Решение № 9976 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2018 г.

Решение № 9976 от 20.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3905/2018 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган орган по Оперативна програма "Околна среда" 2007 - 2013 г. срещу решение № 460/15.12.2017 г. на Административен съд гр. В. Търново по адм. д. № 358/2017 г., в частта в която съдът е отменил по жалба на община П. негово волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 г. с изпълнител "Център за европейско финансиране" ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че ненаименоването на обжалвания акт като решение, не обосновава извод за незаконосъобразност. Приема за неправилен извода на съда в насока, че препращането към окончателния доклад на одитиращия орган има характер на съществено процесуално нарушение, доколкото обосновава извод за липса на мотиви на обжалвания акт предвид факта, че посоченият одитиращ орган няма правомощия на решаващ или помощен такъв в процедурата по определяне на финансова корекция. Като се позовава на Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, твърди, че мотивите на един административен акт могат да се съдържат в друг предхождащ го, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт, стига този предхождащ акт надлежно да е инкорпориран в мотивите на индивидуалния административен акт. Мотивира, че изпращането на одитния доклад е в изпълнение на задължението на управляващия орган по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, поради което и същата норма не била нарушена. Оспорва извода на съда за неправилното определяне на основата на финансовата корекция. По делото не бил доказан собствен принос на бенефициера. Прави искане за отмяна на обжалваното решение в посочената част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на община П. срещу волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 г. с изпълнител "Център за европейско финансиране" ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 г. Ответникът покасационната жалба, община П. оспорва същата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд гр. В. Т. е образувано по жалба на община П. срещу волеизявление за определяне на финансова корекция в размер на 5 % /пет процента/ от верифицирани разходи по Договор за безвъзмездна финансова помощ № DIR-510111116-C063-U-5 от 07.11.2013 г. с изпълнител "Център за европейско финансиране" ЕООД, обективирано в Писмо изх. № 08-00-364/02.05.2017 г. За да отмени това волеизявление, първоинстанционният съд, въз основа на събраните в хода на производството доказателства и установените, въз основа на тях факти във връзка с приложимото право, е обосновал извод за допуснати съществени процесуални нарушения. Решението е правилно: Касаторът не релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. Обжалваното съдебно решение е валидпно и допустимо. Досежно правилното приложение на закона от Административен съд гр. В. Т.: Касационната инстанция изцяло споделя съображенията на Административен съд гр. В. Т. за допуснати от административния орган съществени процесуални нарушения: Съгласно чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, преди издаване на решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава в едномесечен срок от представяне на възраженията по ал. 2, като в неговите мотиви се обсъждат представените от бенефициера доказателства и направените от него възражения. Правилен е изводът на първоинстенционния съд в насока, че след като оспореното решение съдържа и волеизявление на ръководителя на управляващия орган, с което е установена финансова корекция по основание и размер, органът е следвало да спази процедурата по чл. 73, ал. 2 и ал. 3 ЗУСЕСИФ. Едва след получаване на становището на засегнатите лица по основанието и размера на корекцията, ръководителите на управляващите органи имат правомощие да предприемат корективни действия по смисъла на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. В конкретната хипотеза, в противоречие с посочените изисквания, на община П. не е предоставена възможност в разумен срок да представи писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че по делото липсват доказателства жалбоподателят да е уведомен за изготвен от ръководителя на управляващия орган доклад за нередност и да му дадена възможност да направи своите възражения, коментари, бележки и да представи документи, доказващи липсата на нарушения. По този начин, жалбоподателят е лишен от гарантираната му от закона възможност да вземе участие в производството по определяне на финансова корекция. Касационната инстанция не приема възражението на касатора за изпълнение на задължението на чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ, чрез препращане на община П. на окончателния доклад на одитиращия орган. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗУСЕСИФ, органи за управление и контрол на средствата от ЕСИФ са управляващите органи, сертифициращите органи и одитните органи. Единствено управляващите органи имат правомощия в процедурата по коригиране на нередности, включително за извършването на финансови корекции. Съгласно чл. 9, ал. 7 ЗУСЕСИФ одитинтие органи извършват специфични одитни дейности за предоставяне на независима и обективна оценка относно ефективността на системите за финансово управление и контрол и за придобиване на разумна увереност относно пълнотата, точността и достоверността на годишните счетоводни отчени и редовността и законосъобразността на свързаните с тях разходи.