Решение № 15089 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2012 г.

Решение № 15089 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2684/2012 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница Пловдив, подадена чрез гл. юрисконсулт Татяна Симеонова, срещу решение № 4/03.01.2012 г. по адм. дело № 2712 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение за определяне на митническа стойност № 1528 от 27.09.2011 г. на Началник на Митница Пловдив, с което на основание чл. 201 § 1 буква "а" и § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, във връзка с чл. 201 § 3 и чл. 214, § 1, чл. 232, § 1 б. "б" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета и чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС за стока № 1 по ЕАД № 10BG003000Н0053208 от 16.04.2010 г. е определена нова митническа стойност в размер на 43 058,63 лева, а за стока № 2 по ЕАД № 10BG003000Н0053208 от 16.04.2010 г. е определена нова митническа стойност в размер на 3 365,30 лева, и на "Садат" ООД е определен ДДС за довнасяне в размер общо 5 289,22 лева, ведно с прилежащите лихви за забава, считано от поставянето на стоките под режим - 16.04.2010 г., както и е постановено да се извършат корекции по ЕАД-то в съответните кл. 20 "Условия на доставката", кл. 22 "Валутна и обща фактурна стойност", кл. 23 "Валутен курс", кл. 42 "Цена на стоката", кл. 45 "Уточняване", кв. 46 "Статистическа стойност" и кл. 47 "Изчисляване на вземанията". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението на АС-Пловдив и вместо него бъде постановено друго, с което бъде потвърдено оспореното митническо решение. Ответникът - "Садат" ООД, чрез адв. Василев, оспорва касационната жалба. В писмен отговор от 03.02.2012 г. и писмени бележки представени в съдебно заседание, излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Заинтересованата страна - Директорът на ТД на НАП - гр. Пловдив не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 1528 от 27.09.2011 г. на Началника на Митница Пловдив, с което по ЕАД № 10BG003000H0053208 от 16.04.2010 г. на "Садат" ООД е определено да доплати 5289,22 лв. ДДС, ведно със законната лихва, изчислена от датата на поставяне на стоките под режим - от 16.04.2010 г. до окончателното погасяване на задължението. Фактически установено по делото е, че на 16.04.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0053208 от 16.04.2010 г. на територията на Република България "Садат " ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стоки: № 1 - перилен препарат, непригоден за продажба на дребно с нето тегло 41 300 кг. с код по ТАРИК 3402909000, и стока № 2 - перилен препарат, марка "АВС" по 9 кг. с нето тегло 2700 кг. и код по ТАРИК 3402209000. Декларираната обща фактурна стойност е 10214.50 евро, с произход Турция и изпращач "BASER KIMYA SANAYI VE TICARET A. S" гр. Истанбул. Към ЕАД са приложени търговски фактури № № 331500-А и 331500-В от 09.04.2010 г. на стойност 10214.50 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност е в левова равностойност от 19 977.83 лв. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, към което са приложени заверени копия на декларация с фабричен № 0219507, ЕАД № 10330900ЕХ004905 от 12.04.2010 г. за износ /138-141/, фактура № С - 331500 от 09.04.2010 г., но с различна стойност, а именно - 31 659.30 щ. д. равняваща се на 46 423.93 и са отразени различни условия за доставка, опаковъчни списъци, сертификати за преместване /ATR/, СМR-та, документ - разрешително за извършване на дейността, приложен списък, разрешително за активно усъвършенстване (D 1), всички те представени пред турската митническа администрация при износната операция, осъществена от турското дружество "Башер Кимия Санайи ВЕ Тиджарет А. Ш." - гр. Истанбул за българското дружество "Садат" ООД. След съпоставяне на документите, представени от "Садат " ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност за стока № 1 по ЕАД10BG003000H0053208 от 16.04.2010 г. е в размер на 43 058,63 лв., а за стока № 2 по ЕАД10BG003000H0053208 от 16.04.2010 г. е в размер на 3 365,30 лв., равностойността на 31 659,30 щатски долари, по приложената към износната ЕАД № 10330900ЕХ004905 от 12.04.2010 г., фактура № V - 331500/09.04.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, и е отчел различията за доставка по едната и другата фактура, съответно СРТ Пловдив и СFR България. Според съда решението на митническия орган е немотивирано и издадено при неправилно приложение на материалния закон. Относно различията в данните по спорната фактура и митническа декларация, представени от жалбоподателя пред митническата администрация и тези, получени по линията на международното сътрудничество, съдът е посочил, че действително полученото писмо от турските митнически власти е официален документ, но приложеното заверено копие на фактура № С-331500/09.04.2010 г. и ЕАД № 10330900EX004905 от 12.04.2010 г. за износ, представени пред турската митническа администрация при износната операция имат характера на частни документи и не носят подписа на представител на жалбоподателя и затова не може със сигурност да се приеме, че те отразяват договорната стойност на стоките. Наред с горното съдът е приел, че не са изложени мотиви, защо при документи с различно съдържание, административният орган е дал вяра на доказателства, които са постъпили по линия на международното сътрудничество, а не на тези представени от дружеството. Така постановеното решение е правилно. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат " ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. В случая подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от дружеството равностойност на 10 214,50 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. " д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. Върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 31 659.30 щ. д. равняващи се на 46 423.93 лв. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя, нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС-Пловдив. По изложените съображения обжалваното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на касатора не се следват разноски. По отношение на претенцията на ответника за присъждане на възнаграждение за адвокат - същата не може да бъде уважена. Съгласно представеният договор за правна защита и съдействие от 31.10.2012 г. е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., което дружеството следва да заплати по банков път, като е посочен и номер на банкова сметка. По делото не са представени доказателства за плащането им. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение