Решение № 11651 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2016 г.

Решение № 11651 от 4.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7494/2016 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП против Решение № 3157 от 10.05.2016 г. по адм. д. № 6933/2015 г. на Административен съд С.- град, с което по жалба на "С. Б." АД, гр. С. е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-2225-1400067-091-001 от 13.03.2015 г., потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП- С. с решение № 792/29.05.2015 г., с който е ангажирана солидарна отговорност на дружеството по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 50 518,21 лв. по фактури, издадени от "Тотал конструкшън" ЕООД през данъчни периоди от 01.08.2013 г. до 30.09.2013 г. и са начислени лихви за забава в размер на 7 460,68 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно по съображения, които съдът квалифицира като такива, обосноваващи противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Възразява се за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от противната страна. Ответникът по касационната жалба "С. Б." АД, гр. С. оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред АССГ е оспорен РА № Р-2225-1400067-091-001 от 13.03.2015 г., потвърден от директора на дирекция ОДОП при НАП-С. с решение № 792/29.05.2015 г., с който на "С. Б." АД е ангажирана солидарна отговорност по реда на чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ в общ размер на 50518,21 лв. по фактури № 9/19.08.2013 г., № 10/19.08.2013 г., № 11/19.08.2013 г., № 12/19.08.2013 г., № 13/23.08.2013 г., № 14/29.08.2013 г., № 15/29.08.2013 г., № 16/30.08.2013 г., № 17/07.09.2013 г., № 18/07.09.2013 г., № 19/10.09.2013 г., № 20/12.09.2013 г., № 21/13.09.2013 г. и № 22/23.09.2013 г., издадени от "Тотал конструкшън" ЕООД през данъчни периоди от 01.08.2013 г. до 30.09.2013 г. и съответно начислените лихви за забава в размер на 7 460,68 лв. Не е било спорно пред АС и е установено в РА, че през данъчни периоди м. 08.2013 г. и м. 09.2013 г. "С. Б." АД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50 518,21 лв. по посочените 14 броя фактури с предмет - пастьоризирано краве мляко. Фактурите са включени от доставчика в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди. Доставчикът е дерегистриран, считано от 01.07.2014 г., като има неплатени задължения, установени с РА, по повод отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 50 544 лв. по фактури, издадени от "Саймън груп 2000" ЕООД и "Витела-транс" ЕООД с предмет съответно доставки по договор и доставки на транспортни услуги. С този РА е прието също, че "Тотал конструкшън" ЕООД е осъществило облагаеми доставки на мляко с място на изпълнение на територията на страната в размер на 252 978,25 лв., по които единствен получател е "С. Б." АД. Пастьоризираното мляко е получено по декларирани ВОП от Румъния с данъчна основа 266738,24 лв и ДДС 53185,66 лв. Доставчиците по ВОП - DORNA LACTATE SA и LACTAG SA са с валидни VIN-номера, като продажбите са отразени в отчетните им регистри; доставчиците са предоставили информация относно начина на договаряне и мястото на извършване на доставките - директно в базата на "С. Б." АД, съгласно договор между това дружество и "Тотал конструкшън" ЕООД от 10.08.2013 г. Начисленият ДДС за внасяне по процесните фактури не е внесен от "Тотал конструкшън" ЕООД, а по повод обезпечаване задълженията по РА, издаден на дружеството, е установено, че то не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства, авоари по банковите сметки или други активи, които да обезпечат задълженията. Във връзка с осъществените ВОП, лицето за контакт от страна на "Тотал конструкшън" ЕООД с румънските доставчици е М. А. - мениджър импорт-експорт в "С. Б." АД. Пред АССГ са представени писмени доказателства, от които е установено, че М. А. никога не е заемал длъжност по трудово правоотношение в "С. Б." АД; няма ангажирани доказателства от страна на органите по приходите дали това физическо лице е упражнявало труд по договор за поръчка. Според органите по приходите са налице привидни сделки между DORNA LACTATE SA, респективно LACTAG SA и "Тотал конструкшън" ЕООД, с която страните прикриват сключването на други прикрити сделки между румънските дружества и ревизираното лице. Органите по приходите са счели, че "Тотал конструкшън" ЕООД участва привидно в доставките на млечни продукти от румънските контрагенти, а действителният придобиващ е "С. Б." АД, като това е направено с цел да се реализира право на приспадане на данъчен кредит по доставки, за които ДДС няма да бъде внесен, поради което са налице предпоставките на чл. 177 ЗДДС. За да отмени РА, АССГ е счел, че ревизираното лице е действало добросъвестно, като е проверило дали доставките по процесните фактури са включени в съответните справки-декларации и дневници за покупки, но не е било длъжно да проследи дали доставчикът реално е заплатил данъка. Сумите по фактурите са изцяло заплатени по банков път, поради което не може да се приеме, че ревизираното лице е знаело, че доставчикът няма да плати задължението си по ЗДДС. В издадения на доставчика РА не е констатиран неплатен ДДС по процесните доставки. Не се установява свързаност между ревизираното лице и "Т. К." ЕООД, при данните за липса на трудово или друго правоотношение между М. А. и "С. Б." АД. Румънските дружества - доставчици по предходните доставки са декларирали ВОД и в представените при проверките документи са потвърдили действителността на договорите с "Тотал конструкшън" ЕООД. Първоинстанционното решение е правилно. Не са допуснати нарушения, съставляващи заявеното касационно основание - нарушение на материалния закон. В съответствие с приложимото материално данъчно право, първоинстанционният съд е приел, че в разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС е установен особен вид солидарна отговорност, представляваща изключение от правилото, че данъкът се дължи от данъчно-задължено лице по облагаема доставка, поради което текстът на разпоредбата следва да се тълкува стриктно. Законосъобразно съдът е приел, че всяка от предпоставките за ангажиране на тази отговорност следва да бъде установена при условията на пълно и главно доказване от страна на приходните органи, което не е сторено. Обосновани са фактическите и правните изводи на АС, че в случая доказване не е извършено по отношение на нито една от хипотезите на обсъжданата разпоредба. Не е установено наличието нито на обективните, нито на субективните елементи от фактическия състав на разпоредбата. Нормата на чл. 177 от ЗДДС въвежда солидарна отговорност в тежест на регистрирано лице - получател по облагаема доставка, за дължимия и невнесен данък от друго регистрирано лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Съгласно чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, тази отговорност се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 - чл. 120 от ДОПК . Съгласно ал. 3, за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато са изпълнени едновременно следните условия: 1. дължимият данък по ал. 1 не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и 2. облагаемата доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от пазарната. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за злоупотреби, и в частност предпоставките за прилагане на презумпцията за знание, е за приходната администрация. При действие на презумпцията за знание по ал. 3 на чл. 177 ЗДДС, доказателствената тежест за оборването й се прехвърля върху ревизираното лице, но само когато при условията на пълно и главно доказване приходните органи установят наличието на една от алтернативно изискуемите предпоставки за действие на презумпцията - по т. 2 на чл. 177 - облагаемата доставка да е привидна или да заобикаля закона или да е на цена, значително отличаваща се от пазарната. Релевантният момент за установяване на знанието или задължението за него е към момента на издаването на фактурите. Поради това констатациите на органите по приходите, че към месец юли 2014 г. доставчикът не разполага с движимо и недвижимо имущество, което би могло да обезпечи задълженията му, са без значение за спора. За да е налице презумираният факт - получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, в тежест на органа по приходите е доказването на предпоставките за приложени на презумпцията. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че е доказана предпоставката по чл. 177, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ЗДДС - облагаемите доставки да са привидни. Като доказателство за тази предпоставка се твърди от приходната администрация, че целта на сключването била да не бъде внесен ДДС и на практика такъв не бил внесен. В случая такава цел на сделките не е доказана. От факта, че доставчикът не е внесъл ДДС не следва извод, че целта на сделките е била невнасянето му. Освен това би се касаело не за привидност, а за заобикаляне на закона, ако единствената цел на сделките е да се постигне резултат - невнасяне на данък и ощетяване на бюджета, но по делото не е доказано, че това е целта на сделките. Органът по приходите е следвало да ангажира доказателства, каквито по делото не са налице, че е налице абсолютна или относителна симулация по процесните доставки. Правилен е изводът на съда, че такива доказателства няма. Обстоятелството, че между ревизираното лице и предходните доставчици по ВОП е имало предходни търговски правоотношения само по себе си не означава привидност на процесните сделки. Обосновано съдът е приел, че не е доказано лицето М. А. да е бил упълномощен, нито от ревизираното лице, нито от неговия доставчик да извършва определени правни и фактически действия; че той не е бил свързан с ръководството и управлението на дружествата, нито е бил наясно с действителното финансово и икономическо състояние на доставчика, за да знае със сигурност, че данъкът няма да бъде платен. При съвкупната преценка на всички доказателства, първоинстанционният съд е направил обосновани фактически изводи за недоказано знание, че задължението, вменено на РЛ с процесния РА, няма да бъде погасено от неговия доставчик. Недоказани са и констатациите за наличие на привидни съглашения между доставчика и преходните доставчици - румънски дружества. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски. Съгласно представения списък направените в касационното производство разноски за адвокатски хонорар в размер на 3600 лв, които са доказани и за които е представен списък. Съгласно чл. 161, ал. 2 ДОПК обаче и предвид изричното възражение на противната страна, те следва да бъдат намалени на 2300 лв, колкото е минималният размер по чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение