Решение № 4569 от 2.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1472/2025 г.

от 20.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта, с която по отношение на Столична община, на основание чл. 75, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) във връзка с §70 от ЗИДЗУСЕФСУ, е извършена финансова корекция от Искане за плащане 8 (междинно) в размер на 8 812 193,25 лева и е намалена сумата за верификация с посочения размер като недопустим разход. Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПРР, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил законовото си задължение да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност. Сочи, че действително Решение РД-02-36-1054 от 20.09.2021 г. е било предмет на съдебен контрол, като с Решение 4740 от 04.05.2023 г. по адм. д. 9851/2022 г. Върховният административен съд (ВАС) го отменя. В мотивите на посоченото съдебно решение изрично е прието, че съдът приема за законосъобразен извода на административния орган за допуснато от възложителя нарушение на чл. 54, ал.1, т. 5, б. б от Закона за обществените поръчки (ЗОП), но намира, че нередността неправилно е квалифицирана по т. 14 от Приложение 1 към чл.2, ал.1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.). Изводите на съда, че с процесното уведомление се определя финансова корекция, не кореспондират със събраните по делото доказателства. След като липсва произнасяне на съда по материалната законосъобразност на конкретното нарушение на ЗОП, то няма пречка административният орган да престартира административното производство по определяне на финансова корекция, като в случая е издадено ново Решение за определяне на финансова корекция РД-02-14-1717 от 18.09.2024 г. Намира, че с процесното уведомление, в оспорваната му част, се отказва верификация на бенефициера поради установена и регистрирана нередност, като следва да се приеме, че е налице отказ за верификация по чл. 64, ал.1, предл. 2 ЗУСЕФСУ. Прави искане решението да бъде отменено, като неправилно. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по касационната жалба Столична община, счита касационната жалба за неоснователна, а съдебното решение за правилно. Излага подробни възражения по релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Ответникът са представлява от адв. А. Георгиев и адв. А. М. Спасова Софийска адвокатска колегия. Подадена е и частна жалба от Столична община срещу Определение 24278 от 20.11.2024 г. по адм. д. 1192/2024 г. на АССГ, с което е отхвърлено искането й за изменение на Решение 19988 от 15.10.2024 г. по адм. д. 1192/2024 г. на АССГ, в частта за разноските. Частният жалбоподател Столична община намира обжалваното определение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че не са налице основания за намаляване на претендираното от общината адвокатско възнаграждение. Иска се отмяна на определението и постановяване на ново, с което да се присъди целият претендиран размер на адвокатското възнаграждение. Ответникът по частната жалба ръководителят на УО на ОПРР изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в депозирания писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

от 20.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, с което по отношение на Столична община, на основание чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ във връзка с §70 от ЗИДЗУСЕФСУ, е извършена финансова корекция от Искане за плащане 8 (междинно) в размер на 8 812 193,25 лева и е намалена сумата за верификация с посочения размер като недопустим разход. Като фактическо основание за извършване на корекцията е посочено Решение РД-02-36-1054 от 20.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР. По делото е представена Заповед РД-02-14-642 от 15.06.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която издателят на административния акт е определен за ръководител на УО на ОПРР. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на чл.177, ал. 2 АПК, поради което актът, в обжалваната му част, е нищожен. Излагайки подробно фактите по делото, първоинстанционният съд приема, че с обжалвания административен акт е определена финансова корекция за същия програмен период, по същото нарушение, за същия проект и договор, на същото правно основание и на същия бенефициер. Следователно обжалваният административен акт е издаден в противоречие с обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо на Решение 4740 от 04.05.2023 г. по адм. дело 9851/2022 г. на ВАС поради е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. С отмяната от съда на оспорения административен акт е получена търсената защита и административният орган може да издаде нов административен акт само при наличие на ново установено нарушение по договора. Съдът сочи още, че в процесното уведомление от 20.12.2023 г., в оспорената му част, не са посочени фактически и правни основания за издаване на акта, които да обосноват волеизявлението на органа и вида на развилото се пред същия административно производство, което лишава съда от възможността да осъществи съдебен контрол върху акта. Въз основа на горното, съдът прави извод за нищожност на оспорения акт и го обявява за нищожен като присъжда разноски с оглед изхода на спора. Решението е неправилно в частта с която е обявена нищожност на административния акт. В съответствие с чл. 218, ал. 2 АПК, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. С процесния административен акт, в обжалваната му част, на основание чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ във връзка с §70 от ЗИДЗУСЕФСУ, е извършена финансова корекция от Искане за плащане 8 (междинно) в размер на 8 812 193,25 лева и е отказано верифицирането на разходи в размер на 8 812 193,25 лева. Следователно, от една страна с акта е отказана верификация на разходи, а от друга е извършена финансова корекция В съответствие с чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се извършва от плащания по проекта, в които са включени засегнатите от нарушението разходи. Когато решението за определяне на финансовата корекция е издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, а за програмите за Трансгранично сътрудничество по външните граници на Европейския съюз в 30-дневен срок. След изтичане на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е неприложимо чрез упражняване на права по дадените от бенефициера обезпечения по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4, т. 4. С административния акт, в обжалваната му част, административният орган е извършил финансова корекция по посочения в чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ ред, а не е определил финансова корекция по реда на чл. 72 ЗУСЕФСУ. Ето защо е неправилен изводът на първоинстанционния съд, че с обжалвания в настоящото производство административен акт е определена финансова корекция. Този извод се опровергава от съдържанието на обжалвания акт разпоредителната му част и посочените в него фактически и правни основания. По изложените съображения неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че процесният административен акт, в оспорваната му част, е нищожен, на основание чл. 177, ал.2 АПК, като издаден в противоречие с обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на Решение 4740 от 04.05.2023 г. по адм. дело 9851/2022 г. на ВАС. Извършването на финансова корекция от съответното плащане е задължително да се предхожда от издадения административен акт за нейното определяне. Като фактическо основание за издаване на акта, в оспорваната му част, се сочи Решение РД-02-36-1054 от 20.09.2021 г. на ръководителя на УО на ОПРР за определяне на финансова корекция на Столична община. Действително жалбата срещу него няма суспензивен ефект, но към датата на издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт (20.12.2023 г.), посоченото решение за определяне на финансова корекция е отменено с окончателен съдебен акт - Решение 4740 от 04.05.2023 г. по адм. дело 9851/2022 г. на ВАС, т.е. не е налице фактическото основание, посочено в акта, за извършване на финансова корекция по реда на чл. 75, ал.1 ЗУСЕФСУ. Този порок води до издаване на акта в нарушение на чл. 146, т. 4 АПК и е основание за неговата отмяна. Ирелевантни към предмета на правния спор са възраженията на касатора, че на 18.09.2024 г. е издал нов акт за определяне на финансова корекция. Този акт не е посочен като фактическо основания за издаване на оспорвания в настоящото производство административен акт и не представлява нов факт по смисъла на чл. 142, ал.2 АПК. Твърденията на касатора, че обжалваният акт е издаден поради установена и регистрирана нередност се опровергават от неговото съдържание, в което изрично е посочено, че извършената финансова корекция е определена по основание и размер с Решение РД-02-36-1054 от 20.09.2021 г. което, както беше посочено по-горе, е отменено с окончателен съдебен акт, към датата на издаване на административния акт. Отделно от изложеното, започнатата процедура за регистриране на нередност може да е основание за отказ от верификация (арг. от чл. 64, ал.1, пр. второ ЗУСЕФСУ), но не е основание за извършване на финансова корекция по реда на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Административният орган е смесил производствата по отказ за верифициране на разходи и извършване на финансова корекция, които се основават на различни правни основания. С процесния акт, в обжалваната му част, е отказано верифицирането на сумата от 8 812 193,25 лева, която е включена в размера на недопустимите разходи от 11 557 577,74 лева - БФП и 7 828,96 лева собствен принос. За първи път правното основание за отказа чл. 64, ал. 1, пр. второ ЗУСЕФСУ, се сочи в касационната жалба, което е недопустимо. Липсата на посочени правни основания за издаване на оспорения акт не само лишава адресата на акта от право на защита, но и прави невъзможен съдебния контрол за законосъобразност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение, в частта с която е обявен за нищожен административният акт, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което да се отмени Уведомление 99-00-6-215-

от 20.12.2023 г. на ръководителя на УО на ОПРР, в частта, с която по отношение на Столична община е извършена финансова корекция от Искане за плащане 8 (междинно) в размер на 8 812 193,25 лева и е отказано верифицирането на разходи в размер на 8 812 193,25 лева. И при този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. С Определение 24278 от 20.11.2024 г. по адм. д. 1192/2024 г. на АССГ, е отхвърлено искането на Столична община за изменение на Решение 19988 от 15.10.2024 г. по адм. д. 1192/2024 г. на АССГ, в частта за разноските. Частната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че е присъдил разноски, съобразявайки направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, като е преценил неговия размер предвид тълкуванията, дадени с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. В тази връзка съдът е съобразил, че посочените в Наредба 1 от 09.07.2024 г. размери на адвокатските възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда, като същите подлежат на преценка с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки се с посочените обстоятелства, съдът е мотивирал и редуцирал адвокатското възнаграждение до присъдения размер, като прекомерно. Определението е неправилно. Претендираните от Столична община в първоинстанционното производство разноски са в размер на 189 898,40 лева, от които 188 198,40 лева платено адвокатско възнаграждение с ДДС и 1 700,00 лева платена държавна такса. Разноските са своевременно поискани и са представени доказателства за тяхното заплащане. Своевременно е направено и възражение за прекомерност на направените от страната разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото. Размерът на адвокатското възнаграждение без ДДС е 156 832,00 лева, което съответства на размера установен в чл. 7, ал.2, т.7 във връзка с чл. 8, ал.1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа . В съответствие с даденото в решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 тълкуване на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС, за съда не са обвързващи указаните размери по приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба 1/2004 г съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредбата на Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение 6 от 6.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. 6/2012 г., ОСГТК, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т. е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В случая предметът на делото е свързан с извършване на финансова корекция, при която не се установява фактическото основание за извършването й, и отказ за верификация на сума без посочено правно основание. И по двата въпроса е налице съдебна практика и разрешаването на спорните въпроси определя ниска степен на сложност, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Изложеното обаче не може да обоснове извода на съда за намаляване на адвокатското възнаграждение на около 3% от претендираната сума. С оглед материалния интерес по делото, фактическата и правната му сложност, проведените съдебни заседания, наличието на съдебна практика по спорния въпрос и тълкуването дадено от СЕС и ОСГТК на ВКС по посочените по-горе решения, настоящият съдебен състав намира, че на Столична община следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 39 208,00 лева без ДДС или 47 049,60 лева с ДДС. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено и бъде постановен нов акт, с който да се измени решението в частта за разноските, като бъде увеличен размерът на присъдените разноски от 6 700,00 лева на 48 749,60 лева, от които 1 700,00 лева платена държавна такса и 47 049,60 лева платено адвокатско възнаграждение. С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на регионалното развитие и благоустройството юридическото лице, в чиято структура е органът - касатор, да заплати на ответника направените по делото разноски. По делото са представени доказателства за платена държавна такса по частната жалба в размер на 150,00 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер на 188 198,40 лева с ДДС. Своевременно е направено и възражение за прекомерност на направените от страната разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото. Както беше посочено по-горе, предметът на делото е свързан с извършване на финансова корекция, при която не се установява фактическото основание за извършването й, и отказ за верификация на сума без посочено правно основание. И по двата въпроса е налице съдебна практика и разрешаването на спорните въпроси определя ниска степен на сложност, поради което претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Настоящият съдебен състав като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, наличието на съдебна практика по спорния въпрос и тълкуването дадено от СЕС и ОСГТК на ВКС по посочените по-горе решения намира, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да бъде намалено на 39 208,00 лева без ДДС или 47 049,60 лева с ДДС. По изложените съображения на Столична община следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 47 199,60 лева, от които 150,00 лева платена държавна такса по частната жалба и 47 049,60 лева с ДДС платено адвокатско възнаграждение.