Решение № 2771 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15836/2010 г.

Решение № 2771 от 23.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15836/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София срещу Решение № 31/29.10.2010 г. по адм. д. № 514/2010 г. на Административен съд - Враца. Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение на трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но релевира доводи за недопустимост . Основното му възражение е, че оспореното пред административния съд Уведомително писмо УРН: 203110, издадено на 14.03.2008 г. от ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - Република България, не е индивидуален административен акт с довод, че с него земеделския производител е само уведомен за наложената санкция, поради което писмото не подлежи на съдебен контрол. Инвокира и довод за незаконосъобразно конституиране на директора на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие"гр.- Враца като страна в процеса. Счита за законосъобразно прогласеното за нищожно Уведомително писмо. Възразява и срещу размера от 1410 лева на присъдените в полза на Цветан Ан. Ангелов разноски . В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответникът - директорът на Областна дирекция на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" гр. - Враца не изпраща представител и не заявява становище по жалбата. Ответникът Цветан Ангелов Ангелов лично и чрез процесуалните си представители адв. Урумова и адв. Герова и в писмено възражение оспорва касационната жалба с подробни съображения и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за защита пред ВАС. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба предвид неправилно конституиране на страните в процеса, респ. неучастието на Директора на Държавен фонд "Земеделие", довело до недопустимост на постановеното решение. Предлага то се обезсили, а делото да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от легитимирана по чл. 210, ал. 2 АПК страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по адм. д. № 514/2010 г. на Административен съд Враца се е развило по реда на чл. 145 и следващите от АПК и е образувано по жалба на Цветан Ангелов Ангелов, след изпращане на делото по подсъдност от Административен съд Плевен. С нея е оспорено Уведомително писмо за извършено плащане УРН: 203110, издадено на 14.03.2008 г. от ДФ "Земеделие" Областна дирекция Враца, Разплащателна агенция - Република България, с което е определен размер от 214014,56 лева на санкциите към заявление от Цветан Ангелов Ангелов за единно плащане на площ с УИН: 06/090507/02963 за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране в земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и националния бюджет на РБългария за кампания 2007 г., в резултат на установени при административни проверки наддекларирани площи. С писмото оспорващият е уведомен, че по неговото заявление са наложени санкции в посочения по-горе размер поради наддеклариране на площи. С жалбата са оспорени наложените санкции в пълния им размер с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното писмо като индивидуален административен акт, и издаваното му при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, отменителни основания по чл. 146, т. т. 3 и 4 от АПК. С решението предмет на касационната жалба административния съд приел, че обжалваното писмо е индивидуален административен акт. Изложил съображения, че уведомителното писмо- предмет на съдебния контрол е обективирало волеизявление на издалия го административен орган, че с него се засягат законни интереси на неговия адресат и че въпреки, че актът неточно е наименован "уведомително писмо за извършено плащане", представлява решение на Разплащателната агенция по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП, с което се отказва да бъде извършено плащане. Допълнил, че производството по Глава IV "Прилагане на схемата за единно плащане на площ" по Закона за подпомагане на земеделските производители има характер на административно производство, инициирано с подаденото по чл. 5 от ЗПЗП заявление пред държавна администрация - ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Съобразил, че искането е отправено от лице със статут на земеделски производител, съгласно признатото му от чл. 39 от ЗПЗП право, ако отговаря на посочените в чл. 43 от ЗПЗП условия, да получи директно плащане за ползваните земеделски площи. Преценил, че оспореното уведомително писмо е издадено в отговор на подаденото заявление за осъществяване на признато от закона право на регистриран земеделски производител да получи държавно подпомагане, че с него се отказва да бъде извършено плащане по Схемата за единно плащане на площ и се определя размер на санкциите за наддекларирани площи, поради което има неблагоприятни последици. Обосновал извод, че поради горните съображения оспореното уведомително писмо представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от AПК, а не писмо с уведомителен характер. На второ място съобразил, че материалната компетентност на Областните разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция е определена в разпоредбата на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" (приет с ПМС № 248 от 15.09.2006 г. - понастоящем отменен), от анализа на която извел извод, че те нямат правомощия да вземат решения по заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика, както и да извършват разплащания по схемите и мерките за подпомагане. След анализ на разпоредбите на чл. 43, ал. 1 и чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители извел извод, че правомощия за посочените по-горе функции има единствено Разплащателна агенция, със седалище София, както и че законът не предвижда възможност за делегиране на тези правомощия на Областните разплащателни агенции на Държавен фонд "Земеделие". Посочил още, че Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления при определени условия, указани в закона, а когато установи, че не са изпълнени тези условия и са налице предпоставките на чл. 43, ал. 3, т. 1 - 5 от закона, в зависимост от конкретния случай тя намалява или отказва плащане. Допълнил съображенията, че оторизираният да прилага мерките и схемите включени в Общата селскостопанска политика орган е ДФ "Земеделие", който наред с останалите функции, в съответствие с чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП считано от датата на издаване на акта за акредитация от министъра на земеделието и храните - Заповед № РД-09-1166/20.12.2006 г. на МЗГ, изпълнява и функциите на Разплащателна агенция. Анализирайки структурата на фонда при изпълнение на функцията му като Разплащателна агенция и компетенциите на нейните органи и териториални структурни звена, и след като съобразил разпоредбите на чл. 2, ал. 2, т. 4 на действащия към момента на издаването на обжалвания акт Устройствения правилник на ДФ "Земеделие" , съдът обосновал извод, че единствено оправомощения орган, който е следвало да се произнесе по заявлението за финансово подпомагане на жалбоподателя е изпълнителният директор на Разплащателната агенция, а организационните структури на фонда имат изпълнителски и административно-технически функции и не разполагат с правомощия да вземат решения по смисъла на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. Съобразил, че в случая уведомителното писмо предмет на жалбата, не е подписано от изпълнителния директор на фонда, изпълняващ и функцията на изпълнителен директор на Разплащателна агенция. Предвид посочените съображения извел крайния си правен извод, че атакувания административен акт е издаден от некомпетентен орган, поради което и нищожен, и прогласил тази нищожност, а преписката, с оглед на уредената в новия Устройствен правилник на ДФЗ (приет с ПМС № 255/28.10.2009 г.) изпратил на Директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" гр. Враца - Разплащателна агенция по компетентност за произнасяне по същество, като задължил този орган да се произнесе по заявлението на Ц. Ангелов в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение. Решението на Административен съд - Враца е правилно. Първоинстанционния съд е извършил задълбочен анализ на фактите и обстоятелствата по издаване на оспорения акт и компетентността на органа, издател на акта. В съответствие със закона са изводите на административния съд, че оспореното пред него уведомителното писмо е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. В това отношение съдът извършил законосъобразна преценка на нормативните актове, регламентираща схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз и тези на националното законодателство, уреждащи обществените отношения по прилагането на схемите и мерките на Общата селскостопанска политика на ЕС и стигнал до обосновани изводи за правната природа на уведомителното писмо като административен акт, за правомощията на ДФ "Земеделие" като държавен орган на българската държава в областта на Общата селскостопанска политика по управление на средствата за подпомагане на българското земеделие със средства от Европейските земеделски фондове и за компетенциите на органите в тази област. Въз основа на това и съобразявайки нормите на националното законодателство - АПК, ЗПЗП и Устройствен правилник на ДФ "Земеделие" в относимата редакция, стигнал до обоснован и законосъобразен извод, че се касае до осъществяване на управленски функции по изпълнение на нормативно регулирана властническа дейност от административен орган, с които чрез налагане на финансови санкции и редукции, се въздейства неблагоприятно върху правната сфера на жалбоподателя, т. е. че се касае за индивидуален административен акт, спрямо който съдебният контрол е допустим. На следващо място, законосъобразен е и вторият извод на съда, че не са били налице необходимите законови предпоставки за издаване на оспорения пред него акт, т. е. че издателят на акта не е разполагал с материална компетентност да го издаде. В тази връзка е обоснован изводът, изведен от анализа на разпоредбите на чл. 43 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие", чл. 43, ал. 3 и чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП. След анализа на структурата и организацията на ДФ "Земеделие", изпълняващ функцията на Разплащателна агенция, съдът е стигнал до обоснования извод, че съобразно действащата нормативно уредба, единствено изпълнителния директор на фонда е компетентен да издаде административния акт. Този извод се налага и от чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие , предоставящ възможност на Изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от управителния съвет правомощия за вземане на решения и сключване на договори за финансово подпомагане на земеделски производители -на заместник изпълнителните директори и на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, и то само след предварително решение на управителния съвет. В случая такова оправомощаване на ръководителите на териториалните структурни звена на фонда, в частност този на ОРА - Враца, не е налице. В тази насока решението е съобразено с трайно установената практика на ВАС. Неоснователни са възраженията на касатора за ненадлежно конституиране на ответника. Изводите на съда са напълно съобразени с приложимия закон, поради което направеното с касационната жалба възражение за недопустимост на решението е неоснователно. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК, страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.