Решение № 1735 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12049/2010 г.

Решение № 1735 от 4.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12049/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез процесуалния си представител юрк. Евтимов, срещу решение № 2513 от 21.07.2010 г., постановено по адм. дело № 2260 от 2010 г. по описа на Административен съд - София-град. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът Илия Добринов Илиев чрез процесуален представител адв. Гюров релевира доводи за неоснователност на жалбата. Прокурорът от ВАП обосновава становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира, че е подадена от надлежна страна по делото, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК, образувано по жалба на Илия Добринов Илиев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № Л - 1067 от 8.02.2010 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР - за друго тежко нарушение на служебната дисциплина и във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието. Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед на основанията, поддържани от оспорващия, въз основа на представените от страните доказателства и приложимия закон, съдът е приел, че жалбата на полицейския служител е основателна, като обжалваната заповед е незаконосъобразна на обсъдените основания по чл. 146 АПК. Обжалваното решение е необосновано, а затова и неправилно, като съдът достигнал до неправилни правни изводи при преценка на доказателствата. При установените обстоятелства по делото за конкретния административен спор незаконосъобразно съдът е приел, че е основателно възражението на жалбоподателя, че поведението на държавния служител неправилно е преценено като дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР. От събраните в административното и съдебното производство доказателства съдът незаконосъобразно е приел, че конкретни дисциплинарни нарушения не са установени, поради което действията и поведението на служителя не следва да са квалифицирани като тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от закона и чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР при условията на обвързана компетентност административният орган е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение". Повод за образуваното дисциплинарно производство е, че Илия Добринов Илиев на длъжност "Надзирател" в Затвора гр. Варна при изпълнение на служебните задължения при носенето на службата си на пост. № 6 в Затвора в гр. Варна, на 9.01.2010 г. не е изпълнил своите служебни задължения при носене на службата на пост № 6 и за времето между 15.45 часа до 16.05 часа на 9.01.2010 г. не е осъществил непрекъснат контрол върху охраняемото лице Малин Крумов и е допуснал бягството му от затвора. Дисциплинарнонаказващият орган е извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и служителя е участвал в административното производство съгласно правата си по приложимия закон в резултат на процесуалното си поведение. При извършената от съда проверка на законосъобразността на обжалваната заповед не е съобразено обстоятелството, че фактическите данни, описващи вменените нарушения по чл. 13, чл. 25 и чл. 31 от приложимия субсидиарно Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, са инкорпорираните в административния акт данни от проведеното дисциплинарно производство и отразени в обобщената справка и становище. При издаването на заповедта не са допуснати визираните от първостепенния съд съществени нарушения на административно-производствените правила. Дисциплинарното производство е извършено при цялостно изпълнена процедура по извършената проверка на случая съобразно чл. 231 и сл. от ППЗМВР като са събрани необходимите доказателства и впоследствие същите са подробно обсъдени в изготвената от дисциплинарно-наказващия орган справка, в която са отразени както фактическите констатации, така и правните основания за търсене на дисциплинарна отговорност от държавния служител в МВР. Неправилен е извода на съда, че в заповедта не са посочени конкретно и детайлно нарушените разпоредби и правните основания за издаването й. Както се посочи, в заповедта на инкорпорирани изводите на комисията извършила проверка, която обстоятелствено в доклада си е посочила всички факти, даващи основание да се направи извод да допуснато конкретно дисциплинарно нарушение. Известно е, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в случая. В заповедта са посочени достатъчно правни основания и нарушени разпоредби, което кореспондират на фактическите основания. Това обуславя извод за деяние, което следва да се квалифицира като небрежност при изпълнение на служебните задължения, вменени му с длъжностната характеристика, което едновременно нарушава и вменените му етични правила като държавен служител и това ангажира като последица налагане на съответно дисциплинарно наказание. Дори да се приеме, че има допуснати някакви нарушения на административно-производствените правила, те не са от категорията на съществените, т. е. ако не бяха допуснати, то непременно щеше да се стигне до друг резултат. Не всяко нарушение на процесуалните правила е съществено и има за правна последица незаконосъобразност на административния акт. Съществени нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК ще са налице, когато създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени, а те са от значение за административното производство. Съществено нарушение е само това, когато са нарушени права на страните или то е повлияло на съдържанието на властническото волеизявление, т. е. ако не беше допуснато правният резултат щеше да е друг. Необоснован е и изводът на съда за допуснато нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. От приложените към делото писмени доказателства е видно, че ответникът по касация Илиев е бил поканен да даде писмени обяснения, както и да бъде изслушан. Такива писмени обяснения са депозирани от него пред дисциплинарно - наказващия орган на 14.01.2010 г. след запознаване със заповедта от 13.01.2010 г. за образуване на дисциплинарно производство и втори път- на 2.02.2010 г. след запознаване с обобщената справка № 787 от 1.02.2010 г. Писмените обяснения са приложени към административната преписка и са съобразени от наказващия орган преди издаване на заповедта от 8.02.2010 г. за налагане на дисциплинарното наказание. Предвид установеното следва да се приеме покриване на критериите на цитираната правна норма за спазена задължителна процедура преди налагане на дисциплинарното наказание. Като е приел на това основание, че не са спазени процесуалните изисквания на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР и чл. 237 от ППЗМВР, съдът е постановил необосновано, а затова и неправилно решение. Съдът е събрал в пълния обем необходимите за правилното решаване на спора доказателства, но ги е интерпретирал по начин, довел до неправилни правни изводи. В случая от множеството събрани в протеклото дисциплинарно-наказателно производство писмени доказателства - писмени обяснения, справки, доклади, докладни записки, становища и др., включително и от данните, съдържащи се в обясненията на Илиев може и следва да се направи категоричния извод за съставомерност на деянието по вмененото му нарушение, за които е предвидено наказание "уволнение", налагано по подробно уредена процедура в ЗМВР и ППЗМВР по налагане на този вид наказания и която понастоящем е спазена. В тази връзка е основателно възражението и за необоснованост на съдебното решение. Фактическата установеност изцяло кореспондира на правната квалификация на деянието, а с това и на съответното наложено дисциплинарно наказание, поради което е и неправилен изводът на съда за нарушение на материалния закон. От всички събрани доказателства по делото се налага правния извод, че поведението на държавния служител следва да се определи като нарушение на чл. 13, чл. 25 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира и да се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва доброто име институцията, която полицейският служител представлява, каквото поведение е установено, видно от доказателствата, събрани при извършеното дисциплинарно производство. Неизвършването на пълния обем до степен на достатъчност действия от служителя за предотвратяване на бягство на затворник са достатъчно основание да се приеме, че държавният служител е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 230, ал. 2 ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 4 ППЗМВР законосъобразно дисциплинарнонаказващият орган е наложил на служителя дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител за поведение, с което са нарушени служебни задължения по време на наряд за охрана на затвор, които са оценени от наказващия орган като друго тежко дисциплинарно нарушение, за което се налага задължително дисциплинарно уволнение по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, защото представляват деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. Настоящата съдебна инстанция приема, че са доказани с допустими по реда на АПК доказателствени средства допуснати нарушения на служебни задължения. И в настоящия казус основен проблем е в кои случаи се налага дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР за деяния, които са несъвместими с етични норми на поведение и с които се уронва престижът на службата. С ТП № 3 по т. д. № 4/2007 г. на ОС на ВАС е прието, че в случаите, в които е извършено действие или бездействие във връзка със служебни задължения, свързани със заеманата длъжност и регламентирани със ЗМВР, подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на началниците на служби, т. е. нарушени са конкретни правила, които очертават съдържанието на служебното правоотношение, следва да се налага наказание на онези основания, в чиито фактически състав са включени нарушенията на служебните задължения. Някои от посочените в Етичния кодекс норми на поведение, са идентични със законови и подзаконови норми за служебно поведение, тъй като обществените отношения, включително и служебните, се регулират едновременно от различни социални норми - и правни и морални. Но включването на морални норми в Етичен кодекс (дори когато става по реда на чл. 21, т. 12 от ЗМВР със заповед на министъра на вътрешните работи) не променя основната им характеристика, че те са по принцип неписани правила на поведение и не възникват на основата на властнически актове. Затова когато с едно деяние се засягат едновременно различни обществени отношения, регулирани едновременно и от законови и от морални норми, от значение за правната квалификация на служебното нарушение и дали е налице или не основание за дисциплинарно уволнение по чл. 230, ал. 1, т. 4 от ППЗМВР, е има ли извършеното действие или бездействие връзка със служебните задължения, дали те са регламентирани с разпоредби на закона, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на преките ръководители, нарушени ли са служебни задължения и правомощия, произтичащи от заеманата длъжност - чл. 240, ал. 2 от ЗМВР. При изпълнение и спазване на задължения, свързани със заеманата длъжност, конкретно регламентирани с правни норми, заповеди и разпореждания, ако деянието (действие или бездействие) е несъвместимо и с етични норми на поведение и уронва престижа на службата, ще е налице основание за уволнение по чл. 240, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Случаите, в които деянието няма връзка с изпълнение на служебни задължения, ако поведението е несъвместимо с етичните норми и е уронващо престижа на службата, също ще е налице основание за уволнение по посочения текст. Настоящият казус е именно такъв, поради което уволнението е наложено в съответствие с материалния закон. Поради това като е отменил заповедта, съдът е постановил неправилно решение, което при наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде отменено, а при тази фактическа установеност спорът може и следва да се реши по същество като жалбата бъде отхвърлена. Съгласно чл. 143, ал. 4 АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв, поради което съдът намира че в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Разпоредбата е субсидиарно приложима по силата на чл. 144 от АПК. Юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда за други неоценяеми искове минимално възнаграждение в размер на 150 лева за всяка инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 222, ал. 1 вр. чл. 221, ал. 2 АПК