Решение № 5507 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2009 г.

Решение № 5507 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Хасан Сафар Шакер, гражданин на Ирак срещу решение № 14563/29.12.2008 г. , постановено по адм. дело № 11168/2008 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 388/21.07.2008 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България за отказ за предоставянето му на бежански статут и хуманитарен статут в България. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че се страхува за живота си в Ирак, както и че е бил заплашван заедно със семейството си от местните групировки, че ако не напуснат Багдад ще бъдат убити. Според касатора съдът не е взел предвид представеното по делото становище на българското външно министерство, както и че неправилно не е взето предвид, че предпоставките по чл. 9 ЗУБ са дадени в алтернативност, а не в кумулативност. Твърди, че съдът не е взел предвид всички факти и твърдения от бежанската му история и информацията за ситуацията в Ирак, поради което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, която в съдебно заседание се поддържа от процесуалния му представител - адв. Андреева. Ответникът по касационната жалба Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът обосновано е приел, че и в двете законови хипотези по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ искането за предоставянето на бежански или хуманитарен статут следва да се основава на конкретни действия от страна на чуждестранните власти на страната на произход на жалбоподателя. Според прокурора касационната жалба е неоснователна, тъй като в бежанската история на касатора се изтъкват икономически причини, в търсене на по-добре платен и "по-спокоен живот". Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Хасан Сафар Шакер, гражданин на Ирак първоинстанционният съд е приел, че отказът на административния орган за предоставянето на бежански и хуманитарен статут по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е законосъобразен, тъй като в производството по изясняване на бежанската история, интервюиращият орган е изготвил становище, съобразявайки се с изявленията на жалбоподателя, че е политически неутрален и не е споменал за нарушаване на основните му човешки права от страна на държавен орган или организация, на която държавата не желае ефективно да противодейства. Направен е извод от съда, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставянето на бежански статут съгласно чл. 8 ЗУБ. Относно искането за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, съдът е счел, че не са налице предпоставките на посочената правна норма, тъй като жалбоподателят не бил заявил данни за лична несигурност и заплаха в Багдад, нито в Наджаф, където по-късно се е преместил заедно с роднините си да живее. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу решението на административния орган за предоставянето на бежански статут е правилно. Обсъждайки бежанската история на касатора правилно решаващият съд е приел, че от нея не се установява, че жалбоподателят е изпитвал страх от преследване поради изброените в чл. 8 ЗУБ причини, а това са: поради раса, религия, национална принадлежност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. В тази връзка съдът правилно е преценил, че от бежанската история на касатора не се установява да са му нарушени основните човешки свободи в страната му на произход. Предоставянето на статут на бежанец изисква съответния кандидат да има лични опасения за сигурността си в страната си на произход, но такива в процесния случай в проведените интервюта не са посочени и няма данни по делото касаторът да е напуснал Ирак поради преследване срещу него или конкретни заплахи. В касационната жалба се твърди, че касаторът е бил заплашван лично от местни групировки, че и той и роднините му ще бъдат убити, но видно от проведените интервюта в Държавната агенция за бежанците, такива обстоятелства и факти касаторът не е изтъквал. С оглед изложеното в посочената обжалвана част решението е съобразено с материалноправната разпоредба на чл. 8 ЗУБ и изследвайки предпоставките й е направил правилния извод за законосъобразност на отказа на административния орган да му предостави статут на бежанец по смисъла на чл. 9 ЗУБ. В тази част решението е правилно и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказа на административния орган за предоставянето на хуманитарен статут е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на бежанец, който е принуден да напусне страната си по произход поради излагането на реална опасност от тежки посегателства, включващи смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отношение, тежки лични заплахи срещу личността му поради наличието на вътрешен или международен конфликт. По делото се съдържа становище от Министерство на външните работи на Република България относно обстановката в Ирак, вследствие въоръжен конфликт, както и конкретната ситуация в отделни райони на страната. Съдът не е обсъдил подробно това становище, когато е преценявал наличието или на основанията, визирани в чл. 9 ЗУБ. Освен това правилно касаторът се позовава на становището на Министерство на външните работи на Република България, както и това на Държавната агенция за бежанците, в които е посочено, че обстановката в Ирак се характеризира като ситуация на вътрешно напрежение и безредици в условия на присъствие на многонационалните сили. В тези становища категорично е изразено, че обстановката в Багдад се характеризира с ширещи се прояви на насилие от страна на иракските сили за сигурност, шиитските милиции и отделни бунтовнически групировки, както и че липсва защита за гражданите от държавата срещу тези прояви на насилие. Относно обстановката в Наджаф, където последно е живял касатора заедно с роднините си, пак в тези становища е посочено, че там, както и в Кербала като градове, определящи се като свети места се събират над милион поклонници на различни религиозни празници, поради което те са зони с трайно повишено напрежение и безредици, наред с Бадгад и други големи градове. Тези данни въобще не са преценени от първоинстанционния съд, нито от административния орган, което е довело и до незаконосъобразните им изводи за неналичие на материалните предпоставки за предоставянето на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Отделните предпоставки в тази правна норма правилно се посочва от касатора, че са дадени в тяхната алтернативност, а не в кумулативност, както неправилно са преценени и от административния орган и от първата съдебна инстанция. Освен това следва да се има предвид и решение от 17.02.2009 г. по дело № С-465/2007 г. на Съда на европейските общности в Люксембург, на което се позовава процесуалния представител на касатора. В него е посочено, че разпоредбата на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. има предвид заплаха срещу живота или личността на отделния човек в по-широк план, а не на конкретни насилия. Съдът на европейските общности е приел, че тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт", поради което при преценката за конкретното лице, следва да се преценява като обща заплаха и излагане на реална опасност, от които то да претърпи тежки заплахи съгласно чл. 15, б. "в" от цитираната директива. В този смисъл съдът е следвало да се съобрази с факта, че ако касаторът се върне в Ирак - Багдад или Наджаф, за него съществува реална опасност за живота му, поради което е налице предпоставката на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ във връзка с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. Предвид изложеното по-горе обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора срещу отказа на ДАБ за предоставянето му на хуманитарен статут е неправилно и следва да бъде отменено, както и решението на административния орган, а преписката върната за ново произнасяне от последния за предоставянето на касатора на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд