Решение № 3392 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2016 г.

Решение № 3392 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5568/2016 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Илчева, против решение № 95 от 18.03.2016 г. постановено по адм. дело № 325/2015 г. на Административен съд - С., с която е отменено Уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7765 от 5.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие"-С. и преписката му е върната за ново произнасяне, съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Релевирани са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуални правила, необоснованост и в противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави се искане за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата, подадена пред административния съд. Ответникът - Г. Г. М., чрез пълномощника си адвокат Марев, в писмен отговор, изразява становище за основателност на касационната жалба. Претендира оставянето в сила на атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като предлага оспореното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Г. Г. М., против Уведомително писмо изх. № 02-210-6500/7765 от 5.11.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник-изпълнителния директор на държавен фонд "Земеделие" - С.. С обжалваното решение № 95 от 18.03.2016 г. постановено по адм. дело № 325/2015 г. на Административен съд - С. първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - зам. изпълнителният директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия, но не в предвидената в чл. 59 АПК форма. В процесното УП не са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. На следващо място съдът е счел, че от фактите по административната преписка не може да се установи как е извършено очертаването на специализирания слой от страна на МЗХ, поради което не би могло да се направи преценка, че попадащите извън обхвата му площи не подлежат на подпомагане. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Неправилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че в процесното Уведомително писмо не са посочени конкретни обстоятелства и като цяло липсват мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Като неразделна част от уведомителното писмо са приложени таблици с допълнения, в които подробно е описано съдържанието на съответните колони - 13 на брой. Отделно са приложени и Таблица № 1 - Оторизирани суми (в лева) и Таблица № 2 - Извършени плащания (в лева). Словесната и табличната част на уведомителното писмо представляват едно цяло, като правният извод е, че в административния акт се съдържат и правни, и фактически основания, поради което същият се явява мотивиран и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. В процесното Уведомително писмо са посочени конкретни обстоятелства и като цяло са налице мотиви въз основа на които издателят му е приел, че са налице недопустими за подпомагане площи. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто впрочем е настоящият случай. Спазено е изискването тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства да са приобщени към акта с цитирането им, с което е спазен принципът за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на административното производство от административния орган, поради което не е било необходимо тези факти да се приповтарят и като мотиви на издаденото уведомително писмо. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административният орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. На следващо място съдът приема за неправилен изводът на АС С., че в настоящото производство по оспорване на процесното УП следва да бъде осъществен косвен контрол върху заповедта на МЗХ, с която се одобрява специализираният слой "Площи допустими за подпомагане". В този смисъл следва да бъде посочено, че съгласно чл. 16б, ал. 1, изр. 1 от Наредба № 105 от 22 август 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол всяка година след приключване на обновяването по чл. 15, ал. 2, Министерството на земеделието и храните открива производство по чл. 66 от Административнопроцесуалния кодекс за одобряване на изготвения специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Това производство представлява сложен фактически състав на процедура, провеждана от министъра на земеделието и храните чрез съответните ОД "Земеделие", която завършва със заповед на министъра на земеделието и храните по чл. 16г, ал. 4 (в конкретния случай с № РД - 46 - 287 от 6.03.2015 г.), с която одобрява окончателния специализиран слой "Площи допустими за подпомагане". Настоящата инстанция намира, че съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105, въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи допустими за подпомагане" РА извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и приема заявления за подпомагане през следващата година. Видно от нея РА действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г ал. 4 от Наредба № 105. Налага се изводът, че заповед № РД - 46 - 287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните създава права и задължения и засяга интереси на земеделските производители. (вж. Т. Р. № 8 от 11.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2015 г., ОСС на ВАС). В този смисъл, при налагащата се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, съдът трябва да изследва дали заповед № РД - 46 - 287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е влязла в сила по отношение на Г. Г. М. и ако това бъде установено да се прецени дали описаните в процесното УП имоти попадат извън специализирания слой, тъй като както вече бе посочено, ДФЗ е обвързан от заповед № РД - 46 - 287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Изложеното до тук налага обжалваното пред ВАС съдебно решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да се произнесе във връзка с мотивите на настоящото съдебно решение. В съответствие с разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК разноски не следва да се присъждат, независимо че са направени и поискани своевременно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,