Решение № 7242 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2017 г.

Решение № 7242 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11874/2017 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), подадена чрез юрк. Д. П., срещу решение № 573 от 28.08.2017 г., постановено по адм. дело № 551/2017 г. от Административен съд - Х.. С него е отменено решение № 8440 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ с постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Ш. - гражданка на Афганистан, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по молбата на търсещата закрила чужденка, за предоставяне на хуманитарен статут съобразно дадените със съдебното решение задължителни указания. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Х. Ш. - гражданка на Афганистан в открито съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. Челебиев оспорва жалбата като неоснователна. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че същата следва да се уважи. Налице било твърдяното от касационния жалбоподател нарушение - неизясняване на несъответствие между формираните от съда изводи и установените по делото факти, касаещи възрастта на търсещата закрила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу неблагоприятен за страната съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е и основателна, по следните съображения: Производството пред Хасковския административен съд е било образувано по жалба на Х. Ш., гражданка на Ислямска република Афганистан против решение № 8440 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ й е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното пред настоящата инстанция решение първоинстанционният съд е отменил решение № 8440 от 7.04.2017 г. на председателя на ДАБ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на търсещата закрила чужденка за предоставяне на хуманитарен статут съобразно дадените със съдебното решение задължителни указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него административен акт, макар и издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което било достатъчно основание за отмяната му и за връщане на преписката за ново произнасяне при спазване на мотивите на решението в насока изясняване каква е действителната възраст на търсещата закрила, като в случай на установяване, че същата към датата на подаване на молбата за закрила е непълнолетна, органът следвало да процедира при спазване на правилата за разглеждане на молбите на тази категория лица, включително и на специалните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗД). Обжалваното решение е неправилно. От данните по делото се установява, че Х. Ш., заедно с баща си, втората си майка, непълнолетната си сестра М. Ш. и малолетните си братя и сестри: М. Ш., М. Ш., С. Ш. и С. Ш. е влязла нелегално в България на 24.08.2016 г. На 10.09.2016 г., в присъствие на длъжностно лице от ДАБ и преводач, Х. Ш. е представила данни за самоличността си, нанесени в регистрационен лист УП № 10520/10.09.2016 г. и подписан от нея и другите две присъствали лица. Като дата на раждане е вписана 1.01.1998 г. Поради липса на документи за самоличност на 10.09.2016 г. е подписала и декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Съгласно закона и вписания в декларацията текст, същата удостоверява самоличността, датата и мястото на раждане, семейното положение и другите задължителни елементи. Подава се пред длъжностно лице под страх от наказателна отговорност по чл. 313 НК, което изрично е вписано в бланката. В тази декларация е посочена същата дата на раждане - 1.01.1998 г. Приемайки така вписаната рождена дата и година, дадена под страх от наказателна отговорност, административният орган е определил Х. Ш. като пълнолетна, поради което и е провел производството по предвидения спрямо пълнолетни лица ред за предоставяне на закрила. За първи път при провеждане на интервю с молителката на 18.01.2017 г. тя е заявила, че потвърждава всичко казано от нея при попълване на регистрационния лист с изключение на възрастта като е посочила, че е на 16 години. Казала е също, че всичките й документи са в Афганистан. Не е посочила дата на раждане, различна от заявената при попълване на регистрационния лист и в декларацията по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Подобно твърдение кандидатката за статут не е заявявала повече нито пред административния орган, нито пред първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция е представен регистрационен лист с № 10503/10.09.2016 г. на Б. Ш. - втора майка на кандидатката, видно от който същата е заявила като дата на раждане на Х. Ш. също 1.01.1998 г. Тук е мястото да се отбележи също, че от писмо с изх. № 302/2.05.2017 г., изпратено по настоящото дело от ДАБ, се установява, че Х. Ш. самоволно е напуснала РПЦ - Харманли, в който е била настанена и от 31.10.2018 г. е в неизвестност, съгласно докладна записка за напуснал адрес № 1160 от 3.11.2017 г. и агенцията не разполага с информация за актуалното й местопребиваване. Това обстоятелство прави неосъществимо изпълнението на указанията на съда за изследване възрастта на лицето. При тези данни правилно административният орган е приел като достоверна датата на раждане и обявената възраст при подаване на декларацията за самоличност и молбата за закрила. Не е налице допуснато нарушение на чл. 61, ал. 3 ЗУБ. Той се прилага при възникване на основателно съмнение, че чужденецът, подал молба за предоставяне на международна закрила, не е малолетен или непълнолетен. Такова основателно съмнение не се наблюдава в конкретния случай, доколкото под страх от наказателна отговорност чужденката е подала декларация, че е родена на 1.01.1998 г., поради което към 10.09.2016 г. е била пълнолетна. Изявлението й по време на интервюто, че е на 16 години, без да посочи конкретна дата и година на раждане и то направено след петмесечен престой в България, обективно не е в състояние да предизвика основателно съмнение относно действителната й възраст. След като самата Х. Ш. е декларирала рождената си дата и възраст, тя обосновано е възприета от административния орган и кандидатката е третирана със статут на пълнолетна. По изложените съображения неправилен се явява изводът на Хасковския административен съд за неправилност на административния акт поради допуснато съществено нарушение на административнопроцесуалните правила. Първоинстанционният съд е описал представената от чужденката бежанска история, но не е изложил мотиви относно материалната законосъобразност на акта. При липса на установени в мотивите на обжалваното съдебно решение факти и обстоятелства, касаещи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на чужденката, касационната инстанция не може да се произнесе по същество на спора. Поради това решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново произнасяне от друг състав на същия съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,