Решение № 4172 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2019 г.

Решение № 4172 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7817/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на Ц. П. за отмяна на основание чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила съдебно решение по № 28 от 2.05.2019 г. по адм. д. № 218/2019 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена жалбата на Д. П. срещу заповед № 19-1085-000138 от 25.02.2019 г., издадена от началник Сектор ПП към ОД на МВР Русе, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Излага доводи, че обект на принудителната административна мярка прекратяване на регистрацията на МПС е лек автомобил, марка "Тойота", модел "Корола", с рег. [рег. номер на МПС], който е в режим на съпружеска имуществена общност, тъй като е придобит по времето на брака. По делото е представено удостоверение за граждански брак серия УС-0 № 178324 от 25.05.1999 г. удостоверяващо, че на 25.05.1999 г. Д. П. и Ц. П. са сключили граждански брак. В жалбата до Административен съд -Русе са били изложени и аргументи в насока, че автомобилът се намира в режим на съпружеска имуществена общност, но Административен съд - Русе не е конституирал като заинтересована страна в производството по адм. дело № 218/2019 г. съпругът на Д. П., съсобственик на автомобила, чиято регистрация се прекратява с обжалваната пред съда заповед за налагане на принудителна административна мярка. Ц. П. не е и призован за участие в откритото съдебно заседание по делото. По този начин съдът го лишил от участие по делото, можел е да изложи своите възражения срещу заповедта, защитавайки собствеността си. Ответната страна е представила писмено възражение. Счита искането за отмяна за неоснователно, тъй като Ц. П. не е следвало да бъде конституиран от съда като страна в процеса и да бъде самостоятелно призован за участие в съдебното заседание. Излага доводи че обстоятелството, че МПС е съпружеска имуществена общност е ирелевантно за налагането на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а ЗДвП. Разпоредбата предвижда налагане на мярка на осъществяващия управлението на МПС собственик, без значение, че има и други собственици. Законодателят не е предвидил възможност в случаите на съсобственост на МПС само съсобственикът - нарушител да бъде лишен от възможността да го управлява, нито че тази мярка е приложима единствено в случай, че МПС е еднолична собственост. Мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП се налага срещу вписания в регистрите собственик, невписаният съсобственик на МПС не е страна по правоотношението за налагане на принудителна административна мярка с тази правна квалификация. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Искането е процесуално допустимо, подадено на 3.06.2019 г., в предвидените от АПК срокове. Разгледано по същество е неоснователно. За да бъде отменен влязъл в сила съдебен акт на основание чл. 239, т. 5 АПК следва вследствие на нарушаване на съответните правила е страната била лишена от възможност да участва в делото, каквито са твърденията. В случая не е налице нарушение на съдопроизводствените правила. С влязлото в сила съдебно решение е отхвърлена жалбата на Д. П. срещу заповед № 19-1085-000138 от 25.02.2019 г., издадена от началник Сектор ПП към ОД на МВР Русе, с която й е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца. Чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закон за движение по пътищата предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Разпоредбата предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година, какъвто е бил процесния случай. Основателни са доводите в писмения отговор, че законът предвижда налагане на принудителната административна мярка на собственика на моторното превозно средство, който е вписан в регистрите като собственик и извършва действията на управление като съсобственик, независимо дали съществува съсобственост върху автомобила и дали автомобилът се управлява от друго лице. Правилно се сочи, че законът предполага, че другият съсобственик ще търпи ограничение в ползуването на автомобила в обществен интерес налагащ гарантиране на безопасността на движението и в процеса по обжалване на наложената принудителна административна мярка, той няма самостоятелни права които да защитава, поради което не е налице задължение за съда за конституирането му като заинтересовано лице, засегнато от акта и оттам не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязлото в сила съдебно решение. Както се сочи от ответната страна, ако с поведението си единият съсобственик е увредил другия съсобственик, в случая като е предоставил управлението на моторното превозно средство на лице, което е било лишено от право да управлява МПС по административен ред, може да търси правата си по общия исков ред. С оглед на това искането за отмяна на влезлия в сила съдебен акт следва да се отхвърли като неоснователно, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.