Решение № 2035 от 27.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 186/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. Р. Х., чрез адв. Станкова, против решение 8554 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 3492/2024 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването му на заповед РД-15-680/01.11.2023 г. на кмета на район Лозенец, с която е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.С доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, се претендира отмяната му ведно със законните последици. Подадена е и частна жалба от Х. Р. Х. срещу постановеното по делото определение 12530 от 22.07.2024 г.,с което в производство по чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК , решението е допълнено в частта за разноските, като Х. е осъден да заплати на район Лозенец- Столична община юрк.възнаграждение в размер на 100лв. Твърди се, че разноски не се дължат на ответника в първоинстанционното производство, тъй като не е заявено своевременно искане за присъждането им. Ответникът кмет на район "Лозенец" - Столична община, чрез юрк. Христова, излага доводи за неоснователност на жалбите и законосъобразност на решението и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение и моли за оставянето им в сила. Претендира разноски юрк.възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло обжалваното решение като обосновано и правилно.Намира за неоснователна и частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната и частна жалби са подадени от надлежна страна, в срок и се явяват процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор за отмяна или прогласяване нищожност на заповед РД-15-680/01.11.2023 г. на кмета на район Лозенец, с която е прекратено служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл., след отправено предизвестие от кмета на 25.09.2003г. За да постанови този резултат, съдът е приел,че заповедта е издадена на съответно правно основание по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСЛ., тъй като е безспорно обстоятелството, че служебното правоотношение на Х. на непълно работно време за длъжността финансов контрольор в териториална администрация е възникнало след като назначеният държавен служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Установено е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, тъй като е подписана от заместник-кмета на район Лозенец В. Влахов при условия на заместване, съгласно заповед РД-09-195/25.09.2023 г. на кмета на район Лозенец К. Павлов, който в качеството си на орган по назначаването е отправил предходно предизвестие. Изложени са подробни мотиви за спазване изискванията на чл.108 от ЗДСл. и липса на допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила, като са възприети за неоснователни възраженията относно несвоевременното връчване на заповедта и невписване в нея , че подлежи на обжалване в 14-дневен срок. Административният съд е отчел обстоятелството, че Х. е реализирал надлежно правото си на защита,както и защитата , предоставена от изричната норма на чл.140, ал.1 АПК. Възражението на жалбоподателя, че заповедта е породила действие по време на ползван отпуск по болест е възприето като ирелевантно от първоинстанционният съд, тъй като в ЗДСл. липсва специална уредба за отлагане на издаването или на разпоредените правни последици със заповедта в период на нетрудоспособност на служителя. Освен това е установено, че първият болничен лист на жалбоподателя е с начална дата 03.11.2023 г.,т.е. ден преди изтичане на срока на връченото му на 04.10.2023 г. предизвестие за прекратяване на служебното правоотношение. Доводите на жалбоподателя за извършени нарушения от конкретни длъжностни лица при оформяне и несвоевременното връщане на служебната му книжка и причинените му неимуществени вреди, са оставени без разглеждане като неотносими към законосъобразността на оспорената заповед. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Решението е постановено при напълно изяснена фактическа обстановка, след обсъждане на относимите факти и обстоятелства , както и доводите и възраженията на страните. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл. е необходимо да са налице две кумулативни предпоставки възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обхващащо и пенсионирането по чл. 69, ал. 2 от КСО. От приетите по делото писмени доказателства в първата съдебна инстанция се установява наличието на двете предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение с Х.. Това обстоятелство е безспорно и между страните. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган по назначаването и същата покрива особените изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 108 от ЗДСл. Заповедта е подписана за кмет при условията на надлежно заместване по силата на заповед РД-09-195/25.09.2023 г. на кмета на район Лозенец, поради което възраженията за нищожност се явяват неоснователни. По силата на заповед РД-09-195/25.09.2023 г. на кмета на район Лозенец, на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, заместниккмета В. Влахов е определен да замества кмета на района от датата, следваща датата на решението на ОИК за регистрация до датата на обявяване на резултатите от изборите включително, като изпълнява функциите на кмет на район Лозенец, в т.ч. и на работодател по реда и при условията на чл. 6, ал. 2 от ЗДСл и чл. 61 от КТ. Установено е по делото, че е налице правопораждащия факт за възложеното заместване по цитираната заповед, тъй като К. Павлов с решение 487-МИ от 26.09.2023 г. на ОИК СО, на основание чл. 87, ал. 1, т. 14 и чл. 417, ал. 1 от Изборния кодекс, е регистриран като кандидат за кмет на район Лозенец за участие в изборите на общински съветници и за кметове, насрочени за 29.10.2023 г. Изборните резултати са обявени с решение 1102-МИ от 06.11.2023 г. на ОИК СО . Следователно към датата на издаване на процесната заповед /01.11.2023 г./ заместник кмета Влахов, се явява по заместване орган по назначаването съгласно чл.46, ал.1, т.4 ЗМСМА и процесната заповед съставлява валиден административен акт. Обосновано е с оглед изложеното и позоваването на първоинстанционният съд на Тълкувателно решение 4/22.04.2004 г. на ОСС от ВАС. Обратно на твърденията в касационната жалба, обжалваното решение е обосновано с относимите към предмета на спора фактически установявания, като съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. Наведените доводи за допуснати нарушения при връчване на оспорената заповед и оформяне и връщане на служебната книжка, не могат да обосноват нарушение на административно-производствените правила от категорията на съществените,т.е. такова което да обоснове незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Освен това от наличната по административната преписка документация е видно, че процесната заповед е връчена на Х. при отказ на 17.01.2024г., за което е изготвен нарочен Констативен протокол от четири длъжностни лица, присъствали на връчването на заповедта в деловодството на район Лозенец- СО. С оглед на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да се остави в сила, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Частната жалба срещу определение 12530 от 22.07.2024 г. по адм. дело 3492/2024 г. по описа на Административен съд София град също е неоснователна. Определението е постановено след надлежно сезиране на първоинстанционния съд от ответника за допълване по реда на чл.248 ГПК във връзка с чл.144 АПК на постановеното по делото решение с присъждане на разноски - юрк.възнаграждение. На основание чл.78, ал.8 ГППК,във връзка с чл.144 АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП и предвид надлежно заявеното в съпроводителното писмо към административната преписка искане за присъждане на разноски по делото, с обжалваното определение Х. Р. Х. е осъден да заплати на район Лозенец - Столична община юрк. възнаграждение в минимален размер от 100лв. Видно от приложеното по делото съпроводително писмо на район Лозенец до Административен съд София град с вх.13650 / 05.04.2024г., ответникът е заявил искане за присъждане на разноските юрк.възнаграждение по делото при отхвърляне на оспорването, като е направил и възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя. Следователно , както правилно е прието в обжалваното определение, реално направените от ответника разноски в първоинстанционното производство са дължими от жалбоподателя Х. по реда на чл.143,ал.3 АПК. Обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила, а частната жалба без уважение като неоснователна. Предвид изхода на делото, надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника се явява основателна, поради което, касаторът дължи разноски на настоящата инстанция за юрк.възнаграждение от 100лв, определено по реда на чл.78, ал.8 ГППК във връзка с чл.144 АПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение