Решение № 8128 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15097/2009 г.

Решение № 8128 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15097/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Милка Демирева Атанасова, гр. Хасково, против решение по адм. д. № 494/2009 г. по описа на Административен съд -Хасково. Иска отмяна на решението поради необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че съдът не е съобразил данните по делото за влошено здравословно състояние, както и за липсата на данни за променено семейно положение. Твърди, че пълнолетните й деца са членове на нейното семейство, още повече, че едното дете се води на отчет към Психодиспансер. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, защото не е приложена наредбата за общинските жилища. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение е отхвърлена жалба против заповед № № 500/14.05.2009 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗОС и чл. 13, ал. 2 и чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за общинските жилища, е прекратено наемното правоотношение на жалбоподателката за ползване на общинско жилище. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е заключението на представителя на Върховната административна прокуратура, че решението следва да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, защото не е приложена Наредбата за общинските жилища. Съгласно чл. 78, ал. 3 от АПК нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. В случая това е направено на сайта на Община Хасково, поради което за административния орган и за съда не съществуват задължения да представя или съответно изисква подзаконов нормативен акт, който в случая е издаден на основание чл. 45а от Закона за общинската собственост. Между страните не се спори, че съгласно чл. 5, ал. 1, т. 5 от Наредбата за общинските жилища на общински съвет Хасково право да кандидатстват за настаняване под наем в общинско жилище имат български граждани и техните семейства, които отговарят на определени изисквания, сред които и брутният доход за последните шест месеца на чл. на семейство да не надвишава 300 лева. Установено е по делото, че жалбоподателката е разведена и живее в едно домакинство с двете си пълнолетни деца- син на 26 години, безработен и с установено психично заболяване и дъщеря на 20 години, която работи. Спорният момент пред съда е дали при проверката на условието на чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗОС децата трябва да се приема за членове на семейството на наемателката. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че семейството на жалбоподателката е еднолично, защото пълнолетните й деца не са членове на семейство. Съгласно чл. 37, ал. 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове /Издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г., доп., бр. 7 от 24.01.1978 г., бр. 57 от 22.07.1980 г., изм. и доп., бр. 46 от 12.06.2007 г./ думи или изрази с утвърдено правно значение се използуват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. По смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ЗЖСК и § 1, т. 3 от ДР на ЗМДТ в "семейство" се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. Само ако се налага отклонение от общоприетия смисъл на дума или израз, с допълнителна разпоредба се определя смисълът им за съответния нормативен акт - чл. 37, ал. 2 от Указа. В Закона за общинската собственост няма друго понятие, поради което следва да се възприеме посоченото в законовите разпоредби. Предвид законовата делегация с чл. 45а от ЗОС, Общински съвет Хасково е приел Наредбата за общинските жилища и е въвел изисквания, на които следва да отговаря определено лице, за да бъде настанено в такова жилище. Общинският съвет е дал определение на понятието "семейство" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за общинските жилища, което не противоречи на законовите разпоредби: "семейството" включва съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие деца, ако продължават да учат до придобиване на средно общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20 годишна възраст /родени, припознати, осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак/. Даденото от общинския съвет определение разширява по социални съображения законовото понятие за семейство в интерес на децата, ако учат, но не по-късно от навършването им на 20 години. Тъй като няма въведени други изисквания, на които трябва да отговарят пълнолетните деца на наемателите, като например заболявания, защитната теза на жалбоподателката е неоснователна. Издаденият от кмета на общината индивидуален административен акт за прекратяване на наемно правоотношение на основание чл. 46, т. 7 от ЗОС поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище, е законосъобразен и като е отхвърлил жалбата, съдът е постановил правилно решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение