Решение № 5508 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2019 г.

Решение № 5508 от 12.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3916/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е съответно по реда на чл. 208-228 АПК и чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Образувано е по касационни жалби на К. Д. и на кмета на община Асеновград срещу Решение № 2508/26.11.2018 г. на Административен съд – Пловдив по адм. дело № 2504/2017 г., с което съдът се е произнесъл по законосъобразността на Заповед № А-1239/08.08.2012 г. на кмета на община Асеновград за одобряване на проект за изменение на подробен устройствен план за УПИ I-1447 и УПИ II-1449 с контактен УПИ III-1450, кв. 120 по регулационния план на гр. Асеновград.

К. Д. е оспорил и Определение № 73/14.01.2019 г., с което е изменено постановеното по делото решение в частта му относно разноските.

Кметът на общината изразява становище за неоснователност и на двете жалби, подадени от Д.

Ответникът "Запрянови - 03" ООД е на позиция за основателност на касационната жалба на Д. в частта за твърдяната недопустимост на решението на първата инстанция, като я оспорва в останалата й част, с която е заявена евентуално неправилност на съдебния акт. Становището на страната е за неоснователност на частната жалба.

Останалите ответници – М. М. и В. Я., не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на решението на административния съд.

I. При извършената по повод на допустимите касационни жалби служебна проверка по чл. 218, ал. 2 вр. чл. 209, т. 2 АПК касационната инстанция констатира недопустимост на обжалваното решение.

1. а. С решението заповедта за одобряване на ПУП е частично отменена, а в друга част оспорването на Д. е отхвърлено.

б. По жалба на трето лице административният акт е бил предмет на съдебна проверка по адм. дело № 776/2017 г. по описа на АС – Пловдив, по което е постановено решение за отхвърляне на оспорването. Съдебният акт е отменен с Решение № 9179/05.07.2018 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 4440/2018 г. и спорът е решен по същество с отмяната на същата заповед в нейната цялост.

1. Към момента на решението на първата инстанция съдебната отмяна на административния акт е била факт, който при това е следвало да бъде известен на съда – вж. молба от пълномощника на оспорващия (стр. 381 от делото на АС - Пловдив), с която съдът е изрично информиран за решението на ВАС, както и изразената позиция в хода на устните състезания. Този юридически факт не е възприет и съответно обсъден от съда.

1. Съдебното решение за отмяна на административен акт има действие по отношение на всички – чл. 177, ал. 1, изр. 2 АПК. Затова, независимо че отмяната е постановена по жалба на неучастващо в настоящото дело лице, съдът е следвало да зачете действието на отменителното решение. Последица от порока в процесуалната му дейност е недопустимостта на крайния съдебен акт. След като заповедта вече не е факт от правната действителност, делото по оспорването й е лишено от предмет с произтичащия от подобна квалификация допълнителен извод за отпадането и на правния интерес от защита на сезиралата съда страна.

1. Следователно атакуваното решение е постановено при съществуването на отрицателна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство – арг. чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК, поради което то следва да бъде обезсилено, а делото – прекратено, в съответствие с правомощието на касационната инстанция по чл. 221, ал. 3 АПК.

II. Частната жалба против определението по разноските е допустима и основателна по нейния резултат.

Обезсилването на съдебното решение обуславя и съдбата на определението по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК, тъй като присъждането на разноски е функция от изхода на същинския спор.

III. Присъждането на разноски от настоящата инстанция след обезсилването на решението и прекратяването на делото не е дължимо.

1. Противно на претенциите на насрещните страни, предпоставката за недопустимост на производството пред първостепенния съд не е между уредените от чл. 143, ал. 3 и 4 АПК хипотези – отхвърляне на оспорването и оттегляне на жалбата, при които отговорността за разноски се възлага в тежест на подателя на жалбата.

1. Дори и при субсидиарно прилагане на чл. 78, ал. 4 ГПК, регламентиращ правото на разноски на ответника и при прекратяване на делото, разноските отново не подлежат на присъждане, а те трябва да се понесат от всяка от страните така, както са направени.

а. Основанието за касиране на решението е от обективен характер и е свързано с нарушение в дейността на съда, който е длъжен да следи за допустимостта на съдебното производство във всеки момент до приключването му. Правото на оспорване е отпаднало след подаването на жалбата пред административния съд, т. е. няма причинна връзка между поведението на оспорващия и възникналата отрицателна предпоставка за допустимостта на производството, за да понесе той по хипотеза и логиката на чл. 78, ал. 4 ГПК разноските в процеса.

б. От друга страна, спорът не се решава в полза на ответника и заинтересованото дружество, които не могат да черпят права от отменената заповед. По тази причина прекратяването на делото не им дава защитата, която биха получили от стабилизирането на акта като последица от отхвърляне на жалбата против него.

1. Въпреки основателността на касационната жалба на Д. в частта, с която се релевира недопустимост на съдебното решение, касаторът не е заявил разноски за настоящото производство. Доколкото пък като краен резултат образуваното по негова жалба производство пред административния съд е недопустимо, той не е получил търсената съдебна защита по това дело и изходът му не е благоприятен за страната като условие за присъждане на сторените пред първата инстанция разноски.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение