Решение № 305 от 14.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 983/2014 г.
ВКСII наказателно отделение14.11.2014 г.докладчик т Лидия Стоянова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 17/04.03.2014 г. по въззивно нчхд № 1369/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение, постановена по отношение на подсъдимия Р. Т. Ш. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 305 от 14.11.2014 г. на ВКС по н. д. № 983/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на частния тъжител А. Ф. Б. срещу присъда № 17/04.03.2014 г. по въззивно нчхд № 1369/2013 г. на Пловдивския окръжен съд, наказателно отделение. Поддържат се доводи за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при оценката на свидетелските показания. Иска се отмяна на новата присъда като неправилна и връщане на делото за ново разглеждане. Подсъдимият Р. Т. Ш. не е направил възражение срещу подадената жалба. Прокурорът поддържа, че не са допуснати нарушения и новата присъда следва да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Асеновградският районен съд, четвърти наказателен състав с присъда № 31/26.06.2013 г. по нчхд № 584/2012 г. признал подсъдимия Ш. за виновен в това, че на 15.09.2012 г. в гр. Ас. причинил на частния тъжител Б. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, и на основание чл. 78а НК го освободил от наказателна отговорност като му наложил административно наказание глоба в размер на 1 200 лева. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди уважил в размер на 1 000 лева, които подсъдимият да заплати със законните последици от датата на увреждането до окончателното изплащане. Пловдивският окръжен съд с оспорената нова присъда по въззивно нчхд № 1369/2013 г. отменил изцяло присъдата и признал подсъдимия Ш. за невинен като го оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди отхвърлил изцяло като неоснователен. Осъдил частния тъжител Б. да заплати направените по делото във въззивното производство разноски за вещите лица в размер на 420 лева. Въззивното производство е образувано по повод жалбата на подсъдимия, в която се съдържа искане за отмяна и оправдаване поради липса на престъпление. Съдът е приел, че за да изпълни процесуалните задължения според правомощията си като инстанция по същество за правилното решаване на делото е необходимо да разпита повторно свидетелите Т. и Ю. М., вещото лице д-р Б. -изготвил съдебномедицинската експертиза за частния тъжител, както и да допусне комплексна съдебно-психологична и психиатрична експертиза за изясняване психическото здраве и състоянието, в което се е намирал подсъдимия Ш. на инкриминираната дата. Провел е разпитите задълбочено и подробно за относими към предмета на доказване обстоятелства. Въз основа на обоснованата оценка на целия събран от двете инстанции по същество доказателствен материал е направил извод, че са налице предпоставките по чл. 336, ал. 1 НПК да постанови нова присъда. Основание за това е намерил в оценката на доказателствените източници съобразно действителното им съдържание и смисъл, която е направил след извършения самостоятелен анализ. Обосновал е различието на фактическите изводи с тези на първоинстанционния съд, в който смисъл е изложил съображения. Обсъдил е подробно установеното от свидетелите Ш. и Е. -очевидци, показанията на свидетеля Р. Е. - установил факти за относими обстоятелства, разказани му от други лица и на св. И. за съдържанието на конкретния сигнал до полицейското управление за проверка и е мотивирал оценката си за достоверността им. Подробно е обсъдил и показанията на св. Ю. А., като е приел за безспорно установено, че е пряк очевидец. Отказал е по изложените съображения да определи като достоверни показанията й, но не защото живее на съпружески начала с частния тъжител и е пристрастна, а защото са вътрешно противоречиви и съпоставени с останалия доказателствен материал-свидетелски показания, писмени доказателствени средства, заключения на вещите лица, са непоследователни и нелогични. Затова е приел, че не могат да бъдат поставени в основата на осъдителна присъда. Съдът е направил самостоятелен анализ на заключението на вещото лице д-р Б. и на обясненията му в съдебното заседание при извършения повторен разпит. Обосновал е решението си да приеме, че са опровергани твърденията в частната тъжба и в показанията на св. А. за наличието на причинено от подсъдимия на частния тъжител увреждане - мозъчно сътресение. Основание за този извод са отразените в медицинското удостоверение обективни находки за наранявания, изразяващи се само в охлузвания по кожата на лявата половина на челото и на лявото коляно, но и немотивираното, неподкрепено с никакви обективни данни за поведение и състояние на частния тъжител, които да подкрепят отразената в медицинските документи, но предполагаема диагноза. От съдържанието на мотивите следва, че отговарят на изискванията по чл. 305, ал. 3 вр. чл. 339, ал. 3 НПК - съдът е посочил обстоятелствата и доказателствените материали, въз основа на които са установени, отстранил е противоречията и е изложил подробни съображения. Въз основа на правилно установените фактически положения е направил и верен правен извод, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което е образувано делото по реда на частното обвинение, поради което го е признал за невинен и го е оправдал. Не е допуснал нарушение при формиране на вътрешното убеждение според изискванията на чл. 14 НПК. В жалбата подробно са развити доводи за необоснованост на новата присъда като се поддържа, че фактическите положения, приети от въззивния съд, не съответстват на събраните и проверени доказателства, защото оценката им е неправилна. Изводът, че в процесуалната си дейност съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, както и с оглед предвидената от законодателя компетентност съгласно чл. 348 НПК изключват възможността да бъде извършена касационна проверка по фактите и да се приемат различни от тези на инстанцията по същество фактически положения. Затова този довод не може да бъде обсъждан като самостоятелно касационно основание. Предвид изложеното новата присъда следва да бъде оставена в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение