Решение № 15041 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2014 г.

Решение № 15041 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2962/2014 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 453/24.01.2014 г., постановено по адм. дело № 3032/2013 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отменен РА № 200907163/18.01.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвръден с решение № 553/29.03.2011 г. на директора на същата дирекция за отказан данъчен кредит на "Прогресстрой-45" ООД - гр. София по доставки от "ВВИ-Контракт" ЕООД (неправилно в решението фирмата е изписвана като "ВВИ-Контакт") и "Крос Игзаминейшън 2004" ЕООД за СМР - услуги и доставка на строителни материали. Релевират се оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на касатора се свеждат до това, че неправилно съдът е приел, че процесните доставки на услуги са извършени от посочените доставчици, като при постановяване на обжалвания резултат съдът бил обсъдил само представените от ревизиращото дружество доказателства, а е игнорирал напълно доказателствата, събрани от ревизиращите органи и изложените от тях съображения за нереалност на документираните доставки. Касаторът е изложил оплаквания, че не е установена по делото кадровата и материално-техническата обезпеченост на доставчиците, както и че не са ангажирани доказателства за транспортиране на материалите, което е задължение на доставчиците. Според касатора съдът е възприел едностранчиво свидетелските показания и неправилно се е позовал на съдебните експертизи. Сочи съдебна практика на СЕС в Люксембург и на ВАС. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Прогресстрой-45" ООД срещу ревизионния акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба "Прогресстрой-45" ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Росен Русков я оспорва по съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения: Делото е за втори път на разглеждане пред Върховния административен съд. С решение № 3730/18.03.2013 г., постановено по адм. дело № 766/2012 г. по описа на Върховния административен съд, VIII отделение е отменено решение № 5055/10.11.2011 г. по адм. дело № 3827/2011 г. на Административен съд, София град в частта за отказания данъчен кредит в размер на за СМР-услуги и строителни материали от "ВВИ-Контракт" ЕООД и "Крос Игзаминейшън 2004" ЕООД. С последното е била отхвърлена жалбата на "Прогресстрой-45" ООД срещу цитирания по-горе ревизионен акт в посочената част и е върнато делото за ново разглеждане в частта за отказано право на данъчен кредит по процесните доставки от посочените доставчици на същия съд от нов състав. Указанията на първата касационна инстанция са за обсъждане от новия състав на съда на всички относими доказателства, събрани по делото. Прието е също така, че липсват изводи в първоинстанционното съдебно решение относно това кредитирано ли е или не заключението на съдебно-счетоводната експертиза. При новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд в отменената част от ВАС, VIII отделение е отменен ревизионния акт в същата част. Мотивите на съда за този резултат е въз основа на обсъждане на всички събрани по делото доказателства. Освен това при новото разглеждане съдът е изслушал показанията на свидетели, допуснал е допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза и въз основа на съвкупна преценка на доказателствата и доказателствените средства е направил изводи за реално осъществени от посочените доставчици СМР-услуги на обект "жилищна къща-хотелски тип в Банско". Този си извод съдът е обосновал със събраните по делото доказателства - договори от 20.02.2007 г. с "ВВИ Контракт" ЕООД и от 27.03.2007 г. с "Крос Игзаминейшън" ЕООД, приемателно-предавателни протоколи за конкретните видове СМР, протоколи, обр. 19, констативни протоколи, графици на отделните видове работи, подробни сметки. Съдът е кредитирал съдебно-техническата експертиза (основно и допълнително заключение, като последното е прието при повторното разглеждане на делото от първоинстанционния съд), в което е установено съответствие между актовете, обр. 19, съставени в хода на строителството съобразно Наредба № 3/31.07.2003 г. Съдът е обсъдил и кредитирал и съдебно-счетоводната експертиза относно осчетоводяване на процесните фактури, издадени от посочените доставчици, както и установеното от нея обстоятелство за разплащането по фактури. Съдът е изслушал и свидетелските показания на Костадин Георгиев - технически ръководител на работниците на "ВВИ Контракт" ЕООД и "Крос Игзаминейшън" ЕООД и Пламен Симеонов - главен инженер при "Прогресстрой-45" ООД. Въз основа на всички доказателства съдът е направил извод за доказване реалността на доставките на СМР-услуги. Обжалваното решение подлежи на частична отмяна поради следното: В отменителното решение на първата касационна инстанция са дадени подробни указания на съда, който ще разгледа повторно дело. В обжалваното решение тези указания са спазени, като съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани доказателства, както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, включително и при повторното разглеждане на делото след отменителното решение на ВАС, VIII отделение. Преценката на съда относно доказателствата е обоснована като съответна на установеното и в ревизията и в съдебните производства реално осъществяване на фактурираните от "ВВИ Контракт" ЕООД и "Крос Игзаминейшън" ЕООД услуги съгласно чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 25 ЗДДС. Неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване, че липсват доказателства за кадрова и материално-техническа обезпеченост на доставките. Такова доказване е налице, макар, че не може в тежест на получателя на услугите да се вменява задължение да представя доказателства, които не се намират у него, а са в неговите доставчици. В този смисъл е и съдебната практика на СЕС в Люксембург - решение по дело С-324/11, решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Касаторът в първоинстанционното съдебно производство не е оспорил двете съдебни експертизи - счетоводна и техническа, поради което е недопустимо в касационната жалба да излага оплаквания, които на практика представляват оспорването им, а това, както се посочи е недопустимо в това съдебно производство за контрол на обжалваното съдебно решение. Освен това първоинстанционният съд не е изградил правните си изводи само въз основа на съдебните експертизи, а и на писмените доказателства, които в голямата си част са представени в ревизионното производство, както и в съдебното такова, за което липсва процесуална пречка. Съдебно-техническата експертиза е категорична, че е налице съвпадение в датите на инструктиране на работниците при започване на работата и датите на отчетите при завършване на работа, които отделните работници са правили в зависимост от извършваните от тях дейности, както и с приемателно-предавателните протоколи и др. документи, установяващи извършване на фактурираните СМР. Неизвършването на проверка от вещото лице на място в счетоводствата на доставчиците не представлява съществено нарушение, тъй като на първо място тази експертиза е приета без резерви от страните и приходната администрация е имала процесуалната възможност да поиска допълнителна задача на експертизата, но не го е сторила. На второ място дори да е извършена такава проверка и да са установени нередности при осчетоводяване на процесните фактури или на някои от тях, при наличието на категорични доказателства за реалното извършване на договорените и фактурирани СМР-услуги, не може да се вменява в тежест на получателя по фактурите да доказва и да отговаря за действията на доставчиците при счетоводното отчитане на доставките, в какъвто смисъл е и цитираната съдебна практика на СЕС в Люксембург. При установена реалност на СМР, законосъобразни са изводите на съда и за доставките на строителни материали, които са използвани в извършването на строителните услуги. Относно оплакването на касатора, че съдът при решаване на делото не се е съобразил с оттегляне на жалбата от дружеството-жалбоподател пред първоинстанционното съдебно производство, настоящият съдебен състав установи следното: С изрична молба, находяща се на стр. 251 и 252 от делото процесуалният представител на "Прогресстрой-45" ООД е направил оттегляне за сумата от 10 810 лв. за доначислен ДДС. В съдебно заседание съдът не е допуснал това оттегляне, като е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 214, ал. 1 ГПК, досежно изменение на иска по отношение на размера, нито пък процесуалния представител на "Прогресстрой-45" ООД е продължавал в хода на съдебното производство да го поддържа. Съдът обаче не е обсъдил в решението си реалността на фактурираните доставки на СМР: от "ВВИ Контракт" ЕООД за фактурирана, но неизвършена зидария и ДДС в размер на 2 499 лв. и от "Крос Игзаминейшън" ЕООД за фактурирана, но неизвършена облицовка с ДДС в размер на 8 311 лв. Посочил е, че не може да се отграничат по периоди фактурираните, но установени като неизпълнени СМР - зидария и облицовка и затова е счел, че следва ревизионният акт да бъде отменен изцяло. С посочената молба всъщност дружеството е направило признание, че неправомерно е упражнил право на данъчен кредит в посочените размери, поради което съдът е следвало да отхвърли в тази част жалбата срещу ревизионния акт, а не да го отменя изцяло. Обстоятелството, че не може да се направи разграничение помесечно на фактурираните в повече СМР, описани по-горе, не означава, че следва да се признае, че тези доставки са реални. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която ревизионния акт е отменен за сумата общо от 10 810 лв. и съответните лихви по доставки от "ВВИ Контракт" ЕООД (2 499 лв. за фактурирана зидария) и от "Крос Игзаминейшън" ЕООД (8 311 лв.). Този резултат се налага поради обстоятелството, че дружеството-жалбоподател пред първоинстанциония съд е направило признание, че не е следвало да ползва данъчен кредит в посочения размер, тъй като услугите зидария и облицовка са фактурирани в повече от извършеното: за зидарията с 833 кв. м, а за облицовката с 1298,58 кв. м в повече. Затова за посочените части за непризнат данъчен кредит по доставки за СМР от "ВВИ Контракт" ЕООД за 2 499 лв. и за 8 311 лв. от "Крос Игзаминейшън" ЕООД след отмяна на първоинстанционното решение на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго по съществото на спора, като в посочените части жалбата на "Прогресстрой-45" ООД бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В останалата част решението на първоинстанционния съд с оглед изложените по-горе мотиви е правилно постановено и не са налице сочените от касатора основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските за сумата над 1 695,70 лв. до 2 550 лв. С оглед изхода на делото на дирекция "ОДОП" - гр. София следва да се присъдят разноски в размер на 854,30 лв. в тежест на "Прогресстрой-45" ООД. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,