Решение № 14780 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2013 г.

Решение № 14780 от 11.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11940/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 323, ал. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Снежанка Андонова Чалъкова от гр. София, против Решение № 9667/27.06.2013 г., постановено по а. д. № 5084/2013 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение 3-членен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Чалъкова против Решение по т. 46 от Протокол № 11 от заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), проведено на 21.03.2013 г. по дисциплинарно дело № 1/2013 г. с което е прието, че касаторката като съдия в Софийския районен съд (СфРС), е извършила нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗСВ, поради което и на основание чл. 308, ал. 1, т. 3 от ЗСВ и е наложено дисциплинарно наказание "намаляване с 15 % на основното трудово възнаграждение за срок от 1 г.". Недоволна, Чалъкова обжалва решението. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и необоснованост. Моли отмяната му. По отношение на първоначалната жалба не взема становище. Ответната страна - ВСС, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 5-членен състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло установеното от фактическа страна от 3-членния му състав. То не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата й са правните изводи на съда. За пълнота на изложението следва да се посочи, че видно от данните, посочени в доклада на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) за извършена проверка на работата на Чалъкова, същата е приключила 2010 г. с решени - мотивирани съдебни актове общо 204 дела (нохд. - 43, нчхд. - 3, нахд. - 135 и с наложено административно наказание по чл. 78а от НК - 23). През 2011 г. са били решени 248 дела (нохд. - 46, нчхд. - 4, нахд. - 166 и по чл. 78а НК - 32), а за първото шестмесечие на 2012 г. са решени общо 122 дела (нохд. - 24, нчхд. - 1, нахд. - 88 и по чл. 78а от НК - 9). Т. е. за периода на проверката средната натовареност на магистрата е била: за 2010 г. - по 17 дела месечно, за 2011 г. - по 20,67 дела месечно и за първото полугодие на 2012 г. - по 20,33 дела месечно. Общо за целия период, мотивите по 92,5 % от така посочените дела са просрочени. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява основателна. Доводът за необоснованост се излага в насока, че оценката на събраните доказателства и наведените от касаторката доводи пред първата съдебна инстанция са останали без техния правилен отговор. Подобна липса съществувала по въпроса за наличността на основание за ангажиране на дисциплинарната отговорност на Чалъкова. Настоящият състав счита, че доводът е основателен. На първо място следва да се посочи, че основанията за изготвяне на предложение за дисциплинарно наказание в случая е направено и такова е наложено от ВСС, без да се съобрази значението на няколко особено важни обстоятелства по делото. Така, въпреки разгледаните множество дисциплинарни дела против магистрати, просрочили написването на мотиви към постановените от тях съдебни актове, ВСС не е изработил цялостна система за обективна преценка на всички относими обстоятелства. Липсват и нормативи, в рамките на които следва да се приеме съществуването на "обичайно" или "нормално" натоварване на съдиите, с всички произтичащи от надхвърлянето му последици. Натовареността на магистратите в различните съдилища е въпрос, върху който обективно не може да се влияе, освен чрез увеличаване на щата. В същото време, високата натовареност естествено създава основания за обективна невъзможност, мотивите по всички съдебните актове да бъдат изготвяни в законните срокове. Ноторно е, че магистратите от СфРС, Софийски градски съд, Административен съд София - град са изключително много натоварени, неколкократно повече от колегите им на съответните съдебни нива в провинцията. Въпреки това, тяхната работа се преценява въз основа на "критерии", използвани от инспекторите към ИВСС при всички проверки. ВСС не е изготвил методика /или правила/ относно натовареността на съдиите във всички съдилища в страната. При липсата на такива правила, не би могло да се определи обективно неизпълнението на задълженията на касаторката съобразно натовареността й. Тази "празнота" в дисциплинарната практика на ВСС, води до нарушаване на принципите на последователност и предвидимост, регламентирани в чл. 13 от АПК. Цитираната норма задължава административните органи своевременно да огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняването на своята оперативна самостоятелност по прилагането на закона и постигане на целите му. Липсата на огласените критерии за натовареност на съдиите има като последица невъзможност на упражняване на контрол за законосъобразност на съда на постановените решения от ВСС. Спазването на принципа на предвидимост от страна на ВСС ще създаде условия за налагане на дисциплинарните наказания еднакво по отношение на всички субекти при сходни извършени дисциплинарни нарушения. Освен това ВСС не е изложил мотиви досежно тълкуването на понятието разумен срок за изготвянето на съдебните актове от страна на касаторката. Член 172, ал. 1 от АПК предвижда едномесечен срок за постановяване на решението, считано от датата на последното съдебно заседание. Аналогична е и разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от АПК, предвиждаща едномесечен срок за постановяване на съдебното решение, който тече от датата, в която е завършено разглеждането на делото. Същите са и сроковете по чл. 308, ал. 2 от НПК и чл. 340, ал. 1 от НПК по отношение на произнасяне на присъдата и на решенията по наказателни дела. Така предвидените срокове в цитираните процесуални кодекси обаче не съответстват обективно на действителната натовареност на най-големите съдилища в страната, които са и най-натоварени, между които е и СфРС, в който работи касаторката. Поради това ВСС е приел, че "разумен срок" за изготвянето на съдебния акт е тримесечен. Неспазването както на едномесечния, така и на тримесечния срок за изготвяне на съдебните актове, не е скрепено законодателно със санкция за съдията, като предмет на инстанционен контрол е само законосъобразността на този акт, т. е. проверката се извършва само от по-горната съдебна инстанция. При несъвършенство на българското процесуално законодателство, въпросът е решен от практиката на Съда на Европейски съюз в Люксембург, който се е произнасял в свои решения относно принципите на равностойност и ефективност и на правото на ефективни правни средства за защита и справедлив съдебен процес по чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /Дял VI - Правосъдие/. В мотивите на едно от последните решения на СЕС по дело № С-93/2012 г., постановено по повод преюдициално запитване на българска съдебна юрисдикция /АССГ/, в т. 48 е посочено, че "въпросът дали дадена национална процесуална разпоредба прави практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени на частноправните субекти, трябва да се преценява, като при необходимост се вземат под внимание принципите, които стоят в основата на съответната правна система, като гарантирането правото на защита, принципа на правната сигурност и ефективното развитие на производството". По-нататък, в т. 55 е отразена констатацията, че средната продължителност на съдебното производство в рамките на 6 до 8 месеца не е прекомерна. В правото на Европейския съюз ефективността на съдебното производство е свързана с общата продължителност на съдебното производство, без да се определя отделен срок за изготвяне на съдебния акт. Принципът за ефективност е свързан със защита правата на правните субекти, а неговата цел не е свързана изолирано от времето на изготвянето на съдебния акт, а във взаимовръзка с целия съдебен процес. Предвид на изложеното, настоящият състав счита, че критериите за натовареност следва да бъдат определени от този контекс на Европейската съдебна практика, предвид предимството на тези норми пред вътрешното законодателство по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България. Съдът служебно провери законосъобразността на наложеното наказание на магистрат от Районен съд Петрич (РСПч). Установено беше, че за периода м. януари - м. юли 2012 г. вкл., същият е приключил с акт по съществото на спора (т. е. с решение) 32 бр. дела, от които само по 2 дела решенията са постановени в законния срок, а по останалите 30 дела - извън същия. Т. е. този магистрат е решавал през проверения период средномесечно по 4,57 дела, като от всички тях мотивите по 93,75 % са просрочени. Въпреки това, на същия е било наложено наказание "забележка" от административния ръководител, потвърдено с решението на ВСС. Сравнявайки основанията за търсене на дисциплинарна отговорност от посочените магистрати от РСПч и СфРС и тежестта на наложеното им наказание е видно, че в работата си ВСС е нарушил грубо и принципите на справедливост и равенство - чл. 6 и чл. 8 от АПК. Посочените нарушения са останали недооценени от 3-членния състав на ВАС, поради което следва да се приеме, че решението е постановено при допуснато нарушение на закона. Първата съдебна инстанция е допуснала и друго нарушение на закона - на чл. 309 от ЗСВ. Съгласно последния, "При определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид тежестта на нарушението, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя". По делото са представени доказателства за това, че през периода 28.09.2011 г. - 17.07.2012 г. синът на Чалъкова е имал сериозни здравословни проблеми, които налагат многобройни посещения на различни болници, прегледи при различни специалисти, медицински изследвания и болничен престой. Тези доказателства не са обсъдени и не е взето предвид отражението на здравословните проблеми на сина върху психичното и емоционално състояние на касаторката при налагане на дисциплинарното наказание от ВСС. Самата касаторка, като магистрат с дълъг стаж не е наказвана по дисциплинарен ред. Тези обективни факти, съобразени с данните за усложненото й семейно положение водят до извод, че ВСС е наложил наказанието при допуснато нарушение на посочената норма, какъвто извод е следвало да направи и 3-членният съдебен състав. Приемайки обратното, той е постановил акта си в нарушение на материалния закон. По изложените съображения решението се явява неправилно поради нарушение на материалния закон. Като такова то следва да се отмени и вместо него се постанови друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната жалба на Чалъкова и се отмени решението на ВСС, с което й се налага дисциплинарно наказание. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, 5-членен състав на II колегия,