Решение № 14671 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2014 г.

Решение № 14671 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4504/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от "КМК" ЕООД представлявано от управителя Желязко Желязков със седалище с. Факия, срещу решение № 11 от 03.01.2014 г., постановено по адм. д. № 2374/2011 г. по описа на АС - Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда за липсата на отменен мълчалив отказ е неправилен. Счита, че искът е предявен при наличие на незаконосъобразен мълчалив отказ. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Отвеникът - ДФЗ - Разплащателна агенция, редовно призован, не се представлява и не взема отношение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС - Бургас е отхвърлил иска на "КМК " ЕООД с. Факия срещу ДФЗ - Разплащателна агенция, предявен на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - претърпени от дружеството и представляващи обезщетение за забавено изплащане на субсидии за подпомагане по СЕПП и НР2 за 2009 г., претендирани и изплатени по ЗПЗП. Претендираните вреди според ищеца са в резултат на незаконосъобразен мълчалив отказ да се изплати исковата сума представляваща лихви за забавено изплащане на субсидиите, считано от деня в който е следвало да се платят същите. За да отхвърли исковата претенция, Административен съд - Бургас, след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявения иск е изцяло неоснователен. Съдът е заключил, че от събраните по делото многобройни доказателства не е налице отменен незаконосъобразен административен акт (мълчалив отказ), липсва и причинна връзка т. е. не са налице елементите от фактическия състав на отговорноста по чл. 1 от ЗОДОВ. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да бъде реализирана отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Решението на АС - Бургас е правилно. За да възникне отговорност за вреди, причинени от държавата или общината на граждани или юридически лица, следва да се осъществят кумулативно във времето следните елементи от сложния фактически състав на тази отговорност, а именно: 1. наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на властнически орган на държавата или общината; 2. незаконосъобразният административен акт, действие или бездействие да са при или по повод извършване на административна дейност; 3. от тези актове/действия или бездействия да са настъпили реално вреди; 4. настъпилите вреди да са в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконосъобразния административен акт, действие или бездействие. Липсата на който и да било от елементите от сложния фактически състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск за вреди. Правилно АС - Бургас е приел, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди не е налице. В съответствие със съдопроизводствените правила при събирането и цененето на доказателствата, съдът е установил, че предявения иск е неоснователен и недоказан. Настоящия съдебен състав споделя развитите от АС - Бургас доводи за недопустимост на иска поради липсата на отменен незаконосъобразен админстративен акт (мълчалив отказ). Когато се претендират вреди причинени от незаконосъобразен административен акт, предварителната му отмяна е задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на предявения иск. Безпорно разпоредбата на чл. 204, ал. 2 от АПК допуска предявяването на иска да стане заедно с оспорването на административния акт и това може да стане най-късно до приключване на първото заседание, но тази хипотеза на чл. 204, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК не е налице. Съдът е разгледал и решил спора по силата на Определение № 10796 от 16.07. 2013 г. на ВАС постановено по адм. д. № 8934/2013 г. по описа на ВАС, което е задължително, като по същество е постановил правилно решение. Обоснован е изводът на административния съд, че не е налице мълчалив отказ отменен като незаконосъобразен от който да са настъпили твърдяните вреди. В конкретния случай, искът е бил предявен пред първата инстанция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи лихви по чл. 86 от ЗЗД за забавено изплащане на дължимите и заявени от ищеца субсидии по ЗПЗП, които се изплатени на ищеца по-късно. След направено уточнение на исковата молба е прието, че се претендират вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразен мълчалив отказ на административния орган да извърши в срок плащане по подаденото от него (ищеца ) заявление за подпомагане. Вредите представляват законна лихва от датата на която е следвало да се изплати помощта 30.06.2011 г. до датата на реалното изплащане - 30.08.2011 г. Няма спор по делото, че мълчаливия отказ на административния орган не е оспорван пред съда. Неоснователни са твърденията на касатора, че мълчаливия отказ е бил отменен с конклудентни действия на административния орган представляващи извършеното плащане на субсидията. Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК недвусмислено предвижда предвижда, че отмяната на административния акт (мълчаливия отказ) следва да се извърши по съответния ред, а този ред не предвижда отмяна с конклудентни действия. Освен това разпоредбата на чл. 91 от АПК не предвижда отмяна на административния акт чрез конкклудентни действия така както е твърдял ищеца и пред първата и в касационната инстанция. Отмяната е процесуална възможност, с която разполагат единствено по-горестоящия орган а именно министъра на земеделието и храните и съдът, и винаги се извършва с изричен акт на тези органи. Доказателства в тази насока не са представени по делото, поради което и правилно съдът е приел, че не е налице първата предпоставка на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен административен акт. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи и позоваването на адм. д. № 7402/2010 г. на АС - София - град с твърдения, че точно по това дело е оспорен мълчаливия отказ на административния орган. Видно от обжалваното в настоящото производство съдебно решение във връзка със този довод, пръвоинстанционния съд е направил служебна справка по делото и е установил, че предмет на спора по цитираното дело е уведомителното писмо на ИД на ДФЗ, а не мълчалив отказ на административния орган така както се твърди. Едва в касационната жалба са изложени твърдения че претендираната имуществена вреда от 20 405,85 лв са настъпили в резултат на закъсняло действие и бездействие на РА да изплати своевременно субсидиите. Тези доводи обаче не могат да бъдат обсъждани едва в касационното производство. Исковия процес започва с твърденията в исковата молба, че спорното право съществува. В случая ищецът е твърдял (и с две допълнителни уточнявания на иска), че е претърпял вреди вследствие на незаконосъобразен мълчалив отказ на административния орган РА да изплати в срок дължимата сума (субсидии), като това е сторено по-късно и вредата е в размер на дължимата лихва за закъснението. Така с исковата молба е очертан предметът на спора и той не може да се изменя в касационното производство. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея решение на АС - Бургас следва да бъде оставено в сила като правилно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо Върховният административен съд, трето отделение