Решение № 447 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2011 г.

Решение № 447 от 10.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1276/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 459 от 17.04.2012 г. е допуснато касационно обжалване на решение от 14.06.2011 г. по гр. д. № 298/2011 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, предявени от П. А. Г. от [населено място] против Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство "Г. С. Р.", [населено място]. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на чл. 333, ал. 3 КТ: ползва ли се с предварителна синдикална закрила председател на синдикална организация, структурирана извън предприятието на работодателя. Предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 КТ е въведена от законодателя, за да бъде осигурена възможност за безпрепятствено отстояване на синдикалните интереси на работниците, явяващи се в определени случаи в разрез с тези на работодателя. Именно поради това, с предварителна закрила се ползва синдикалното ръководство в предприятието, както и ръководството на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган - лицата, представляващи организацията и отстояващи синдикалните интереси. Участието в синдикално ръководство на организация вън от структурата на работодателя или на ръководещия го синдикален орган на отраслово и национално ниво, не дава основание за ползване на предварителна закрила, тъй като не може да възникне конфликт на интереси. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № 667 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 63/2010 г. на IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, които изводи се споделят и от настоящия съдебен състав, председателят и секретарят на първично организационно структурно звено извън предприятието на работодателя не са членове на ръководен изборен синдикален орган по смисъла на чл. 333, ал. 3 КТ и не се ползват с право на синдикална закрила при уволнение. В обжалваното въззивно решение на Кюстендилски окръжен съд е прието за установено, че ищецът е работел като "учител по биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда" в Професионална гимназия [населено място] до 28.06.2010 г., когато трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № РД-400 на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Към момента на уволнението ищецът е изпълнявал длъжността председател на Организацията на безработни и пенсионирани учители при Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители. Прието е, че в нарушение на чл. 333, ал. 3 КТ, трудовият договор е бил прекратен без предварително съгласие на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители, поради което и на основание чл. 344, ал. 3 КТ, уволнението е отменено като незаконно, ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. Изводът за нарушена предварителна закрила е формиран след преценка на доказателствата относно заеманата от ищеца синдикална длъжност - уведомителни писма от председателя на Общинския координационен съвет на Синдиката на българските учители, удостоверяващи, че в Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство "Г. С. Р.", [населено място] няма синдикална организация; че ищецът не е заемал ръководни длъжности на общинско и национално ниво в структурите на Синдиката на българските учители. Касационна жалба против решението на Кюстендилки окръжен съд е постъпила от Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство "Г. С. Р.", [населено място]. Поддържа се, че съдът е приложил неправилно чл. 333, ал. 3 КТ, тъй като ищецът не е чл. на синдикално ръководство в гимназията, нито чл. на ръководство на синдикален орган на отраслово или национално ниво. Ответникът по касационната жалба П. А. Г. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение са основателни. От доказателствата по делото е установено, че в Професионална гимназия по дървообработване и горско стопанство "Г. С. Р.", [населено място] няма синдикална организация, а заеманата от ищеца длъжност председател на Организацията на безработни и пенсионирани учители при Общински координационен съвет на Синдиката на българските учители съставлява организационно звено извън предприятието на работодателя. Ищецът не се е ползвал с предварителна синдикална закрила, поради което въззивният съд е приложил неправилно чл. 344, ал. 3 КТ, отменяйки заповедта за уволнение като незаконна само на това основание. Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и по аргумент от чл. 293, ал. 3 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. Въведените от ищеца доводи за незаконност на уволнението са неоснователни. Прекратяването на трудовия договор е извършено след съкращаване на щатната бройка за длъжността с щатно разписание от 15.09.2007 г., утвърдено от директора на училището, в чиито правомощия е да определя самостоятелно числеността на персонала и съответно да утвърждава ново щатно разписание, без да е необходимо съгласуване с началника на Регионалния инспекторат по образование - ТР № 4 от 12.12.2011 г. по т. д. № 4/2011 г. ОСГК ВКС. Не е установена и твърдяната злоупотреба с право, тъй като изцяло в прерогативите на Директора е да одобри щатно разписание, в което да се включат щатните бройки за учители, имащи часове за минимална задължителна преподавателска работа, а преподаването по предметите, по които часовете не достигат минимума да се възложат на външни лектори, както е процедирано в Професионална гимназия "Г. С. Р." след съкращаването от 15.09.2007 г. За работодателя не е възникнало и задължение за извършване на подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, тъй като е съкратена единствената щатна бройка за заеманата от ищеца длъжност "учител по биология и здравно образование и химия и опазване на околната среда". Предвид изложеното, предявеният иск за отмяна на уволнението следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед обусловеният им характер, като неоснователни следва да се отхвърлят и обективно съединените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника по делото следва да се присъдят направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 420 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение