Решение № 3299 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2015 г.

Решение № 3299 от 23.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2015 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Реал" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, против решение № 180/04.02.2015 г. по адм. д. № 904/2014 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 241200721/03.07.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение № 1266/28.09.2012 г. на ДД"ОДОП"-Пловдив, за отказан данъчен кредит в общ размер 59 260.01 лева и установените задължения за закъснителна лихва в размер 9 493.66 лева. Изложени са доводи за наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че след връщане на делото за ново разглеждане са събрани всички доказателства за установяване, че доставките на зърно са реално осъществени, че са във връзка с отглеждане на живи прасета и този факт се потвърждава и от приетата експертиза, която установява пълно съответствие между количествата зърно и угоените, съответно - продадени прасета, но съдът е изложил собствени мотиви и е неглижирал заключението на специалиста. Излага съображения, че получателят на доставки не може да отговаря за нередовности в счетоводството на доставчика и да доказва кадрова и техническа обезпеченост на доставчика. Оспорва и присъденото юрисконсултско възнаграждение за процесуалния представител на ДД"ОДОП". Иска отмяна на решението и на РА. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Д., в постъпила писмена защита излага съображения за оставяне в сила на обжалваното съдебно решението като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Върховния административен съд е по втора касационна жалба на "Реал" ООД. С решение № 4172/26.03.2014 г. по адм. д. № 10371/2013 г. Върховният административен съд в производство по реда на чл. 208 и сл. АПК по подадена касационна жалба от "Реал" ООД е отменил решение № 1402/18.06.2013 г. по адм. д. № 3295/12 г. на Административен съд Пловдив, с което е била отхвърлена жалбата на дружеството срещу процесния ревизионен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. Върховният административен съд е приел, че са допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, като първо - в разпореждането на съда за доказателствената тежест на страните указанията са неточни и непълни, и второ - макар да е акцентирал върху значението на счетоводното отразяване на стопанската операция, съдът не е упражнил правомощието си по чл. 171, ал. 2, изр. 2 от АПК да допусне експертиза за проверка на счетоводството на прекия доставчик относно заприходяването на стоките преди разпореждането с тях, което съдът би могъл да ползва за изследването на технологичния процес при отглеждането на животните, нуждите от стоки от вида на процесните в ревизирания период, получените от дружеството-доставчик и от другите доставчици стоки и последващата реализация на произведените от ревизираното лице стоки. Установените с процесния РА задължения за ДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2010 г. е във връзка с отказ на право на приспадане на данъчен кредит, упражнено по дванадесет фактури, издадени от "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие"СД. Предмет на спорните доставки е пшеница реколта 2010 и 2009 г. Отказът за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика. Предвид предмета на доставките - родово определени вещи и с позоваване на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, е прието за недоказано предаване/приемане на стоката заради неустановеното индивидуализиране на вещите, а съответно и възникването на данъчно събитие със задължението за начисляване на ДДС. Ненамирането на доставчика и данните от информационната система на НАП не дават извод за наличие на назначени кадри и заприходени активи - склад в с. Хитрино за съхранение на пшеницата, както и нерегистрирани МПС, с което представените приемо-предавателни протоколи не са ценени като ползващи се с доказателствена сила. Във връзка с указанията в отменителното решение на ВАС, при новото разглеждане на делото съдът с разпореждане № 2739/03.04.2014 г. е указал на страните доказателствената им тежест и е допуснал съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи със задачи, съобразени със задължителните указания на касационната инстанция с оглед установяване факта на заприхождаване стоките в счетоводството на доставчика и в това на жалбоподателя, относно отразяване превозите в счетоводството на посочения от жалбоподателя за превозвач - "Корона М" ЕООД, както последващата реализация и установяване факта на броя на отглежданите животни за процесния период, вида и количеството храна, необходими за отглеждането им. Въпреки дадените указания, разпореждането на съда не е изпълнено, не са внесени определените от съда депозити за вещи лица. Постъпила е на 28.08.2014 г. молба-становище изготвена от юрк. З. С. като процесуален представител на дружеството-жалбоподател, с която е изразил изричното си възражение за "ненужност" и "немотивираност" на "служебно определените от съда експертизи". Съобразно процесуалните бездействия от страна на жалбоподателя във връзка с допуснатите от съда експертизи, с протоколно определение от проведеното заседание на 03.09.2014 г. съдът е отменил разпореждането си в частта за допуснатите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Доказателства от жалбоподателя са представени, но част от тях са върнати като недопустими - писмени декларации на физически лица и други - са върнати, поради това, че са на чужд език и е указано на жалбоподателя, че за да бъдат приети по делото следва да са придружени с надлежно заверен превод на български език. Последните са представени с превод на български и представляват румънски фискални бонове за платена такса за преминаване на мост към ГКПП Гюргево от МПС, за едно от които се твърди от жалбоподателя, че е извършило превоза на стоката. Представените в превод 6 бр. фискални бонове от румънската национална компания "Автомагистрали и пътища"АД - районна дирекция "Пътища и мостове"-Букурещ са за преминаване на "Дунав мост" от МПС с рег. № СТ9844АР на датите: 12.10.2010 г., 19.10.2010 г., 20.11.2010 г., 30.11.2010 г., 08.12.2010 г. и 28.12.2010 г. Във връзка с представения от ревизираното дружество Договор за превоз на зърно от 28.09.2011 г. със страни "Реал" ООД и "Корона М" ЕООД, документи за разходи във връзка с изпълнение на транспортни услуги по представения Договор, пътни листи, товарителници не са ангажирани от жалбоподателя, въпреки, че двете дружества са свързани лица - собственика на "Корона М" ЕООД - М. П. е съдружник в "Реал" ООД. Същият е разпитан и като свидетел по делото по искане на жалбоподателя в съдебното заседание на 30.10.2014 г. и същият е обяснил, че "след връщане от Румъния минава през с. Киприно, товари зърното и се връща обратно". Така дадените показания на разпитания свидетел не доказват реалност на процесните доставки. При липса на товарителници, фактури за превоз, документи за плащане, не е доказано, че транспортът на процесната стока по фактурите, издадени от "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие"СД, е осъществен от "Корона М" ЕООД . За другите две превозни средства, които по твърдение на жалбоподателя са превозвали стоката, също не са ангажирани относими доказателства за реално осъществен транспорт. И при новото разглеждане на делото не е опровергана констатацията на ревизиращите органи за несъответствия между отразените количества от 20, т. във всеки един от протоколите за предаване на стоката и товароподемността на посочените МПС. Не е доказано, че процесната стока е вложена изцяло за изхранване на отглежданите животни - свине, поради отказ на жалбоподателя да бъде извършено експертно заключение за установяване на относимите факти към реализацията на фактурираната стока, с което не е доказана и последващата й реализация. При недоказаност на реалното предаване/приемане на стоката между доставчика "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие"СД и получателя "Реал" ООД, както и недоказана реализация на стоката по процесните фактури в отглежданите от "Реал" ООД животни, отказът на данъчен кредит е законосъобразен. Начисляването на данъка без да е налице данъчно събитие е определено като неправомерно и изключващо правото на данъчен кредит при действието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В тази връзка е неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение, свързано с издадения РА на доставчика "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие"СД, в който не е извършена корекция на начисления ДДС за процесните периоди и фактури. Съдът правилно се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз в постановени решения по дела С-642/11 и С-643/11 . Съгласно дадено от СЕС тълкуване, само от факта, че в съставен на издателя на фактура ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него ДДС, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурите съответстват на действително извършени облагаеми сделки. Всички останали възражения поддържани в касационната жалба са обсъдени от съда и във връзка с тях са били дадени съответните указания, но неизпълненията им от страна на жалбоподателя обосновават извод за неупражнено право на доказване на спорните факти, относими към законосъобразността на ползвания от него данъчен кредит по фактури, издадени от "Калина 990 - Драгомир Иванов и сие"СД. Касационната жалба е неоснователна, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на касатора не се дължат разноски. От процесуален представител на ответника юрк. Д. е постъпила писмена защита, за което се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение, каквото е поискано, но определено като за процесуално представителство без явяване в размер на 1360 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение