Решение № 9850 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 757/2010 г.

Решение № 9850 от 14.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 757/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационни жалби на областния управител на област Русе и на Катерина Николова Мушанова и Златка Евтимова Кирова - Мушанова, подадени срещу решение № 42 от 7.12.2009 г., постановено по адм. дело № 67 от 2009 г. по описа на Административния съд - Русе. В касационната жалба на областния управител се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради съществено нарушение на процесуални правила и на приложимия материален закон по изложени съображения, че съдът неправилно по аналогия е приложил разпоредбата на чл. 9, ал. 4 ЗОСОИ и "областният управител не е следвало да се произнесе по подадено на 28.10.2008 г. искане за обезщетяване по реда на ЗОСОИ, защото се е произнесъл по подадено в законния срок заявление от 27.03.1998 г." - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба на наследниците на Пенчо Н. Мушанов и Мара и Илия Каблешкови - б. ж. на гр. Русе, се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон само по отношение на определения вид на обезщетяване за одържавения недвижим имот - с компенсаторни записи. Според жалбоподателите "за одържавения имот няма представен годен (действителен) акт за публична общинска собственост" и следва да бъдат обезщетени на основание чл. 2, ал. 5 ЗОСОИ, като съдът се съобрази със заявения начин на обезщетяване от заявителите - чрез реално възстановяване на собствеността върху земята с площ 10 400 кв. метра - по вариант първи от заключението от 12.10.2009 г. - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на касационните жалби, намира, че са подадени от надлежни страни, за които решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими, като разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение съдът в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, образувано по жалба на Катерина Н. Мушанова и Златка Евтимова Кирова-Мушанова, е упражнил контрол за законосъобразност на мълчаливия отказ на областния управител на област Русе да се произнесе по заявление с вх. № 94-Ж-191 от 27.03.1998 г. и по допълнително заявление с вх. № 9400-911 от 28.10.2008 г. за обезщетяване по реда на ЗОСОИ като наследници на Пенчо Н. Мушанов, Мара Н. Каблешкова и Илия Стоянов Каблешков - собственици на одържавен по реда на ЗОЕГПНС недвижим имот - дворно място, бивш парцел I в кв. 332 по плана на гр. Русе. Преценявайки законосъобразността на административния отказ на основанията за отмяна, поддържани от жалбоподателите, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че жалбата е основателна. На основание разпоредбата на чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ съдът е отменил обжалвания отказ на областния управител и е решил окончателно претенцията за обезщетяване по реда на ЗОСОИ. Съдът е уважил направеното искане, като е признал право на обезщетяване на Катерина Н. Мушанова и Златка Ев. Кирова-Мушанова за одържавения от наследодателите им недвижим имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОСОИ - с компенсаторни записи на стойност, равна на идеалните им части, установени по реда на т. 1. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОСОИ. От доказателствата по делото е установено, че със заявление вх. № 94-Ж-191 от 27.03.1998 г., подадено на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗОСОИ пред областния управител на област Русе, е направено искане от наследниците на б. ж. Пенчо Н. Мушанов и Мара и Илия Каблешкови за обезщетение за одържавен недвижим имот по ЗОЕГПНС - дворно място (зеленчукова градина) с постройки с площ 12 562 кв. метра - предмет на акт за завземане на имот за държавен № 481 от 28.12.1950 г.. С решение № 1555-I от 31.03.2000 г. областният управител е признал право на обезщетяване на заявителите на основание чл. 2, ал. 7 ЗОСОИ - чрез заплащане по действителни пазарни цени за имот - публична общинска собственост, с площ 10 400 кв. метра, като е издаден и изпълнителен лист на 14.01.2001 г.. С решение № 1555-I от 08.05.2001 г. на областния управител на основание чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ е утвърдена оценката на одържавения имот от 10 400 кв. метра в размер на 1 500 000 лева. С окончателно решение, постановено по гр. дело № 845 от 15.09.2008 г. на ВКС - I гр. отделение, е оставено в сила решение № 424 от 10.01.2006 г., постановено по гр. дело № 430 от 2005 г. на Апелативния съд - В. Търново, с което е признато за установено по отношение на наследниците на бившите собственици на одържавения имот, че община Русе не дължи сумата от 1 500 000 лв. по издадения изпълнителен лист по гр. дело № 3416 от 2001 г. на Русенския районен съд, и е обезсилен същият изпълнителен лист. При тези установени обстоятелства по делото за проведената процедура по обезщетяването за имот от 10 400 кв. метра - предмет на заявление с вх. № 94-Ж-191 от 27.03.1998 г., следва да се приеме, че обезщетяването не е приключило. След влизането в сила на решението по дело № 430 от 2005 г. на Апелативния съд - В. Търново, делото като преписка е следвало да се върне на областния управител, който да се произнесе отново за обезщетяването на заявителите за тази част от одържавения имот (част от зеленчуковата градина) - понастоящем публична общинска собственост (пазар), по заявлението с вх. № 94-Ж-191 от 27.03.1998 г.. Жалбоподателите като наследници на заявителите за обезщетяване по ЗОСОИ дори не е било нужно да подават второто заявление с вх. № 9400-911 от 28.10.2008 г. на основание разпоредбата на чл. 9, ал. 3 или 4 ЗОСОИ, защото административният орган е следвало да се произнесе отново по заявената претенция, за да довърши административната процедура по чл. 6 ЗОСОИ. По изложените съображения касационната жалба на областния управител е неоснователна и съдът не е допуснал съществено нарушение на приложимия закон, като на основание чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ е решил претенцията за обезщетяване по същество за частта от 10 400 кв. метра от одържавения с акт № 481 от 28.12.1950 г. имот. Касационната жалба на наследниците на бившите собственици на отчуждения имот по отношение на определения начин на обезщетяване с компенсаторни записи за частта от 10 400 кв. метра от одържавения имот (зеленчукова градина) е също неоснователна. От доказателствата по делото по безспорен начин е установено, че тази част от отчуждения имот е отредена за кооперативен пазар, първоначално актуван с акт за държавна собственост № 4890 от 09.03.1974 г., впоследствие актуван като публична общинска собственост с акт № 1784 от 28.01.1998 г. На основание разпоредбата на чл. 2, ал. 4 ЗОСОИ съдът законосъобразно е приел, че собствениците на одържавения имот нямат право да избират начина на обезщетяване, защото земята е станала по предназначение публична собственост преди 25.02.1992 г. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила, като касационните жалбоподатели - физически лица, не са представили доказателства за разноски пред тази инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,