Решение № 8303 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 211/2009 г.

Решение № 8303 от 22.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 211/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационната жалба на Кристияна Методиева Петрова от град Видин, против решение от 21.11.2008 година, постановено по адм. дело № 134/2008 година на Административен съд - град Видин. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречене с материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - областен управител на област Видин, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АС - Видин е отхвърлил жалбата на Кристияна Методиева Петрова срещу заповед № РД-11/534/18.04.2008 година на областния управител на област Видин, с която е прекратено служебното й правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) от длъжността "старши юрисконсулт" в Дирекция "Административноправно обслужване, финанси и управление на собствеността" (АПОФУС) в Областна администрация Видин, с ранг IV младши. АС е установил, че по силата на длъжностното разписание на Областна администрация Видин, в сила от 18.04.2008 година числеността на съществуващата дирекция "АПОФУС" е намалена от 15 на 14 щатни бройки в изпълнение на ПМС № 74/7.04.2008 година. При сравнение със старото длъжностно разписание на същата администрация, в сила от 1.01.2008 година са съществували три бройки за длъжност "старши юрисконсулт", едната от които е заемана от жалбоподателката. С утвърденото длъжностно разписание от 18.04.2008 година и поименно такова от 21.04.2008 година в същата администрация има две бройки за "старши юрисконсулт". При тези доказателства АС Видин е изложил мотиви, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на Петрова е законосъобразна, като издадена при спазване на разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Според съда длъжността, която е заемала жалбоподателката е съкратена като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, поради което тя не съществува и като съвкупност от функции, задачи и задължения. Намаляването на бройката държавни служители, които изпълняват тези функции, води до извод за реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. При обсъдените по делото доказателства, следва да се направи извод, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е била издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, и на материалния закон. Дефиницията на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) и според тази дефиниция "длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително и по правоотношение, възникнало на основание на Закона за министерството на вътрешните работи, Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България или Закона за изпълнение на наказанията, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика". Следователно белезите на понятието "длъжност в администрацията" са два: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, трябва да бъде установено, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на съответната администрация, и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. И двете изисквания следва да бъдат установени кумулативно. По отношение на заеманата от Петрова длъжност е установено, че е налице първото кумулативно изискване - тази длъжност не съществува като нормативно определена позиция в утвърденото длъжностно разписание, в сила от 21.04.2008 година, като щатните бройки за длъжността "старши юрисконсулт", са намалени от три на две. Поради това органът по назначаване е установил наличието и на второто изискване, за да е налице реално съкращаване на длъжността, а именно, че тя вече не фигурира като система от функции, задължения и изисквания. При липса на задължение за органа по назначаването да извършва подбор между държавните служители, изпълняващи еднакви длъжности, неговата преценка по целесъобразност на кого от държавните служители да прекрати служебното правоотношение, не подлежи на съдебен контрол. Правилни са изводите в мотивите на решението, че не могат да бъдат предмет на съдебен контрол в настоящето производство убеждението на органа по назначаването за личността, професионалния опит и квалификацията на жалбоподателката, предвид на липсата на задължение той да излага съображения за качествата на държавния служител при прекратяване на служебното му правоотношение в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Предвид на изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Касационният ответник не претендира разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение