Решение № 14456 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2017 г.

Решение № 14456 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8985/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" против решение № 1270/14.07.2017 г., постановено по адм. д. № 964/2017 г., по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу чл. 5, ал. 1 от НРПУРОИ на Община Сопот. Релевират се касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, а именно неправилност на решението на административния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните му изводи. Ответната страна – Общински съвет Сопот, в представен по делото писмен отговор, счита че обжалваното решение е правилно, респ. касационната жалба е неоснователна. Претендират се разноски без да се посочва види и размера им. Представителят на Върховната административна прокуратура в хода на делото по същество, поддържа становище за неправилност на обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в липсата на мотиви относно противоречието с материалния закон на оспорваното решение на общинския съвет. Касационната жалба е редовно подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение административния съд, в производство по раздел ІІІ, гл. Х от АПК и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, е отхвърлил жалбата на Сдружение с нестопанска цел "Български правозащитен алианс" срещу отмяната на чл. 5, ал. 1 от НРПУРОИ на Община Сопот. За да постанови този резултат, съдът е приел, че частичната уредба по определен въпрос в ППЗНА която не противоречи на закона, съответно липсата на уредба в други части на ПЗНА не води до противоречие на ПЗНА с нормативния акт от по-висока степен, а сочи единствено че следва да се прилага последния. Решението е НЕПРАВИЛНО. Обжалвания съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в липсата на пълноценни мотиви. Съгласно чл. 172а ал. 1 от АПК Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдията/съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. номера и датата на административния акт и наименованието на органа, който го издава; 5. имената, съответно наименованието, на страните; 6. какво постановява съдът; 7. в тежест на кого се възлагат разноските; 8. подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. Разпоредбата на чл. 172а ал. 2 от АПК, от своя страна съдържа правилото, че към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Видно от обжалвания съдебен акт, решението на Административен съд – Пловдив, последният за да отхвърли жалбата е посочи само и единствено, че непълнотата ППЗНА не е в противоречие с нормативен акт от по-горна степен и поради това не е налице и твърдяното нарушение от страна на сдружението при обжалване на акта. Съгласно чл. 196 АПК за неуредените в раздела, който има за предмет оспорването на подзаконови нормативни актове, случаи се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178. Това означава, че съдът дължи проверка на оспорения нормативен акт на основанията, предвидени в чл. 146 АПК. Както гласи чл. 168, ал. 1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен да провери законосъобразността на акта на всички основания. С решението си съдът следва да даде кратък, ясен и точен отговор на важните и съществени въпроси, поставени за решаване на делото. При оспорване на нормативни административни актове проверката за законосъобразност обхваща както компетентността на издателя на акта и спазването на процедурните правила, така и съответствието на приетите разпоредби с тези на норми от по-висш ранг. Това означава, че съдът следва да извърши преглед на съдържанието на нормативните разпоредби. В случая административният съд не е извършил дължимата се проверка, като е направил единствено изводи, че "процесната правна норма не противоречи на материален закон от по-висока степен", без обаче да са изложени фактите по делото и да е извършен прецизен анализ на обжалваната норма във връзка с нормите от по-висок по степен нормативен акт. Липсват изложени факти а от там и преценката им във връзка със събраните доказателства относно компетентността на органа по приемане на оспорената разпоредба, наличието или липсата на процесуални нарушения при приемане на оспорената разпоредба и анализ и преценка за материална законосъобразност на обжалваната подзаконова норма с текста на закона. В обжалваното решение дори липсва описание на събраните доказателства и тяхната преценка. Освен това, с решението е приета допустимост на жалбата, въпреки че не е посочено изрично, тъй като е разгледана по съществото на спора, но липсва дължимата се преценка за това - за наличие на обоснован и доказан личен и пряк интерес на жалбоподателя от оспорването на разпоредбата на Наредбата, предмет на жалбата. Следва да се има в предвид че решението е постановено и при непълнота на доказателствата – липсва изричен акт от страна на съдът задължаващ ответната страна да представи цялата преписка по издаване на обжалваната норма вкл. и с мотивите на Кмета на общината относно причините за приемане на оспорената разпоредба и начина на оповестяването и. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. Дължимостта им следва да се прецени при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд