Решение № 15819 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2009 г.

Решение № 15819 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7123/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Джи пойнт" ООД моли да бъде отменено решение № 2/26.2.2009 г. по адм. д. № 3818/2008 г. на Софийския градски административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 20003031/2.1.2008 г. на ТД - София град като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли спорът да бъде решен по същество. Ответникът по касационната жалба "ОУИ-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Джи пойнт" ООД против РА № 20003031/2.1.2008 г. на ТД-София град в частта за непризнат данъчен кредит по фактури на "Андрети 1" ЕООД от м. 4.2005 г. и по фактури на "ПНП лимитид" ЕООД от м. 8, 10 - 12.2005 г. в общ размер 27 088 лв с начислени лихви, тъй като доставчиците не са намерени на адресите им за кореспонденция и не са представили поискани по чл. 32 ДОПК доказателства за осъществяване на доставките. По фактурите на "Андрети 1" ЕООД данъчният кредит не е признат на основание чл. 6 и 9 ЗДДС (отм.). По фактурите на "ПНП лимитид" ЕООД с предмет, монтаж, дизайн, опъване на винилни платна, транспорт-товаро-разтоварна дейност, комисионна услуга, идеен проект и дизайн, поддръжка на компютърна система е прието, че не съдържат реквизити по чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗСч - основание, предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция и чл. 94 ал. 3 ЗДДС (отм.). В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от редовно овластен актосъставител, след проведена по ДОПК ревизия. Отхвърлил е възражението на касатора за липса на мотиви към РА и е обосновал извода си за това с тълк. р. № 16/75 г. и мотивите изложени в потвърдителното решение на "ОУИ-София, постановено при обжалването по административен ред. Обсъдил е събраните по делото доказателства и е приел, че по фактурите на "Андрети 1" ЕООД не е установен предмета на доставките монтаж, дизайн и предпечат, не е установено плащането на данъчната основа, тъй като фискалните бонове за това са издадени от касов апарат, който не е регистриран като притежаван от доставчика, вещото лице също не е намерило доставчика на адреса му и е приел, че не е установено осъществяване на фактурираните доставки. Нито начисляване на данъка по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че като основание за отказ да се признае правото на данъчен кредит следва да се приеме и посоченото в решението на "ОУИ-София на основание тълк. р. № 16/75 г. основание по чл. 25 ЗДДС (отм.) и е приел, че РА в тази част е законосъобразен. По фактурите на "ПНП лимитид" ЕООД съдът е приел, че плащането на данъчната основа не е доказано, тъй като фискалните бонове за плащане в брой са издадени на нерегистриран касов апарат. Приел е, че фактури № 5219/8.8.2005 г., № 5268/30.8.2005 г., № 5510/10.10.2005 г., № 5679/26.10.2005 г., № 5886/14.11.2005 г., № 5782/3.11.2005 г., № 5817/7.11.2005 г. и № 6216/13.12.2005 г. с предмет монтаж, товаро-разтоварна дейност, комисионна услуга, идеен проект и дизайн, опъване на винилни платна не отговарят на чл. 7 ал. 1 т. 4 ЗСч и чл. 94 ал. 3 ЗДДС (отм.) тъй като предмета не е конкретизиран и определен и по този предмет не може да се проверява осъществяване на доставките. Приел е, че представените в съдебното производство граждански договори за наети лица нямат достоверна дата по чл. 181 ГПК. Изключил е от доказателствата по делото представените 4бр. РКО за изплатени суми на наети лица по граждански договори, поради различието в подписите на лицата, сравнени с подписите им върху договорите на основание чл. 194 ал. 2 ГПК. По два от гражданските договори като работник е назначено трето лице Александър Тодоров, с последния е сключен отделен граждански договор и е приел, че с тези доказателства, всички с недостоверна дата не е установена кадрова обезпеченост за извършване на транспорта. Не е възприел обратния извод на вещото лице като необоснован, предвид и липсата на доказателства за наличие на транспортно средство и правоспособност на единствения нает като общ работник Ал. Тодоров да извърши превоза. Представените в производството пред съда писмени доказателства съдът е приел, че са с недостоверна дата и не установяват предмета на доставките и осъществяването им, тъй като в договорите предмета също е описан общо без данни за количество, обем, единична стойност, вид на изделието, маршрут и километри за доставките с предмет транспорт. По фактурите с предмет комисионна услуга и поддръжка на компютърна система договори и и протоколи са представени едва в съдебното производство и не могат да докажат осъществяване на доставките, а договорът за комисионна услуга е с предмет: предоставяне на задание и даване на указания на изпълнителя, който не определя точно какво ще се изработва и не може при такъв предмет да се преценява изпълнението му по представения протокол. Съдът е приел, че доставчика няма техническа и кадрова обезпеченост да осъществи доставките, не са представени доказателства да разполага с транспортни средства, да са осчетоводени разходи за гориво, не разполага с обект, в който да бъдат изработени стикери и винилни платна. Приел е, че не е настъпило данъчно събитие, липсва доставка, налице са обстоятелства по чл. 65 ал. 4 ЗДДС (отм.), като поради липса на доставки по спорните фактури не е приложим чл. 65 ал. 8 ЗДДС (отм.), макар, че данъкът по фактурите на "ПНП лимитид"ЕООД е начислен по чл. 55 ал. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е сканирал части от мотивите на решението на "ОУИ-София, с което РА е потвърден, което не представлява обсъждане от съда на представените с жалбата по административен ред доказателства и е излишно да се прави по този начин, след като на стр. 12 - 17 от съдебното решение доказателствата все пак са обсъдени от съда. Неправилно е приел, че въпросът налице ли е данъчно събитие е поставен едва в решението на "ОУИ-София - мотиви в този смисъл има и в РА, който е предметът на съдебна проверка и обстоен анализ от съда. Правилно съдът е приел, че в РА са изложени достатъчни мотиви по чл. 120 ал. 1 т. 5 ДОПК. Доводите за обратното в касационната жалба не са основателни. Правилно съдът е приел, че представените договори за изработка и дизайн, монтаж, транспорт и товаро-разтоварна дейност на ПВЦ стикери из цялата страна, изработка и поставяне, монтаж на винилни платна, транспорт и товаро-разтоварна дейност на винилни платна из цялата страна, изработка и монтаж на рекламни платна, изрязване на 100 бр. рамки по зададени размери и протоколи към тях не са конкретизирани и не установяват нито обема и вида на възложената работа, нито осъществяването й. Неправилно съдът е приел, че след като във фактурите не е посочено, че са съставени по договор, не може впоследствие с представен договор и протокол да се установи предмета на фактурата. В конкретния случай доказването не е осъществено поради липсата на каквато и да било конкретност в приложените договори и протоколи, които също не установяват обема, натуралното и стойностно изражение на стопанските операции. В производството пред съда са приложени приложения с конкретни данни за вида и обема на работата към приемо-предавателните протоколи, които не са описани в тях и правилно съдът е приел, че са съставени за нуждите на процеса и с недостоверна дата. Неправилно съдът е дал указания по чл. 171 ал. 4 АПК страните да заявят, кои обстоятелства приемат за безспорни и кои оспорват. В чл. 171 ал. 4 АПК е възложено задължение на съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. В данъчния процес тежестта на доказване по ДОПК не се отличава от тежестта на доказване по АПК и ГПК - всяка от страните трябва да докаже обстоятелства и фактите, от които черпи права. В конкретния случай при спор по ЗДДС (отм.) относно право на данъчен кредит жалбоподателят следва да докаже наличие на предпоставките по чл. 64 ал. 2 ЗДДС (отм.) за признаване на правота на данъчен кредит и съдът следваше на основание чл. 171 ал. 4 АПК да укаже на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, а не да прави тълкувания на чл. 171 ал. 4 АПК, които нямат опора в текста на разпоредбата. Дължимите по чл. 171 ал. 4 АПК указания са дадени в съдебно заседание на 21.7.2008 г., с което съдът е изпълнил задължението си по чл. 171 ал. 4 АПК да напътва страните относно доказателствените им задачи в процеса. Обоснован е изводът на съда, че заключението на вещото лице за осъществени доставки по фактурите на "ПНП лимитид" ЕООД е изградено на доказателства, които нямат достоверна дата и поради това е необосновано. Неправилно съдът е изключил от доказателствата РКО, по съображения, че подписите на лицата се отличават от подписите на същите лица в други документи по делото. Видно от РКО някои от тях са подписани за получател, от лицето подписало РКО за ръководител, нямат име на получателя, нямат подпис на съставител и нямат достоверност поради това по чл. 7 ал. 1 т. 5 ЗСч и чл. 11 ЗСч, а не защото получателите по тях се подписват по друг начин в договорите. Различие в подписите може да се установява само с графологическа експертиза, а не по очевидни признаци от съда. Правилно съдът е приел, че фискалните бонове са издадени от нерегистриран касов апарат. Данните в удостоверението за регистрация на апарат с фискална памет, предоставено от дружеството не се потвърждават от представеното писмо на ТД-София, офис Изток, според което доставчикът през 2005 г. има само един регистриран касов апарат с фискална памет, която е с различен номер от посочения във фискалните бонове. Правилно съдът е приел, че по спорните фактури не е установи да са осъществени доставки и няма основание за приложение на чл. 65 ал. 8 ЗДСС (отм.) Допуснатите неточности при обсъждането на доказателствата в мотивите на решението не са съществени, тъй като не са опорочили правилните крайни изводи на съда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,