Решение № 13819 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2016 г.

Решение № 13819 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8923/2016 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от М. Т. А. с адрес в гр. Р., чрез процесуален представител адвокат М. Б. Б. срещу решение № 17 от 27.06.2016 г. на Административен съд Р. по адм. дело № 169/2016 г. С него се отхвърля оспорването по жалба на М. А. срещу решение № 2153-17-63 от 10.05.2016 г. на директора на ТП на НОИ Р., с което е отхвърлена жалба срещу разпореждане № 2140-17-187 от 25.03.2016 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Р. за отказ да й се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поддържа се, че спора е изцяло правен при изяснена фактическа обстановка с нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ Р. не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касаторката срещу цитираното решение и разпореждане, съдържащи отказ да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Съдът е разгледал по същество жалбата, като от доказателствата по преписката е установил, че с ЕР на ТЕЛК от 16.12.2013 г. на А. е определена 95% ТНР с дата на инвалидизиране 2.10.2013 г. и срок на инвалидността 1.12.2015 г. Въз основа на заявление е отпусната лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал. 1 КСО. След преосвидетелстване с решение на ТЕЛК от 18.11.2015 г. е определена 50% ТНР с дата на инвалидизиране 2.10.2013 г. и срок 1.11.2017 г. Въз основа на това решение на ТЕЛК с разпореждане от 30.12.2015 г. отпуснатата социална пенсия за инвалидност е прекратена, считано от 1.12.2015 г. Със заявление от 27.01.2016 г. А. е поискала отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като е приложила решението на ТЕЛК от 18.11.2015 г. като към датата на инвалидизирането 2.10.2013 г. А. има навършени 16 г. 6м. и 7 дни и осигурителен стажа, няма осигурителен стаж, а след тази дата има такъв 12 дни. Отказът за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е обжалван и потвърден от горестоящия орган. Мотивите за отказа са, че не са налице материалните предпоставки по чл. 74, ал. 1, т. 1 и по чл. 74, ал. 3 КСО, които мотиви съдът възприел изцяло в мотивите към обжалваното решение. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 74, ал. 1, т. 1 КСО предвижда, че осигурените до 20 годишна възраст придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили работоспособността си, независимо от продължителността на осигурителния стаж, придобит до датата на инвалидизирането. Съгласно чл. 74, ал. 3 КСО инвалидите с придобита инвалидност до постъпване на работа придобиват право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване при една година действителен осигурителен стаж. Цитираните разпоредби, приложени към настоящия случай водят до извода изведен от административния съд и административния орган, че при липса на осигурителен стаж до датата на инвалидизирането М. А. няма право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. При тези изводи решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК ВАС шесто отделение