Решение № 4819 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2011 г.

ВАСV отделение03.04.2012 г.докладчик Виолета Главинова

Диспозитив

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Радослав Кръстев Радев от гр. Варна срещу Заповед рег. № К-2679/17.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на ВАС.

Мотиви

Решение № 4819 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6215/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Радослав Кръстев Радев от гр. Варна срещу Заповед рег. № К-2679/17.03.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител на МВР на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. Димитров се поддържа незаконосъобразност на заповедта за уволнение. По-конкретно жалбоподателят оспорва от фактическа страна, че в периода от 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г. в качеството му на отговорник на канала за идентификация на автомобилите е регистрирал седем автомобила с неавтентични документи. Също така поддържа, че заповедта не е мотивирана, както и че заповедта е издадена при нарушение на процесуалните и материалноправните изисквания, като не са налице посочените в нея основания. Моли заповедта да се отмени като незаконосъобразна. Ответникът - министърът на вътрешните работи чрез юрк. Сапунджиев оспорва жалбата като неоснователна. Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, но е неоснователна. С оспорената заповед на министъра на вътрешните работи на посоченото по-горе правно основание е наложено дисциплинарно уволнение за това, че в периода от 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г. в качеството му на отговорник на канала за идентификация на автомобилите е регистрирал седем автомобила с неавтентични документи видно от протокол № 26/24.06.2010 г. за извършена техническа експертиза на документите за регистрация на автомобилите, назначена с постановление по ДП № 25/2010 г. /по описа на ОСлС-ОП-Варна/, с което е нарушил служебните си задължения по заповед рег. № 751/17.10.2005 г. на директора на РДВР - Варна, инструкция рег. № I-45/2000 г., методическите указания, регламентиращи регистрацията на МПС и т. 7 и 13 на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, обявен с МЗ рег. № Iз-2013/08.11.2006 г., като деянията му са станали достояние на отделни граждани и други държавни органи, установено от проведеното дисциплинарно производство. Деянията на жалбоподателя са определени от административния орган като несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и с тях е бил уронен престижът на службата. Административният орган е приел за установено деянието въз основа на проведено дисциплинарно производство, приключило с обобщена справка рег. № 449/28.02.2011 г. становище рег. № 460/01.03.2011 г. и приетите писмени обяснения на служителя - обяснение рег. № 168/21.01.2011 г. по описа на Академия на МВР. Оспорената заповед е законосъобразна. В хода на дисциплинарното производство ДРО е установил, че в периода от 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г. в качеството му на дежурен отговорник на канала за идентификация и след съгласуване с механиците и отбелязване в горния десен ъгъл на заявленията инспектор Радослав Кръстев Радев насочва автомобилите за проверка на номера на рамата от комисия, като инспектор Генчо Димитров извършва еднолична идентификация като собственоръчно на гърба на подадените заявления отразява писмено експертно мнение, че номерата на рамите на автомобилите са автентични, а свидетелствата истински. През този период действат две заповеди на директора на ОДМВР Варна, които предвиждат създаване на експертни групи в състав - експерт от СЕК при СДВР, БНТЛ и НТЛ при РДВР, оперативен работник по криминална линия и механик от КАТ, която да извършва изследване на автомобила, с цел откриване на интервенция върху номерата на рамата и двигателя по искане на купувача и при желание на собственика на автомобила срещу заплащане на съответна такса. Дисциплинарно-разследващият орган не е установил съществуването на заповед, която да задължава отговорника на технологичната линия да насочва МПС към комисиите, сформирани в изпълнение на горните заповеди. Следва да се отбележи обаче, че с издадена през месец август заповед рег. № 1128/19.08.2010 г. от директора на ОДМВР Варна е преодоляна тази празнота в реда и е регламентирано, че при възникнало обосновано съмнение за автентичността на идентификационния VIN номер се изисква от началника на сектор "БНТЛ" осигуряване на служител, който да извърши допълнителни действия по установяване автентичността на идентификационния VIN номер. Независимо от гореизложеното, правилно ДРО е приел, че при така установената фактическа обстановка са налице тежки нарушения на служебната дисциплина от страна на жалбоподателя. Те се изразяват в това, че в посочения период - 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г., макар да липсва конкретна уредба на действията, които следва да се предприемат при възникнали обосновани съмнения относно автентичността на номер на рама или на двигател, с насочването на автомобилите към действащата по заповед № 751/17.10.2005 г. комисия, инспектор Радослав Кръстев Радев е следвало да се съобрази със заложеното изискване за нейния състав, поради което ДРО е счел, че от страна на служителя при регистрацията на всеки от автомобилите, а именно: л. а. Ауди Q7 с рег. № В 6321 РМ, черен металик, джип Мицубиши паджеро с рег. № В 7473 РМ, сив металик, л. а. Ауди Q7 с рег. № В 8887 РМ, черен металик, л. а. БМВ 320 Д с рег. № В 8788 РМ, сив металик, л. а. БМВ 320 с рег. № В 8188 РМ, черен, л. а. БМВ Х5 с рег. № В 7272 РМ, черен, т. а. Ивеко 35 с 15 с рег. № В 8316 РМ е налице лошо изпълнение на заповед - дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. За неизвършване на задълбочена проверка на всички съпътстващи л. а. БМВ 730 Д с рег. № В 6430 РМ документи, която с оглед констатацията в т. 6 от протокол рег. № 26/24.06.2010 г. за извършена техническа експертиза на документи (липса на реакция на UV светлина) би довела до съмнение в автентичността на документа и оттам до съставяне на докладна записка и изпращане на документа в сектор "БНТЛ" за извършване на експертно изследване и изготвяне на експертна справка, правилно ДРО е приел, че е налице неизпълнение на служебните задължения от страна на жалбоподателя. Правилен е и изводът на ДРО за системност, тъй като са установени повече от три нарушения на служебната дисциплина в рамките на една година. При така установената фактическа обстановка, след като е приел писмените обяснения на служителя и след като е събрал и оценил всички доказателства, правилно министърът на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10, чл. 228, т. 1 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в МВР. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че твърдяните дисциплинарни нарушения не са конкретизирани и индивидуализирани. Това твърдение на жалбоподателя е неоснователно и не намира опора в доказателствата по делото. В жалбата се поддържа също, че обжалваната заповед не е мотивирана. За конкретния случай неоснователно е както първото възражение, така и второто. В заповедта ясно са посочени конкретните правни основания, заради които е наложено дисциплинарното наказание, както и етичните правила на поведение на служителя в МВР, които са нарушени и с които е уронен престижът на службата. Под "уронване престижа на службата" следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име на институцията, която държавният служител в МВР представлява, каквото поведение за конкретния случай безспорно е установено от административния орган, мотивирал фактически и правно оспорената заповед. Оспорената заповед е издадена от компетентния орган, при спазване на изискването за писмена форма и в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. От доказателствата по делото безспорно се установява, че заповедта е издадена в съответствие с императивната разпоредба на чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР и е изпълнена административната процедура по същия правилник. Държавният служител, срещу когото се води дисциплинарно производство е участвал в производството на основание чл. 230 ППЗМВР, видно от представените писмени обяснения с рег. № 168/21.01.2011 г. до дисциплинарноразследващия орган. От приложената обобщена справка рег. № 449/28.02.2011 г. относно образуваното дисциплинарно производство срещу държавния служител Радослав Кръстев Радев се установява, че дисциплинарно разследващият орган, въз основа на извършеното разследване е приел за установено, че служителят е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина - в периода от 19.03.2010 г. до 03.05.2010 г. в качеството му на отговорник на канала за идентификация на автомобилите е регистрирал седем автомобила с неавтентични документи. При тези установени и безспорни обстоятелства по административния спор, съдът намира, че извършеното дисциплинарно нарушение е установено по време и място като обосновано и обективно действията и поведението на служителя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР, за което императивно се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Съгласно чл. 230, ал. 1 и 2 от ППЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарното наказание "уволнение" за случаите, посочени в чл. 227, ал. 1 ЗМВР. Оспорената административна заповед е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК във вр. с чл. 250 ЗМВР, Върховният административен съд - пето отделение,

Цитирани разпоредби

1