Решение № 5454 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13900/2017 г.

Решение № 5454 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13900/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б. срещу решение № 1622/18.10.2017 г. на Административен съд - Б. по административно дело № 1778/2017 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № ОП-151-0054897/05.07.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Б. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с изводите на съда за значението на некоректно използваната в заповедта привръзка с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Настоява, че е осъществен фактическият състав, пораждащ правомощието му за налагане на ПАМ. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването против заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Б." ООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред Административен съд - Б. заповед по отношение на "Б." ЕООД са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него павилион за бърза закуска в к. к. "Слънчев бряг" до хотел "Палас" за срок от 20 дни. Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращия в обекта ЕКАФП при извършена контролна покупка на 1 бр. пица на парче. Вместо това бил издаден служебен бон в 20.20 ч. Според администрацията източник на задължението е разпоредбата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а неизпълнението му е установено при проверка в 20.30 ч. на 04.07.2017 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че материалите от административната преписка сочат на твърдение за допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а чл. 3, ал. 8 от Наредбата е без връзка с релевантните за спора факти. Наред с горното е отрекъл да е установено извършването на 04.07.2017 г. в 20.20 ч на плащане, което да не е отчетено с издаване на фискален бон. В протокола за проверката било посочено, че контролната покупка е извършена в 20.28 ч., а в този час има издаден фискален бон от ФУ в обекта за предмета на покупката. Заключил е, че не са осъществени материалните предпоставки за налагане на ПАМ. Първоинстанционният съдебен акт е правилен по резултата си. При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. Позоваването в заповедта на неотносимата към фактическите й основания разпоредба на чл. 3, ал. 8 от Наредбата е порок на формата на индивидуалния административен акт /вж. чл. 59, ал. 2, т. 4, пр. 2 АПК/, с който не се свързват последиците на унищожаемостта му. В случая твърдението за извършени продажби на стоки не е концентрирано до определен момент. В мотивите на акта се сочи времето на проверката - 20.30 ч. и това на получаване на служебен бон - 20.20 ч., но не и на продажбата и на плащането, а в съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата това е моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Утвърдено е получаването на плащането от продавач в търговския обект, но не и времето му. Датата и часът са реквизити на фискалната касова бележка /вж. чл. 26, ал. 1, т. 9 от Наредбата/. Пропускът да се посочи като част от фактическите основания за издаване на акта времето на плащането за покупката засяга законосъобразността му. Така този правнорелевантен факт остава извън предмета на доказване - вж. чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК. Затова и удар в празно пространство е насрещното доказване на жалбоподателя с представянето на фискален бон за регистриране на продажба на стока от 20.28 ч. Недостатъците при посочването на фактическите основания за издаване на акта мотивират отмяната му. Разпореждането й от съда е съобразено с материалния закон. Дължимо е оставяне в сила на правилното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение