Решение № 6899 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2012 г.

Решение № 6899 от 16.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2614/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Висшия съдебен съвет против решение № 1000 от 19.01.2012 г. по адм. дело № 3695/2011 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, с което е отменено решение по т. 11 от протокол № 9/8.03.2011 г., взето по дисциплинарно дело № 19/2010 г. на Висшия съдебен съвет, с което на Деница Николаева Урумова, младши съдия в Окръжен съд - Благоевград е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4) (ред. ДВ, бр. 64/2007 г.) от Закона за съдебната власт (ЗСВ и на т. 5.6 и т. 5.7 от Етичния кодекс на българските магистрати. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като решението на Висшия съдебен съвет е прието при спазване на всички процесуални и материалноправни изисквания и е необоснован. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата на Урумова против решението на Висшия съдебен съвет да бъде отхвърлена. Ответницата - Деница Николаева Урумова оспорва касационната жалба и моли решението на Върховния административен съд, седмо отделение, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Върховния административен съд, тричленен състав, е постановено в съответствие със закона. Правилно съдебният състав приема, че при постановяване на решението по т. 11 от протокол № 9/8.03.2011 г. по д. дело № 19/2010 г. на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което на младши съдия Деница Урумова е наложено дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност", са допуснати нарушения на формата на акта, които го опорочават. Аргументирано е заключението, че изложените от дисциплинарния състав съображения, които съгласно чл. 320, ал. 4 от ЗСВ се считат за мотиви на оспореното решение, не са конкретни и съдържат противоречия, който препятстват установяване на нарушението или нарушенията, за които е наложено дисциплинарно наказание. Не са посочени определени действия или бездействия извършени или допуснати от Деница Урумова в качеството на магистрат, с които да са нарушени морално-етични норми и да е уронен престижът на съдебната власт. Правилно е преценено, че издаденото през 2009 г. разрешение за строеж, два месеца след назначаване на Урумова като младши съдия и започването на строителството, не водят до възприетата от дисциплинарния състав квалификация и не могат да обосноват санкционираните на магистрата, тъй като тази факти са по реализирането на учреденото на 28.06.2007 г. от община Приморско право на строеж. Освен това, в мотивите на дисциплинарния състав е обсъждано поведението на Деница Урумова преди и по време на сключване на договора с община Приморско за учредяване право на строеж през периода 2004 г. - 2007 г., като е дадена морална оценка на предприетите от нея действия, въпреки че по това време същата не е магистрат, а в същото време изводите за нарушение на морално - етичните правила се свързват с поведението на Урумова след назначаването й като младши съдия през м. юни 2009 г. От друга страна, независимо от констатацията, че сключеният между Деница Урумова и община Приморско договор за учредяване право на строеж не следва да бъде обсъждан, тъй като сделката е с гражданскоправен характер и е сключена между равнопоставени страни, дисциплинарният състав изгражда изводите си за нарушение на "основните изисквания за почтеност, достойнство, дълг към професията и респект към доверието на обществото към съдиите" именно върху поведението на Деница Урумова преди и по време на сключване на договора. При липсата на конкретни факти и при констатираните противоречия в мотивите следва да се приеме, че оспореното решение не съдържа фактическите основания за налагане на дисциплинарно наказание - порок на административния акт, който е достатъчно основание за неговата отмяна. Изводът на съдебния състав, че решението на Висшия съдебен съвет за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание е постановено в противоречие с материалноправни разпоредби, също е законосъобразен. Разпоредбата на чл. 307, ал. 1 от ЗСВ урежда възникването на дисциплинарна отговорност за магистрати при допуснати дисциплинарни нарушения, които изброява в нормата на чл. 307, ал. 4 от ЗСВ. Последният текст въвежда като основание за налагане на дисциплинарно наказание нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ) и действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт (чл. 307, ал. 4, т. 4 от ЗСВ). В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона тричленният състав приема, че изводът за допуснати дисциплинарни нарушения от магистрата по цитираните текстове е направен, без да са осъществени предвидените в нормите предпоставки. По делото е установено, че на 15.01.2004 г. Деница Урумова подава в община Приморско молба - декларация за учредяване право на строеж върху имот - общинска собственост. През м. октомври 2006 г. същата посочва постоянен адрес в гр. Приморско, ул. "Стара планина" № 7, независимо че не живее там и заедно с 254 лица е картотекирана като лице с жилищна нужда в общината. Със заповед № 539/10.05.2007 г. на кмета на община Приморско на Урумова е отстъпено право на строеж върху общински имот. С договор от 28.06.2007 г. общината учредява на Урумова право на строеж. Разрешение за строеж в имота е издадено на 26.08.2009 г., след което започват строителни работи. Деница Урумова е младши съдия в Окръжен съд - Благоевград от 15.06.2009 г. При тези данни правилно от страна на първоинстанционния съдебен състав е преценено, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Урумова. В тази насока настоящата инстанция споделя изцяло изложените от тричленния състав мотиви, като намира за необходимо да изложи и допълнителни съображения в този смисъл. Изводите на дисциплинарно-наказващия орган за нарушения на т. 5.6 и т. 5.7 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, които задължават магистрата да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото и да поддържа безукорна репутация, както и за допуснати действия или бездействия, които накърняват престижа на съдебната власт са направени, без да е отчетено обстоятелството, че регистрирането на Урумова с постоянен адрес в гр. Приморско и сключването на договора за учредяване право на строеж върху общински имот са действия, извършени преди придобиване качеството на магистрат. Следователно дори да са морално укорими действията на Урумова не могат да се считат за нарушение на посочените морално-етични правила и не могат да обосноват налагането на дисциплинарно наказание, тъй като тези правила са задължителни за магистратите, а през посочения период 2006 г. - 2007 г. Деница Урумова няма такова качество. По тази причина не може да се приеме, че изброените по-горе действия накърняват престижа на съдебната власт. Съображенията на дисциплинарния състав, че независимо от обстоятелството, че не е имала качеството на магистрат Урумова следва да бъде санкционирана, тъй като поведението й преди и по време на сключване на договора за учредяване право на строеж накърнява общите представи за почтеност, дълг, достойнство и отговорност към професията, не могат да бъдат споделени. Съблюдаването на обществените ценности и морално - етични норми на поведение е дълг на всеки гражданин. Отклонението от тези норми е основание за негативна морална оценка в общочовешки план. Налагането на дисциплинарна санкция обаче не може да се основава на такава оценка, а изисква конкретни нарушения на установени правила на поведение и то допуснати в служебното качество на лицето, т. е. като магистрат. Ето защо в случая не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Урумова, още повече че Кодекса за етично поведение на българските магистрати е приет с решение на ВСС по протокол от 20.05.2009 г., т. е. след разглеждания период. Обстоятелството, че разрешението за строеж е издадено и строежът е започнал след м. август 2009 г., когато Деница Урумова вече е назначена за младши съдия в Окръжен съд - Благоевград, не дава основание за различни изводи. Разрешението за строеж и фактическите действия по строителното са в изпълнение на вече сключения договор, с който е учредено право на строеж. Освен това, както вече се посочи, конкретни действия или бездействия, допуснати от Урумова във връзка с издаването на разрешението или при строителните дейности, в нарушение на етичните правила в оспорения административен акт не са описани. Това обоснова извода, че поведението на съдията не е в нарушение на нормите на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Обжалваното решение на Върховния административен съд, седмо отделение, е обосновано. Изводите на съда са направени след аргументиран и подробен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Обсъдени са всички ангажирани в хода на процеса доказателства, включително процедурата, проведена от община Приморско по учредяване на правото на строеж върху общински имоти. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани доказателства съдът изгражда преценката си за това, че решението на Висшия съдебен съвет е постановено в нарушение на изискванията за форма, както и че действията и бездействията на Урумова, с оглед конкретните обстоятелства, не могат да бъдат преценени като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. На тази база са и изводите на съда, че оспореният акт е постановен в противоречие с материалния закон. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че решението на Върховния административен съд, седмо отделение е валидно, допустимо и правилно. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,