Решение № 6594 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2016 г.

Решение № 6594 от 3.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3203/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" [населено място], подадена чрез юрисконсулт Манчева против Решение № 325/18.01.2016 г., постановено по административно дело № 10030/2014 г. по описа на Административен съд - С. град. Р. се обжалва в частта, с която съдът е отменил Ревизионен акт № 2151112964/02.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП [населено място], мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "ОУИ" [населено място], в частта, с която са установени допълнителни задължения и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за доставки от [фирма] за данъчни периоди м. 07.2009 г., м. 11.2009 г., м. 02.1010 г., м. 03.2010 г. по фактури № 00...253/10.07.2009 г., № 00...298/23.11.2009 г. и № 0...309/17.02.2010 г. и от [фирма] за данъчен период м. 11.2009 г. по фактура № 0...19/25.11.2009 г. В касационната жалба се съдържат доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при противоречие на материалния закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда относно наличието на условия за признаване на данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма] и [фирма], като се твърди, че от събраните по делото доказателства не може да се приеме реалност на тези доставки. Иска се отмяна на решението на административния съд в оспорената част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, за касационния жалбоподател се явява юрисконсулт Иванов, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 430 лева. За ответника по касационната жалба - [фирма], не се явява представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба относно доставката на четири броя гуми от [фирма], като счита, че съдът незаконосъобразно е отменил ревизионния акт. Предлага решението в тази част да се отмени и се отхвърли жалбата на ревизираното дружество, а в останалата обжалвана част решението да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Съдебното производство по жалбата на [фирма] против Ревизионен акт № 2151112964/02.04.2012 г. е второ по ред и е образувано след Решение № 11908/08.10.2014 г. по административно дело № 15639/2013 г. по описа на Върховния административен съд, с което решението по административно дело № 9714/2012 г. по описа на Административен съд - С. град е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, съдът е отхвърлил жалбата на дружеството в една част и я е уважил в друга, като е отменил ревизионния акт. Предмет на касационна проверка пред настоящия съдебен състав е решението в частта, с която е отменен ревизионния акт, в частта му, с която са определени допълнителни задължения и лихви в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за доставките от [фирма] и от [фирма]. Законосъобразни са правните изводи, до които е достигнал първостепенния съд като е приел реалност на доставките по фактурите, издадени от [фирма], с предмет GSM апарати. В хода на ревизионното производство, управител на доставчика е декларирал, че основната дейност на дружеството е внос и търговия с GSM апарати, представил е документи за придобиване на стоките от внос и е дал обяснение, че апаратите по спорните фактури са взети от клиента от офиса на дружеството, находящ се на [улица]. Приемо-предавателни протоколи не са съставени, но модела, количеството и единичната цена на GSM апаратите са конкретизирани подробно в самите фактури, които са подписани и от двете страни по доставката. Освен това е установено, че разплащането на стоките е извършено в брой, както и, че фактурите са отразени от доставчика в дневниците за продажби и справките - декларации за съответните данъчни периоди. Представен е договор, сключен с мобилен оператор за 125 броя сим - карти, които са в група, като в обяснение на представител на ревизираното дружество, осъществяващо частна охранителна дейност е отразено, че мобилните апарати се използват и като част от конфигурациите на системите за предаване на сигнал при аларма. Посочените по-горе обстоятелства в тяхната съвкупна преценка, водят до извода, възприет от решаващия съд за изпълнение на изискванията за право на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 6, ал. 1, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. По отношение на доставчика [фирма], приходната администрация подържа довода за недоказана реалност на доставките, тъй като не била установена идентичност между внесените от този доставчик апарати и продадените от него на ревизираното дружество по процесните фактури, тоест не е установен произхода на стоките. На следващо място се твърди, че липсват данни за техническа, материална и кадрова обезпеченост на [фирма] да изпълни доставката. Тези доводи са неоснователни с оглед тълкуването, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, съгласно което добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката, освен когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката, която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, каквито данни по настоящия правен спор няма. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че изводите на съда относно фактурите, издадени от [фирма] са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства, то решението в частта, с която е отменен ревизионния акт по отношение на този доставчик, се явява правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. По отношение на фактурата, обективираща доставка на "автомобилни гуми - 4 броя" с доставчик [фирма], доводите, развити в оспореното решение не се споделят от касационната инстанция. От страна на ревизираното дружество досежно тази доставка са представени единствено фактурата и обяснение, че гумите са закупени от посочения доставчик за монтиране на конкретен автомобил, който е собственост на дружеството. За да отмени ревизионния акт в тази му част, съдът е приел, че процесната фактура като двустранно подписан документ от двете страни по доставката и неоспорена от приходната администрация, следва да бъде ценена като частен документ по смисъла на чл. 180, ал. 1 от ГПК. На следващо място, съдът е приел, че недоказаното плащане по тази фактура и неотразяването й в дневника за продажби от доставчика са ирелевантни обстоятелства за признаване правото на приспадане на данъчен кредит. Това действително е така, но тези обстоятелства, преценени в съвкупност с липсата на каквито и да е доказателства, ангажирани от [фирма] за реално получаване на гумите от този доставчик, водят до извода за ненастъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. Същественото по тази доставка е, че вещите не са индивидуализирани във фактурата чрез посочване на модел, размер или производител, следователно не се доказва реалното им отделяне от рода и предаването им в разпореждане на получателя. Ревизираното лице не е проявило процесуална активност и не се е справило с доказателствената тежест да докаже релевантните факти по тази доставка. От негова страна не е поискано събиране на гласни доказателства чрез разпит на свидетел, респективно не са му дадени такива насоки от първоинстанционния съд, каквито указания се съдържат в решението на Върховният административен съд, върнал делото за ново разглеждане от друг състав. По изложените мотиви, решението на Административен съд - С. град, в частта, с която е отменен ревизионния акт в частта, с която са установени данъчни задължения и лихви в резултат на непризнат данъчен кредит за доставката от [фирма] по фактура № 19/25.11.2009 г., следва да се отмени като постановено в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт в тази част. С оглед на този изход от спора, в полза на Дирекция "ОДОП" [населено място] следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно отхвърлената част от жалбата в размер на 300 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като материалния интерес по посочената по-горе фактура е под 1 000 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,