Решение № 3693 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2013 г.
ВАСVIII отделение17.03.2014 г.докладчик Весела Павлова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1019 от 23.04.2013 г. по адм. дело № 816/2013 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, V състав. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3693 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9318/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" - гр. Варна срещу Решение № 1019 от 23.04.2013 г. по адм. дело № 816/2013 г. по описа на Административен съд Варна, I отделение, V състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалния закон. Поддържа, че данъчните органи не могат да се считат обвързани от постановеното от Варненския окръжен съд съдебно решение по предявения от "Евроманган" АД срещу "Симтикомплект ММ" ЕООД иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) вр. чл. 269, ал. 1 от ДОПК, както и че искането за възстановяване от страна на "Евроманган" АД, направено пред органите по приходите, се отнася до частно вземане. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да се присъдят направените по делото разноски. Ответната страна - "Евроманган" АД, представлявана от адв. Хаджийски изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като представя подробни писмени бележки. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на "Евроманган" ЕАД срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1202387 от 11.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, с който е отказано възстановяване на претендираната сума от 25 000 лева от дружеството, представляваща недължимо внесена сума за задължения на трето лице, потвърден с Решение № 891 от 23.01.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП. На 30.03.2005 г. между "Евроманган"ЕАД и "Симтикомплект ММ" ЕООД е сключен договор за изработка, монтаж и пускане в действие на вентилационна система в рудника на дружеството за общата сума от 42 203 лева без ДДС. Съгласно договора "Евроманган" ЕАД е заплатило авансово сумата от 25 381.85 лева /с ДДС/ срещу фактура № 414 от 30.03.2005 г. В срока по договора "Симтикомплект ММ" ЕООД е изпълнил договора само частично /а като общата стойност на извършените работи е в размер на 20 438,40 лева с ДДС/, но е издало фактура № 451 от 29.05.2005 г. на "Евроманган" ЕАД за сумата от 25 261.80 лева. С писмо от 15.02.2007 г. "Евроманган" ЕАД е уведомил "Симтикомплект ММ" ЕООД, че не признава претенциите му за заплащане на пълната стойност на договорения ремонт поради неизпълнение от страна на изпълнителя и е поискало възстановяване на частта на заплатения аванс. На 15.07.2007 г. "Евроманган" ЕАД е получил искане изх. № 30271 от 08.05.2007 г. от публичен изпълнител при ТД на НАП Варна за предоставяне на информация за задължения на дружеството към "Симтикомплект ММ" ЕООД по фактура № 451 от 29.07.2005 г., в отговор на което "Евроманган" ЕАД е уведомило публичния изпълнител, че няма такива. На 30.05.2007 г. публичният изпълнител е издал ПНОМ № 34434 от 30.05.2007 г. за обезпечаване на публично вземане срещу "Симтикомплект ММ" ЕООД, гр. Варна, чрез налагане на запор на вземането на последния срещу "Евроманган" ЕАД по фактура № 451 от 29.07.2005 г. С разпореждания № 34434-12 от 18.07.2007 г. и № 34434-15 от 17.08.2007 г. на публичния изпълнител е наредено на ТБ "ЦКБ" АД и ТБ "Инг Банк" АД да преведат от сметките на дружеството по сметка на публичния изпълнител сума в размер на 25 261.80 лева. След постъпване на сумите публичният изпълнител ги е разпределил по задължението на "Симтикомплект ММ" ЕООД с протоколи № 805-214 от 13.08.2007 г. и № 805-220 от 22.08.2007 г. След като изпълнителното производство е прекратено, от страна на "Евроманган" ЕАД е предявен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) вр. чл. 269, ал. 1 от ДОПК срещу "Симтикомплект ММ" ЕООД и НАП - Териториална дирекция Варна за признаване за установено, че "Симтикомплект ММ" ЕООД няма вземане спрямо "Евроманган" ЕАД в размер на 25 261.80 лева, представляващи неплатена цена за СМР съгласно договор за изработка от 30.03.2005 г. С Решение № 151 от 09.04.2009 г. по т. дело № 83/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, ТО е прието за установено по отношение на "Симтикомплект ММ" ЕООД и НАП - ТД Варна, че "Симтикомплект ММ" ЕООД няма вземане спрямо "Евроманган" ЕАД в размер на 25 261.80 лева, представляващи неплатена цена за строително монтажни работи съгласно договор за изработка от 30.03.2005 г. Цитираното решение е потвърдено с Решение № 172 от 07.10.2009 г. по в. т. дело № 353/2009 г. по описа на Варненския апелативен съд, ТО и не е допуснато до касационно обжалване с определение № 281 от 18.05.2010 г. на Върховен касационен съд на РБ. "Евроманган" ЕАД подава на 11.09.2012 г. искане до ТД на НАП Варна за възстановяване на сумата в размер на 25 000,00 лева във връзка със спечелено дело срещу "Симтикомплект ММ" ООД, явяващ се длъжник на НАП. Производството приключва с издаването на оспорения пред Административен съд Варна АПВ № 1202387 от 11.10.2012 г. С обжалваното решение, предмет на касационна проверка съставът на АС Варна е приел, че отказът за възстановяване или прихващане на претендираната от ответника по касация сума, съдържащ се в процесния АПВ, е незаконосъобразен. Този извод е формиран при обстоен анализ на събраните доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. Съгласно чл. 128 от ДОПК подлежащите на прихващане суми са недължимо платени или събрани за данъци, ЗОВ, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. На първо място, обосновано първоинстанционният съд е приел, че ТД на НАП Варна е обвързана от влязлото в сила решение по т. дело № 83/2009 г. на Варненския окръжен съд, ТО. По категоричен начин е установено, че отрицателният установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) вр. чл. 269, ал. 1 от ДОПК, предявен от "Евроманган" АД е бил насочен както срещу длъжника / "Симтикомплект ММ" ЕООД, така и срещу взискателя / НАП - ТД на Варна/ съобразно нормата на чл. 269, ал. 2 от ДОПК, които са били конституирани като ответници в развилото се исково производство. С влязлото в сила решение № 151 от 09.04.2009 г. по т. дело № 83/2009 г. по описа на Варненския окръжен съд, ТО е признато за установено както по отношение на "Симтикомплект ММ" ЕООД, така и по отношение на НАП - ТД Варна, че "Симтикомплект ММ" ЕООД няма вземане спрямо "Евроманган" ЕАД в размер на 25 261.80 лева. Следователно, двамата ответници по предявения от "Евроманган" ЕАД отрицателен установителен иск се считат обвързани от влязлото в сила съдебно решение. Това прави неоснователно твърдението на касатора, че данъчните органи / в случая ТД на НАП Варна/ не били обвързани от последиците на постановеното решение по т. дело № 83/2009 г. на Варненския окръжен съд. На следващо място, за да се произнесе по въпроса за законосъобразността на оспорения АПВ, Административен съд Варна, V състав е развил съображения за допустимостта на развилото се производство по чл. 128 и сл. от ДОПК. След като е установено, че "Евроманган" ЕАД се явява трето задължено лице по отношение на дължими публични задължения от страна на "Симтикомплект ММ" ЕООД / корпоративен данък по ГДД № 030А0148 от 31.03.2005 г./ и след наложен запор върху вземането на "Симтикомплект ММ" ЕАД към "Евроманган" ЕАД, посоченото публично задължение в размер на 25 261.80 лева е издължено, то това означава, че е налице недължимо събрана сума за данъци от орган по приходите по смисъла на чл. 128, ал. 1 от ДОПК. Неоснователно е твърдението на касатора, че в случая предмет на искането за възстановяване или прихващане е частно, а не публично вземане и за което посоченият ред по чл. 128 - чл. 129 от ДОПК се явява недопустим. След като органите по приходите са предприели действия по принудително изпълнение спрямо "Евроманган" ЕАД като трето задължено лице за събиране на публично задължение на "Симтикомплект ММ" ЕООД и сумата е постъпила по сметка на данъчната администрация, то съобразно влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд за недължимост на вземането от "Симтикомплект ММ" ЕООД спрямо "Евроманган" ЕАД процесната сума подлежи на възстановяване или прихващане на третото задължено лице. Освен това не е спорно, че сумата е усвоена за погасяване на задължение на "Симтикомплект ММ" ЕООД за заплащане на корпоративен данък, т. е. за погасяване на задължение за данъци. Съобразно изложеното съставът на Административен съд Варна правилно е приел, че отказът за възстановяване или прихващане на претендираната от "Евроманган" ЕАД сума се явява незаконосъобразен и с оглед невъзможността на съда да реши спора по същество съобразно спецификите на производството по чл. 128 - чл. 129 от ДОПК, преписката е върната на органа по приходите при ТД на НАП Варна за предприемане на действия по компетентност. Обосновано решаващият съд е посочил, че искането на дружеството - жалбоподател за постановяване на възстановяване на сумата от 25 261.80 лева ведно с дължимата лихва е неоснователно, тъй като съдът не е компетентен да извърши това и въпросът следва да бъде решен от съответния компетентен орган по приходите след проверка на условията за прихващане и ако след прихващането остане определена сума, то тя ще подлежи на възстановяване. По тези съображения изложените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното решение се явяват неоснователни и оспореният съдебен акт като правилен следва да се остави в сила. По отношение на искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира същото за неоснователно, тъй като нито пред първата, нито пред касационната инстанция ответникът е ангажирал доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен административен съд, Осмо отделение