка и родено от брака дете.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Ответникът се представлява от адв. Е. Г., С. адвокатска колегия.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни мотиви.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. Г. С. З. Пир е гражданин на Ислямска република Пакистан, роден на 13.03.1991 г., който е влязъл не през установените за целта места в България през 2014 г.

2. На 13.10.2014 г., с Решение № 6788, заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците отказва предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на г-н З. П..

3. На 04.03.2015 г., с Решение № 1197, постановено по административно дело № 11065/2014 г., Административен съд, С. град, отхвърля жалбата на г-н З. П. срещу Решение № 6788.

4. На 04.04.2016 г., с Решение № 3791, постановено по административно дело № 4290/2015 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение № 1197.

5. На 14.11.2017 г., полицейски органи установяват, че Г. С. З. Пир е без документи за самоличност. При извършената проверка установяват, че е пакистански гражданин, с влязъл в сила отказ за предоставяне на закрила, не са налице данни за подадена последваща молба, няма данни за регистрирано преминаване през граничен контролно-пропусквателен пункт на страната, по време на производството за закрила е здравно осигуряван от държавата.

6. На 14.11.2017 г., с докладна записка, рег. № УРИ-5392р-1451, компетентен орган предлага на началника на сектор "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи на г-н З. П. да се приложат принудителни административни мерки "връщане до страната на произход" и "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци".

7. На 14.11.2017 г., със Заповед № УРИ-5392-ПАМ-1939, издадена на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ, началникът на сектор "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи прилага на г-н З. П. принудителна административна мярка "връщане до страната на произход". На заповедта е допуснато предварително изпълнение.

8. На 14.11.2017 г., със Заповед № УРИ-5392-ПАМ-1940, издадена на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ, началникът на сектор "Миграция" в Столичната дирекция на вътрешните работи прилага на г-н З. П. принудителна административна мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци" за срок до отпадане на пречките за изпълнение на мярката "връщане до страна на произход", но не повече от шест месеца считано от 27.07.2017 г. На мярката е допуснато предварително изпълнение. № 8057

9. На 14.11.2017 г. г-н З. П. фактически е настанен в специалния дом за временно настаняване на чужденци.

10. В хода на съдебното производство г-н З. П. представя:

а) удостоверение за сключен граждански брак с българска гражданка - Н. И. П. Заман, № 3012 от 28.01.2015 г.;

б) удостоверение за раждане на А. С. Г. пир Заман, акт за раждане № 1812 от 09.09.2016 г.;

в) декларация по чл. 72, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Р. Б. (ППЗЧРБ) от Н. И. П. Заман;

г) трудов договор на Н. П. З.;

д) удостоверение за наследници на Н. Н. Н. - майка на Н. П. З.;

е) декларация по чл. 72, ал. 5 ППЗЧРБ от И. Л. Н. - баща на Н. П. З.;

11. На 21.11.2017 г., с Определение № 8057, постановено по административно дело № 12731/2017 г., Административен съд, С. град, спира предварителното изпълнение на Заповед № УРИ-5392-ПАМ-1940.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и заповедта е в нарушение на материалния закон. Съдът приема, че като единствен мотив за прилагане на мярката е посочена необходимостта от създаване на организация за пътуването на лицето до страната на произход. Органът не е посочил нито една от трите, предвидени в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ хипотези, при които е допустимо прилагането на принудителна мярка. Мотиви за мярката не са изложени в предложението за издаването й.

Едновременно с това по делото са представени доказателства за сключен граждански брак с българска гражданка, родено от брака дете, декларирани жилище и издръжка. С оглед на това съдът приема, че органът не е изпълнил задължението си по чл. 6, ал. 4 АПК.

Въз основа на това прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон.

Доводите, които излага в подкрепа на порока нарушение на материалния закон са свързани с компетентността на органа и с преценката на правните и фактически основания за нейното издаване.

Доводите на касатора, свързани с компетентността на органа са неотносими към обжалваното съдебно решение, защото първоинстанционният съд приема, че заповедта е издадена от компетентен орган. С оглед на това съдът не следва да ги обсъжда.

Касаторът счита, че съдът неправилно не е отчел наличието на фактически и правни основания в оспорената заповед.

Видно от мотивите на оспорената заповед същата е издадена с цел "да се създаде организация за пътуване до страната на произход, което се явява пречка за незабавно изпълнение на наложената спрямо него принудителна административна мярка и във връзка с докладна записка УРИ-5392р-1451 от 14.11.2017 г. "

Както обосновано сочи и съдът, разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, редакция към датата на издаване на оспорената заповед, допуска прилагането на принудителната мярка "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци", на чужденец, на когото е приложена принудителна мярка "връщане до страна на произход", при наличието на една от следните три предпоставки: 1.) лицето е с неустановена самоличност; 2.) възпрепятства изпълнението на заповедта; 3.) е налице опасност от укриване.

Нито една от посочените предпоставки органът първо, не е посочил в мотивите на оспорената заповед. Второ. Нито една от предпоставките не е посочена в докладната записка, на която се позовава органът. И трето. Независимо от непосочването на конкретно основание и фактите по делото не дават основание да се направи извод, че е налице някоя от визираните в чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ предпоставки.

Видно от доказателствата по делото г-н З. П. не е лице с неустановена самоличност. Напротив. Самият орган в заповедта и в докладната записка сочи самоличността му, като в докладната записка са изложени и релевантни за лицето факти, установени от компетентните органи. Факта, че г-н З. П. няма документ за самоличност не значи, че е с неустановена самоличност. Няма как г-н З. П. да е с неустановена самоличност, а по отношение на него да е проведено производство по закрила и две съдебни производства. Ако органът има предвид, че г-н З. П. няма документ за самоличност то това е съвсем различно. Следователно първата предпоставка за прилагане на мярката фактически не е доказана от органа, отделно от факта, че не е посочена като правно основание.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че г-н З. П. ще възпрепятства изпълнението на заповедта, с която му е приложена принудителна административна мярка. Органът не сочи абсолютно никакъв факт в подкрепа на тази предпоставка за прилагане на мярката.

От доказателствата по делото не може да се направи извод, че е налице опасност г-н З. П. да се укрие. Видно от представените от него доказателства в хода на съдебното производство той има сключен брак с българска гражданка, от брака е родено дете, има жилище - осигурено от съпругата и бащата на съпругата, съпругата работи. При тези факти и при липса на доказателства за каквото и да било намерение на г-н З. П. да се укрие не е доказана и трета възможна предпоставка за прилагане на мярката, независимо от факта, че не е посочена от органа в мотивите на акта му.

Видно от изложеното извода на съда за липса на посочено конкретно правно основание за издаване на заповедта е правилен и сам по себе си достатъчен, за да се приеме, че заповедта е незаконосъобразна. Наред с това по делото липсват каквито и да било доказателства за наличие на някое от основанията по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Напротив. Налице са множество доказателства, които органът нито събрал, нито обсъдил, за установена самоличност на г-н З. П., за липсата на опасност от укриване и липсват доказателства за възпрепятстване на изпълнението на заповедта за прилагане на мярката "връщане до страна на произход".

Неоснователни са доводите на касатора за неотчитане от съда на факта на влязъл в сила отказ за закрила. Този факт не се оспорва от чуждия граждани и не се отрича от съда, но той е релевантен за прилагане на принудителна мярка "връщане до страна на произход", не и за прилагане на мярката "принудително настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци". С влизането в сила на решението за отказ за предоставяне на закрила чуждият гражданин придобива статус на незаконно пребиваващ в страната и именно с оглед на това по отношение на него може да бъде приложена принудителната мярка "връщане до страна на произход". Вярно е, че доброволното ненапускане на страната след влизане в сила на отказа за предоставяне на закрила по принцип значи несъобразяване с установения в страната правен ред, но обективно, при положение, че г-н З. П. няма документ за самоличност той не би могъл да напусне доброволно страната по официален ред.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Решението е правилно - съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Решението е и валидно, и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

Води от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд