Решение № 2837 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2016 г.

Решение № 2837 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3966/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Ц. Г. К. с адрес гр. С., чрез процесуален представител адвокат Е. М. от САК, против решение № 16 от 16.02.2016 г. на Административен съд Х. по адм. дело № 518/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу решение № 1012-26-119-1 от 13.10.2015 г. на Директора на ТП на НОИ Х. Поддържат се доводи за неправилност на решението, като от съдържанието на жалбата се извличат касационни основания необоснованост и нарушение на материалния закон- чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на Териториално поделение на НОИ гр. Х. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна в съдебното производство и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Х. С него се отхвърля жалбата й срещу разпореждане № РП-3-26-00062837/14.09.2015 г. на ръководител на "Контрол по разходите на ДОО" при ТП на НОИ Х. С последното е разпоредено прихващане от изискуемо вземане на лицето от държавното обществено осигуряване, представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б от КСО за периода от 01.08.2015 г. -31.08.2015 г. в размер на 262.08 лева, представляващи лихви. Мотивите на разпореждането са, че към 14.09.2015 г. длъжникът има изискуемо вземане от ДОО представено в ТП на НОИ Х., представляващо парично обезщетение за безработица по чл. 54б КСО в размер на 262.08 лева за периода 01.08.2015 г. - 31.08.2015 г. Дължимото вземане е постановено с разпореждане № 1472/29.04.2010 г., издадено на основание чл. 114, ал. 1 и ал. 3 КСО, съгласно което Ц. К. следва да възстанови сумата в размер на 1684.28 лева от които 1497.14 лева главница и 187.14 лева лихва, начислена към датата на издаване на разпореждането. Към 14.09.2015 г. е погасена част от задължението в размер на 1561.28.лева, от които 1497.14 лева главница и 64.14 лева лихви. Към 14.09.2015 г. задължението е в размер на 1270.30 лева, от които 0.00 лева главница и 123.00 лева лихва, и допълнително начислена лихва в размер на 1147.30 лева до дата -14.09.2015 г. - датата на издаване на разпореждане № РП-3-26-00062837/14.09.2015 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. При липса на спор от фактическа страна от правна страна е изведен правен извод за неоснователност на жалбата. Прието е, че приложимите материални норми на чл. 114, ал. 5 и чл. 114а от КСО еднозначно допускат и разпореждат извършеното прихващане, поради което съображенията за нарушение на материалния закон са приети за неоснователни. В мотивите си съдът се е позовал и на съдебна практика на ВАС. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО предвижда, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3 подлежат на принудително изпълнение по реда чл. 110, ал. 5, т. 1 от КСО или по реда на ДОПК, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от ДОО. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. Съгласно разпоредбата на чл. 114а, ал. 1 КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на ГПК и ДОПК или да се извършват други удръжки освен за задължения към ДОО и за задължения за издръжка, както и при прихващане на суми по реда на чл. 114, ал. 5 КСО. С тези разпоредби на КСО въпросите за прихващането по реда на КСО са уредени еднозначно, като в по новата практика на ВАС се преодолява разбирането, основано на тълкуването само на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 КСО без да се взема предвид разпоредбата на чл. 114а от КСО - виж решение № 3636 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 8604/2015 г. на ВАС, решение № 7092 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 10944/2015 г. на ВАС. Предвид изложеното решението не съдържа пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, ВАС шесто отделение