Решение № 2687 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7072/2014 г.
ВАСI отделение11.03.2015 г.докладчик Бисер Цветков
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 878/14.04.2014 г. на Административен съд Варна по административно дело № 4274/2013 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на "Васо 75" ЕООД срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-85960/26.11.2013 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна. Решението не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 2687 от 11.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7072/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на директора на ТД на НАП - Варна, представен от юрисконсулт Ивелина Апостолова, срещу решение № 878/14.04.2014 г. на Административен съд Варна по административно дело № 4274/2013 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 13-85960/26.11.2013 г. на Директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, е наложена на "Васо 75" ЕООД принудителна административна мярка - запечатване на обект: магазин, находящ се в гр. Варна, бул. "В. Левски", бл. 5, вх. Г, ап. 13 за срок от 15 дни. Оплакванията са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и съществените процесуални правила. Според касатора е осъществен фактическия състав, пораждащ правомощието за налагане на ПАМ с оспорената заповед, като при издаването й не са допуснати нарушения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и решаване на спора по същество с отхвърляне на оспорването срещу заповедта за налагане на ПАМ. Ответникът по касация "Васо 75" ЕООД не изразява становище по жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорената пред АС Варна заповед по отношение на "Васо 75" ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект за стопанисвания от него магазин в гр. Варна за срок от 15 дни. Административният акт е мотивиран с установяване за извършено от търговеца на 03.06.2013 г. на нарушение по чл. 26, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, тъй като за извършена в търговския обект контролна покупка на стока е издадена фискална касова бележка, която не съдържа наименование, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. В обстоятелствената част на акта издателят му се е позовал на обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, заявил е намерението си да защити обществените интереси и да превъзпита нарушителя към спазването на правовия ред. Правно основание за издаване на заповедта е разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. За да отмени заповедта за налагане на ПАМ първоинстанционният съд е приел, че административният акт не притежава съдържанието по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват мотиви относно избора на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мярката. Това пък ограничавало възможността на съда да изследва съответствието на заповедта с целта на закона. Констатациите за първо по време нарушение и липса на задължения към бюджета следвало да доведат до минимален срок на ПАМ. Дължимо било съобразяването на вида на административното нарушение и отсъствието на ощетяване на фиска. Изключена е възможността за осъществяване на превантивната функция на заповедта заради издаването й близо 6 месеца след установяването на нарушението. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Страните не спорят по фактите. Вън от обсега на спора е неизпълнението от ответника по касация на задължението му да издаде фискален бон за извършената в стопанисвания от него търговски обект продажба със съдържанието по чл. 26, ал. 1, т. 7 от ЗДДС. Съответно на съдържащата се в чл. 22 от ЗАНН позитивна правна уредба е разбирането за деленето на принудителните административни мерки на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридически факт пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства с оглед систематичното място на разпоредбата в гл. IV Издаване на документ за продажба чрез фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Точно в качествено отношение е това изпълнение на публичноправното задължение за издаване на документ от фискално устройство за извършената продажба на стока или услуга, при което фискалната касова бележка съответства на образеца по приложение № 1 от Наредбата и притежава съдържанието по чл. 26, ал. 1 от нея. Възприемайки извършеното нарушение на цитираната разпоредба от наредбата, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал утежняващия административен акт, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществена противоправната деятелност. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на директора на ТД на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. От превантивния характер на ПАМ не следва времево ограничение в прилагането й. Налагане на ПАМ значителен период от време след настъпването на пораждащия материалното административно правоотношение юридически факт дисквалифицира преустановителното, но не и превантивното действие на ПАМ Не е липса на форма на административния акт отсъствието на мотиви относно срока на ограничението. Към основанието на касатора за избор на срок е липсата на предходни нарушения на реда за регистриране и отчитане на касовата продажба на стоки. Наред с горното неяснотата относно критериите на срока може да обоснове изменението на акта, но не и отмяната му при установени предпоставки за налагане на ПАМ. Отмяната на оспорения пред АС Варна административен акт е неправилно, поради което е дължима отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу ИАА. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение