Решение № 516 от 17.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7945/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Митов и И. Горанова, подадена чрез адв. Дудоленски като процесуален представител, против решение 4748 от 13.07.2023 г., постановено по адм. дело 3967/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед САГ23- РА53-219 от 21.04.2023 г. на главния архитект на Столична община (СО). Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на СО не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение приема, че касационната жалба е подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на В. Митов и И. Горанова срещу мълчалив отказ на главния архитект на СО да се произнесе по подадено от тях заявление от 16.01.2023 г. с искане да се разреши изработването на проект за изменение на плана за улична регулация (ПУР) и на плана за регулация (ПР) за собствения им поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.4339.9847, като за него бъде отреден самостоятелен УПИ XXII-9847, на основание чл. 208 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ, но поради последващото изрично произнасяне на административния орган със заповед САГ23- РА53-219 от 21.04.2023 г. заявяват нейното оспорване. Според мотивираното предложение за изменение върху предвидената в плана улица от о.т. 427 до о.т. 429 се нанася нов УПИ XXII-9847 - за жилищно строителство, по имотните граници на ПИ с идентификатор 68134.4339.9847, с площ 262 кв. м, като се прекъсва уличната регулация и се създава задънена улица при о.т. 442а. С оспорената заповед е отказано да се разреши изработването на проект за ПУП - изменение на ПУР по заявлението на жалбоподателите поради това, че имот 9847 попада изцяло в уличната регулация на ул. Паскал Тодоров, която е част от второстепенната улична мрежа съгласно ОУП, свързваща бул. Никола Петков и ул. Народен герой". Посочено е, че улицата дава възможност за целесъобразно устройствено регулиране на поземлените имоти в зона Жг*, като в северозападния ъгъл на ПИ 9847 има съществуващ кабел Н.Н. за захранване на сграда в УПИ XVIII от кв. 86а. Отказът е мотивиран и с обстоятелството, че предвидената задънена улица е в противоречие с чл. 81, ал. 1 ЗУТ, тъй като е с дължина над 100 м и следва да завършва с уширение, каквото липсва в мотивираното предложение, като се нарушават правата на собствениците на сградата в УПИ XVIII, който има вход и изход към улица в имот 9847. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената от закона писмена форма с посочване на фактическите и правни основания за постановения отказ, при спазване на административнопроизводствените правила и без допуснато нарушение на материалния закон. Излага съображения, че към заявлението на жалбоподателите е приложена скица проект, съдържаща предложение за изменението на уличната регулация спрямо техния поземлен имот съгласно изискванията на чл. 135, ал. 2 ЗУТ. По същество съдът приема, че в случая сроковете по чл. 208, ал. 1 ЗУТ за започване на отчуждителна процедура по отношение имота на заявителите са изтекли, поради което те разполагат с правото да претендират изменение на уличната регулация по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Обосновава извод за законосъобразност на оспорения отказ, тъй като в случая се предвижда възможност, но не и задължение за органа по чл. 135 ЗУТ да разреши исканото изменение поради допуснати нарушения на чл. 15, ал. 9, чл. 60, ал. 2 и чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Приема, че с направеното предложение се променя вида на регулационните линии на съседните УПИ XVII-412 и УПИ XVIII-418,419, което променя разположението и отстоянията на изградените в тях сгради по правилата на чл. 31 ЗУТ. По отношение на сградата в УПИ XVIII-418,419 приема, че е разрешена с подход към улицата, който частично се затваря с новопредвиденото УПИ, като същата е захранена от електропровод, изпълнен в трасето на улицата, попадащо в рамките на ПИ 9847. Излага съображения, че предвижданията на плана не са икономично осъществими и не дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите, тъй като ул. Паскал Тодоров, в която се предвижда новото УПИ е събирателна улица, като при о.т. 427 и о.т. 442 се пресича с улица Войводина могила, а прекъсването на уличната регулация засяга всички обитатели на района и затруднява транспортния достъп до съседните имоти. Посочва, че предвиждането на ПИ 9847 за жилищна сграда също е нецелесъобразно с оглед спазване на изискванията за отстояния по чл. 31, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ, като ширината на такава сграда няма да е подходяща за организиране на жилища. Решението е валидно, допустимо и правилно по следните съображения: По делото е безспорно установено, че жалбоподателите са собственици на ПИ с пл. 419 с площ 970 кв. м, за който е отреден УПИ XVIII-418,419 с площ 623 кв. м, а останалата част е предвидена за улица при действието на ПУП - ПРЗ за местност Овча купел, одобрен с решения 111 по протокол 32 от 10.12.2001 г. и 24 по протокол 36 от 15.04.2002 г. на Столичен общински съвет. Частта от имота, отредена за улица, е нанесена през 2015 г. в одобрената КККР като самостоятелен ПИ с идентификатор 68134.4339.9847, който е предмет на подаденото до административния орган заявление за изменение на регулационния план с искане за обособяването му като УПИ за жилищно строителство. В съседните от юг и север УПИ XVII-412 и УПИ XVIII-418,419 са изградени многоетажни жилищни сгради, разположени съответно на уличната регулационна линия и на разстояние три метра от нея. На място в УПИ XVIII-418,419 се намира шахта на електропровод, трасето на който според приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е изпълнено в рамките на ПИ 9847 и захранва съседните жилищни сгради. С предвиденото урегулиране на имота на жалбоподателите се прекъсва уличната регулация на ул. "Паскал Тодоров", която е с ширина 12 м (6 м пътно платно и по 3 м тротоари) и е реализирана, обособява се задънена улица при о.т. 442а, като се засягат подходите към сградата в УПИ XVIII-418,419 по отношение на два жилищни входа, два входа на офиси в партера, вход за двора към гаражи и един вход към подземен гараж. При тези данни законосъобразни и обосновани са изводите на съда за липса на законовите предпоставки за допускане изработването на проект за изменение на ПУП-ПР. Съгласно разпоредбата на чл. 135, ал. 1 ЗУТ лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината, а в случаите по чл. 124а, ал. 3 и 4 - съответно до областния управител или до министъра на регионалното развитие и благоустройството. Компетентният орган по ал. 1 в едномесечен срок от постъпване на заявлението със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана ал. 3. В случая предвид делегирането на правомощията от кмета на Столична община на главния архитект, за него е налице законово задължение за произнасяне по заявлението за допускане изработване на проект за изменение на ПУП, подадено от заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ. Срокът за произнасяне на главния архитект на СО е едномесечен от постъпване на искането, като изтичането му е от значение за преценката за спазване на срочността при обжалване на мълчаливия отказ, когато липсва произнасяне от компетентния орган при наличие на законово задължение за това. В случая правилно е преценено от съда, че след подаване на жалбата против формирания мълчалив отказ на главния архитект на СО да се произнесе по подаденото заявление за разрешаване изработването на проект за изменение на ПУР и ПР е налице произнасяне от него със заповед САГ23- РА53-219 от 21.04.2023 г., поради което предмет на съдебен контрол за законосъобразност е издаденият изричен отказ. Мотивираното предложение на заявителите е на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Правилно е прието от съда, че в случая срокът за започване на отчуждителната процедура за имота на жалбоподателите, предвиден по действащия ПУП - ПРЗ за улица като елемент на техническата инфраструктура по смисъла на чл. 64 ЗУТ, е десет години от влизането в сила на плана съгласно чл. 208, ал. 1 ЗУТ. Този срок към момента на подаване на заявлението - 16.01.2023 г. е изтекъл. Липсват данни за започнала процедура по отчуждаване на имота. В тази връзка за жалбоподателите е налице правото да поискат издаване на разрешение за изработване на проект за изменение на регулационния план на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Настоящият състав споделя изводите на съда, че заявеното със скицата-предложение изменение на плана, представляващо обособяването на ПИ с идентификатор 68134.4339.9847 в самостоятелен УПИ по имотни граници, е необходимо да се съобрази с нормативните изисквания на ЗУТ, вкл. с изискването за икономична осъществимост на предвижданията, които да дават възможност за целесъобразно устройство на урегулираните поземлени имоти и на кварталите. В случая не са допуснати приетите нарушения на разпоредбите на чл. 15, ал. 9 ЗУТ и чл. 60, ал. 2 ЗУТ. Първата разпоредба е приложима при изменение на регулационния план, когато границите на урегулирани поземлени имоти се променят със съгласието на собствениците им в хипотезата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, а в конкретния случай се цели създаване на ново УПИ по имотни граници на нанесен в КККР поземлен имот. Втората разпоредба касае застрояването в неурегулирани територии и разположението на строежите по чл. 58 и 59, поради което е неприложима за урегулирани с ПУП територии. Това обаче не променя заключението на съда за законосъобразност на оспорения отказ. Правилно е съобразено, че с урегулирането на имот 9847 за жилищно строителство се променя вида на границите на УПИ XVII-412 и УПИ XVIII-418,419 в частта им с излаз на улица "Паскал Тодоров", като половината от уличната регулация на тези две УПИ става странична регулационна линия спрямо новопредвиденото УПИ, а другата половина става улична регулация към предвидената задънена улица. По този начин разположението на съществуващите в тях сгради се явява в противоречие с изискванията на чл. 31 ЗУТ, което е недопустимо, тъй като те са разрешени спрямо уличната регулационна линия, която частично се трансформира в странична/вътрешна такава. Безспорно се засяга и подходът към входовете на сградата в УПИ XVIII-418,419, както и гаражите в нея, който се осигурява откъм улицата. Правилно е отчетено от съда, че тази сграда е захранена от електропровод, изграден в трасето на улицата в обхвата на имота на жалбоподателите. Следва да се има предвид, че съществуващото фактическо положение би създало неикономичност на исканото изменение за отреждането на имота за жилищно строителство, каквото не би могло да се реализира с оглед попадането му в устройствена зона "Жилищна зона с преобладаващо високоетажно застрояване със специфични правила и нормативи (Жг*) по ОУП на Столична община от 2009 г., както и с оглед необходимостта от спазване на разстоянията на основното застрояване спрямо страничната граница на УПИ и между сградите по правилата на чл. 31, ал. 1 - 4 ЗУТ. Този извод не се променя от факта, че в случая се иска единствено изменение на регулационния план, доколкото отреждането за новото УПИ е именно за жилищно строителство съобразно ОУП. Възможността за учредяване на право на преминаване през новия УПИ е извън предмета на делото. Действително предвидената задънена улица (тупик) е с дължина от 85 м и затова не е необходимо да завършва накрая с уширение, осигуряващо обръщането на автомобилите в обратна посока по арг. от чл. 81, ал. 1, изр. посл. ЗУТ, но съдът правилно приема, че прекъсването на улицата би засегнало транспортната свързаност с ул. "Войводина могила" и ул. "Народен герой", която е главна за кв. Овча купел. Противно на доводите в касационната жалба изтичането на срока по чл. 208, ал. 1 ЗУТ не означава, че е допустимо да се извърши обусловеното единствено от волята на заявителите предвиждане за имота им, попадащ в улица, като се обособи самостоятелно УПИ, след като то е в противоречие с устройственото планиране. В тази връзка е безпредметно издаването на разрешение по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ и провеждането на процедурата по изменение на действащите ПУР и РП при установена изначална нецелесъобразност на направеното предложение съгласно чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Ето защо, изводът на съда за законосъобразност на оспорения отказ е правилен. Не са налице сочените от касаторите основания за отмяна на обжалваното решение по чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,