Решение № 14260 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2014 г.

Решение № 14260 от 28.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2014 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "Алфакапа" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Царево" № 6, представлявано от Управителя Анастасиос Куркос, против Решение № 2706/29.11.2013 г., постановено по адм. д. 2689/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 161300400 от 18.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 836/13.08.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за недоказана реалност на доставките на европалети по фактурите на отказан данъчен кредит с издатели "Янев 63" ЕООД и "Спийд Логистик" ЕООД. Иска се отмяна на решението и на РА. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), чрез юрк. Дамянова, оспорва жалбата по съображения в писмена защита. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационната жалба процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касатора против посочения РА, с който на ревизираното лице за данъчни периоди м. 01 и 04.2011 г. е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 2 893,60 лв. по две фактури с издатели "Янев 63" ЕООД и "Спийд Логистик" ЕООД, с предмет европалети втора употреба и са начислени съответни лихви. Административният съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. За да обоснове фактическите си изводи за недоказана реалност на доставките на европалети, съдът е приел, че ревизираното лице не е доказало предаването, транспортирането и изобщо реалното доставяне на родово-определените стоки, предмет на фактурите. Тези фактически изводи са обосновани на събраните по делото доказателства. Съгласно обясненията на управителя на ревизираното дружество стоките, закупени от двамата доставчика са били продадени в същите дни на клиенти на РЛ, поради което са били транспортирани от обект на доставчика до обект на клиента. За това, ревизираното лице е представило товарителници, съгласно тези обяснения, фактури за ангажиране на фирмите превозвачи по тези товарителници и фактури за продажби на стоките на своите клиенти "Алесис България" ЕООД и "Палиррия България" ЕООД. В товарителниците като изпращач на стоката, натоварена в гр. Костинброд, без конкретен адрес, е посочено ревизираното дружество, а като получатели неговите клиенти "Алесис България" ЕООД и "Палиррия България" ЕООД, на които то е продавало стоки от рода на процесните, за което са представени фактури. Обосновано при това съдържание на товарителниците, първоинстанционният съд е приел, че ревизираното лице не е доказало твърденията на своя управител, защото превозните документи по никакъв начин не могат да се свържат с преките доставчици, по чиито фактури е отказан претендираният данъчен кредит. Не е ясно на кой обект са товарени стоките, нито че това е обект на доставчиците. Затова обосновани са и фактическите изводи на административния съд за недоказана реалност на процесните доставки на стоки като първа предпоставка за съществуването на претендираното материално право. Решението като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила като на ответника следва не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция, защото такова вече е присъдено от първоинстанционния съд в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение