Решение № 4063 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2017 г.

Решение № 4063 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2244/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 245 и сл. АПК.

Образувано е по молба на Н. В. А. за отмяна на влязлото в сила Решение № 261/06.10.2016 г. на Административен съд - С. по адм. дело № 171/2016 г., с което е отменена Заповед № 366/13.06.2016 г. на кмета на община Н. за одобряване на подробен устройствен план за УПИ VIII-338, кв. 35 по плана на гр. Н..

Молбата е мотивирана с твърдението за нарушение на съдопроизводствените правила поради неконституирането на молителката като заинтересована страна в процеса.

М. С. К. възразява срещу основателността на молбата, останалите ответници не са изразили становище по нея.

Искането е допустимо - подадено е в преклузивния срок по чл. 240 вр. чл. 247 АПК, а разгледано по същество е и основателно.

1. Право да иска отмяна на влязло в сила съдебно решение има трето лице, за което решението е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото - чл. 246, ал. 1 АПК. В случая предпоставките, пораждащи заявеното право, са изпълнени.

а. Административното производство, приключило със заповедта за одобряване на ПУП, е инициирано съвместно от молителката и И. А. (който е участвал по делото) като собственици на част от УПИ VIII-338, който е предмет на изменението на плана. В това си качество А. е заинтересовано лице в производството по одобряването на ПУП - чл. 131, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 ЗУТ. За нея заповедта е благоприятна и правото й на участие като страна по делото, образувано по оспорването на акта, е гарантирано от процесуалния закон - чл. 153, ал. 1 АПК, а конституирането й е било дължимо и служебно от съда - чл. 154, ал. 1 АПК.

Въпреки че административният орган е представил на съда непълен списък на заинтересованите страни, в който молителката не е фигурирала (дори И. А. е включен в него допълнително), данните за правното й положение са били установими от административната преписка, съдържаща заявлението за устройствената процедура, от самата атакувана заповед и нотариалният акт, удостоверяващ правата върху УПИ.

б. Съдебното решение за отмяната на заповедта е конститутивно и има действие по отношение на всички, обхващащо и неучаствалата по делото А. - чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. То е и неблагоприятно за нея, тъй като осуетява настъпването на разпоредените със заповедта правни последици, към които е било насочено искането за издаването й.

1. а. Само по себе си знанието на молителката за съдебното производство пред административния съд не е правоизключващ факт на претендираната отмяна. Действително, към молбата за отмяна е представено адвокатско пълномощно за процесуално представителство по делото, но, противно на довода на ответника М. К., то не е осъществено. При задължението на съда да конституира А. по служебен почин, липсата на нарочно искане от неучаствалата страна, направено лично или чрез нейния пълномощник, не изключва възникването на основанието за отмяна по чл. 146, ал. 1 АПК като правна последица на допуснатото от съда процесуално нарушение.

б. Правото на искане за отмяна не би могло да бъде упражнено, ако конституирането е отказано от съда с влязъл в сила съдебен акт, който би решил окончателно въпроса за участието по делото. Настоящият случай обаче не е такъв.

Изложеното мотивира отмяната на съдебното решение и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Новото разглеждане на делото следва да започне от началото на съдебното производство - чл. 248, ал. 1 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение