Решение № 1785 от 15.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6798/2023 г.

Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение Бургасмед ЕООД със седалище в гр.Пещера, обл.Пазарджик, срещу Решение 266 от 27.04.2023 г., постановено по адм. дело 28/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на болничното заведение срещу Заповед за налагане на санкции РД-25-1899 от 21.12.2022г. на Директор РЗОК Бургас в ЧАСТТА, с която на изпълнителя е наложена санкция финансова неустойка в размер на 200 лева за нарушение по т.4.1 от Протокол 1279/21.11.2022г.. Излагат се доводи за неправилност на решението в тази му част, поради нарушение на материалния закон и нарушения на съществени процесуални правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се уважи жалбата като се отмени заповедта в атакуваната и част. Претендира разноски. Ответникът Директор РЗОК Бургас оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на болничното заведение, първостепенният съд е приел, че законосъобразно е ангажирана отговорността на изпълнителя за вмененото нарушение, като в хода на реализирането и не са били допуснати нарушения на съществени процесуални правила от административния орган. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, като не е спорно, че между МБАЛ Бургасмед ЕООД и НЗОК е сключен договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, извършване на амбулаторни процедури и извършване на клинични процедури с НЗОК 021372/20.02.2020 г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва медицинска помощ по описаните в договора клинични пътеки по Приложение 17 "Клинични пътеки" на НРДМД за 2020-2022 г. Със Заповед РД-25-1438/12.10.2022 г. на Директора на РЗОК Бургас, на основание чл. 72, ал. 2 от ЗЗО и Глава 20 и 21 от НРД МД 2020 - 2022 г., е наредено извършването на тематична проверка на МБАЛ Бургасмед ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол 1279/ 15.11.2022 г., съдържащ фактически констатации, че са допуснати нарушения, вкл. и при работа с първичен медицински документ [заличен текст] на ЗОЛ Я. Илиев, приет на дата 29.08.2022г. и изписан на дата 31.08.2022г. от болничното заведение. Посочено е, че съгласно епикризата пациентът страда и от придружаващото заболяване [диагноза], което обаче не било вписано надлежно в част IV Данни, попълвани при изписване на преминал през стационара в НХ, съгласно Указанията за попълването му, посочени в Приложение 2а към действащия в периода НРД. Посочено е, че с това е осъществен състава на нарушение по чл.55 ал.2,т.5 ЗЗО във вр. с чл.380 и чл.385 ал.1 и ал.4,т.2 от НРД на МД за 2020 2022 години. Всъщност касационният жалбоподател не оспорва, че ЗОЛ Илиев страда и от това придружаващо заболяване, като в НХ на хартия е било вписано само едно от двете придружаващи заболявания, а именно [ Хипертонично сърце без(застойна) сърдечна недостатъчност ], но сочи, че всъщност в електронния вариант на отчета са вписани и двете придружаващи заболявания, а при отпечатване на хартиен носител второто придружаващо заболяване не можело да се визуализира с оглед използвания от лечебното заведение програмен продукт ГАММА . Т.е. счита, че това е технически проблем, поради което не е налице виновно негово поведение, още повече че на електронния носител присъстват всички заболявания(основно и придружаващи). Настоящият състав намира, че при правилно разпределена доказателствена тежест, съобразно правилото на чл.171 ал.5 АПК, административният съдия ясно и конкретно е указал на тази страна с определението си от 23.01.2023г.(с оглед именно тези и твърдения), че следва да ангажира или поиска събирането на доказателства, че са попълнени всички данни за придружаващи заболявания в НХ в срок до първото по делото съдебно заседание. В тази връзка обаче нито в първото, нито в заседанието, в което съдебното дирене е приключено, страната е проявила активност(извън твърденията си), за да ангажира такива доказателства. Напротив ответникът е обосновал теза, че на първо място болничното заведение ползва посочения програмен продукт, непозволяващ кодиране и на второто придружаващо заболяване по свой избор и при осъществявана от него поддръжка, а на второ място, че не е имало пречка при посочения проблем и в посочения отчетен период, отстраняването на недостатъка да се извърши и чрез ръкописно добавяне и на това придружаващо заболяване в НХ. Или следва да се приеме, че ответникът по касация е провел успешно насрещно доказване, което макар и непълно е разколебало проведеното от защитата на жалбоподателя главно доказване по тези твърдения. Т.е. твърденията на касационния жалбоподател за съществуващ технически проблем с хартиения вариант на НХ, който не е могъл да се отстрани по никакъв друг начин, поради посочените от него с жалбата причини, за недоказани, т.е. напрактика за голословни. Не може да се сподели и възражението, че е налице и маловажен случай по см. на чл.408 ал.4 от същия НРД, за който е налице и дефинитивна норма тази на § 1,т.4.2 от ДР на действащия НРД за МД, според която нумерос клаузос за болничната помощ са посочени хипотезите: липса на подпис на декурзус от лекуващ лекар; липса на декурзус в почивни дни на нетежко болни; технически грешки в медицинската документация и липса на печат върху епикризата, тъй като не се установява никоя от изброените конкретни хипотези да е била осъществена. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,