Решение № 12910 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2014 г.

Решение № 12910 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2517/2014 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" (АМ), против Решение № 8038/18.12.2013 г., постановено по а. д. № 6817/2013 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и от страна, за която обжалваното решение е негативно, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 3367/30.05.2013 г. на директора на АМ. С последната, на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, на Калина Боянова Борисова - старши инспектор в АМ, Сектор "МГОК", Отдел МРР", Митница Лом (МЛ), е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Недоволен от решението, директорът на АМ го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго такова, по съществото на спора, с което се отхвърли първоначалната жалба на Борисова против заповедта на директора на АМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Калина Боянова Борисова, чрез изразено становище в съдебното заседание от процесуалния й представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира присъждането на направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Спорните фактически моменти са свързани с довода за необоснованост и ще бъдат разгледани. Доводът за необоснованост на решението се мотивира с твърдение за неправилност на извода на съда, че Борисова е била запозната със Заповед на директора на АМ № ЗАМ-278/8.06.2010 г. едва през 2013 г. (по-точно на 11.02.2013 г.). Той е неоснователен. От представените три екземпляра на тази заповед (л. 9, л. 41 и л. 189), само върху този, приложен на л. 9 е положен подпис от жалбоподателката и други служители за запознаване с акта. Този подпис е положен на 11.02.2013 г., поради което изводът в тази насока на АССГ е обоснован. Твърдението на касатора за запознаване преди ползването на отпуск и извършване на вмененото нарушение във връзка с непредаване на зачисления й личен печат за съхранение в митницата за този период, не е доказано от него. Ирелевантно е запознаването на Борисова със Заповед № 17/21.02.2012 г. на началника на МЛ. Същата е за зачисляване на личен митнически печат - факт, който не се оспорва от нея. Недоказано е останало и твърдението в обжалваната заповед за нарушение от страна на жалбоподателката на Инструкцията за ползване и съхранение на митническите печати. По делото е представена извадка (л. 203) от проект на Инструкцията, без да са ангажирани доказателства, че Борисова е запозната с нейния пълен и окончателен вариант. В представената извадка впрочем липсва разпоредба за задължение на служителя, което по-късно е вменено като нарушение, извършено от страна на Борисова. Неоснователен е и доводът за допуснато нарушение на материалния закон. В касационната жалба впрочем не се посочва как точно е допуснато това нарушение. Описаните в нея факти са безспорни между страните. Различие има само по отношение на правната квалификация на извършеното от Борисова, дадено от директора на АМ от една страна и от съда - от друга. ВАС възприема изцяло изводите за липса на допуснати нарушения от страна на служителката. По отношение на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 205/30.11.2012 г. неуведомяването на Борисова за това, че е вписана като свидетел в акта от страна на актосъставителя я оневинява изцяло за това, че тя не го е подписала. Обясненията на последната по въпроса се потвърждават изцяло от показанията на разпитания от съда свидетел Михаил Стоянов Михайлов - актосъставител. Липсва нарушение от страна на Борисова и по отношение на АУАН № 193/16.11.2012 г. Подписването и датирането на подписа върху АУАН става от нарушителя. Актосъставителя Борисова не притежава каквито и да са възможности да принуди това лице да постави точна дата или да се подпише по определен начин. Нейната дейност в случаите на констатирано нарушение е да състави акта, като отрази в него обстоятелствата, посочени в чл. 42 от Закона за административните нарушения и наказания. Тази задължителна за нея дейност е извършена. На съдбата на това административно-наказателно производство впоследствие, актосъставителят не може да влияе и не носи отговорност за нея. При служебната проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС установи, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По изложените съображения, обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Ответницата по касационната жалба е поискала чрез процесуалния си представител присъждане на направените от нея разноски по делото. Предвид фактическите и правни изводи на ВАС, изложени по-горе, искането се явява основателно. То следва да се уважи, като се осъди АМ да й заплати сумата 200,00 лева, за каквито разноски е представен договор за правна помощ от 22.10.2014 г. (л. 10). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение