Решение № 7774 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2018 г.

Решение № 7774 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4734/2018 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от СНЦ "Еко животновъдство" срещу решение № 1 от 21.02.2018 г., постановено от Административен съд Р., VII състав по адм. д. № 239/2017 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването. Заявява искане за присъждане на разноски, съгласно представен списък. Ответникът - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", представляван в производството от юрк. Железарова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на Уведомително писмо за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" ("АЕП") от програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013 г. за кампания 2012 г. с изх. № 01-6300/1851 от 28.03.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (ДФЗ) - гр. С., с което ДФЗ-РА отказва финансова помощ и прекратява агроекологичния ангажимент по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" (ВПС-1). Съдът е отхвърлил оспорването. За да стигне до правен извод за законосъобразност на оспорения акт, съдът е приел, че уведомително писмо е издадено от материално компетентен административен орган и в предписаната форма. По силата на чл. 20, чл. 20а ЗПЗП и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" представлява фонда и ръководи дейността му при осъществяване на всички негови функции, поради което именно той е компетентен да издава индивидуалните административни актове при изпълнение на функциите на ДФЗ. Според съда оспореният акт отговаря на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - уведомителното писмо съдържа, както правни, така и фактически основания за издаването му. Фактите, обосноваващи издаването на санкциониращия административен акт са посочени и това са размерът на одобрените (референтните) парцели от 2008 г. и площта на заявените за кампания 2012 г. парцели както и площта на тяхното географско препокриване. Посочено е също така, че тези факти са установени при извършени административни проверки на подаденото от жалбоподателя заявление за подпомагане за 2012 г., изразяващи се в автоматично географско сравнение на одобрените (референтните) парцели в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и заявените такива за кампания 2012 г. Съдът е съобразил, че съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва административни проверки на подадените заявления чрез интегрираната информационна система, като съпоставя данните от заявленията с данните в регистрите. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по чл. 11а, ал. 1, т. 1 по заявленията за подпомагане. Като неоснователни са преценени доводите за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че уведомителното писмо за установени нередности и за започване на производство по издаване на акт за прекратяване на ангажимента, няма характер на индивидуален административен акт, а на процедурен акт, който няма пречка да бъде издаден от заместник изпълнителния директор. Според решаващия съд уведомителното писмо е материално законосъобразен административен акт. За да стигне до този извод, съдът приема, че съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата на развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба№ 11/2009 г./, агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а" (възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност), се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичните задължение. Ал. 2 на същия текст предвижда, че одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 2, б. "а" може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Неизпълнението на това изискване е въведено от разпоредбата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. като основание за прекратяване на агроекологичния ангажимент, като е ирелевантна причината, поради която е допуснато несъответствието. Според съда неспазването на това изискване се доказва от извършените административни проверки, включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтните парцели по мярка 214 и тези, които са заявени по направлението през текущата кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, като от приложената към уведомителното писмо таблица са посочени парцелите и се установява, че референтните (одобрени) парцели са с обща площ 1766,79 ха, а заявените за текущата кампания са с обща площ 1676,17 ха, като площта от пресичане (географско пресичане между одобрените площи и тези, заявени в текущата кампания) е в размер общо на 1556,99 ха, което в процентно изражение е 88.13 %. Тази констатация е потвърдена и от неоспореното заключение на вещото лице, което съдът е приел за обективно и компетентно. След преценка на доказателствата по делото, съдът е стигнал до извод за съответствие на оспорения акт с материалния закон. При липса на основания за отмяна на оспореното уведомително писмо, съдът е постановил решение, с което е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. С касационната жалба са изложени доводи за нищожност на оспореното уведомително писмо, поради което изводите на решаващият съд се оспорват като необосновани и незаконосъобразни. Според касационния жалбоподател, след като с решение № 734 от 09.02.2016 г., постановено от Административен съд С.-град, второ отделение, 31 състав по адм. д. № 4719/2014 г. е обявена нищожност на уведомително писмо с изх. № 01-6300/1851 от 13.11.2013 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", то всички процедурни действия в административното производство са нищожни, поради което и оспореното уведомително писмо, постановеното при повторното произнасяне е нищожен акт. Тези доводи са неоснователни. С посоченото решение е обявена нищожност на уведомително писмо, което според съда е постановено от некомпетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ, на който към момента на постановяването му не е имало възможност да бъдат делегирани такива правомощия. След обявяване на уведомителното писмо за нищожно, съдът е постановил връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с действаща нормативна уредба и указанията в мотивите на решението. С оглед отменителното основание, съдът е формулирал указания за издаване на акт от компетентния за това орган - изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Оспореното уведомително писмо изцяло е съобразено с указанията на съда, дадени в отменителното решение. Порока установен в предходното производство по оспорване е само по отношение на компетентността на органа, издал административния акт, поради което и указанията на съда са само за отстраняване на констатирания порок. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, когато акта е нищожен, поради некомпетентност на органа, както е в случая, съдът връща преписката на компетентния административен орган с указания по тълкуването и прилагането на закона. Процесуалния ред не предвижда започване на ново административно производство, в какъвто смисъл са доводите на касатора. Административно процесуалните действия във връзка с издаване на уведомителното писмо са такива извършвани от помощната администрация и не подлежат на самостоятелно оспорване по аргумент от разпоредбата на чл. 64 от АПК. Доводите на касационния жалбоподател, че след обявяване на нищожност на предходното уведомително писмо, административният орган е следвало да започне ново производство не държат сметка за това, че подаването на поредно заявление за плащане по поетия ангажимент е обвързано с изтичане на преклузивен срок, поради което няма възможност за образуване на административно производство с подаване на ново заявление, което би било недопустимо за разглеждане, поради изтичане на законовия срок, в който това право може да бъде надлежно упражнено. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на извода на решаващия съд за спазване на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Обосновано съдът приема, че няма законово изискване уведомяването за започване на административното производство да изхожда от органа, който е компетентен да издаден крайния акт. Уведомяването на страната за започване на административно производство има информационен характер и по своята същност е процедурен акт, за който законът не е предвидил изрично изискване да бъде издаден от изпълнителния директор. Правомощията на изпълнителния директор са регламентирани с разпоредбата на чл. 10 от Устройствения правилник на Д. фонд "Земеделие", приет с ПМС № 151 от 16.07.2012 г. В т. 7 на посочения текст е предвидено, че изпълнителния директор взема решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика (ОСП), прилагани от Разплащателната агенция, което правомощие може да бъде делегирано при спазване на изискванията на чл. 11 от Устройствения правилник. Нормативно предвидената компетентност обхваща издаване на крайния акт, но не предвижда изрична компетентност този орган да издава и всички процедурни актове, които подготвят издаване на индивидуалния административен акт, с който признават или прекратяват права. Обоснован е правният извод на решаващия съд, че уведомителното писмо е издадено в съответствие с изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно съдът е стигнал до този извод като е съобразил всички доказателства, събрани в административното производство. Както бе посочено, доводът на касационния жалбоподател, че административнопроизводствените действия, извършени преди обявяването на предходния акт за нищожен, са недействителни е неоснователен. След връщане на преписката за ново произнасяне, процедурата продължава от последното законосъобразно действие, а това е действието предхождащо констатирана от съда незаконосъобразност. В случая, и с оглед указанията в отменителното решение, дължимото действие е издаване на акт от материално компетентно орган, което е сторено. Съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. Касаторът не сочи други пороци на решението, но съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. При извършената служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо - постановено е от надлежен състав и не са налице процесуални пречки, които го правят недопустимо. Изводите на решаващия съд за материална законосъобразност на оспореното уведомително писмо са съобразени с приложимия закон и са изведени при обсъждане на релевантните факти. С оглед на изложеното, настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство е основателно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, за производството по настоящето дело следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., което касационният жалбоподател СНЦ "Еко животновъдство" следва да заплати на Д. фонд "Земеделие". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение