Решение № 6434 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2015 г.

Решение № 6434 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4311/2015 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Владимиров, против решение № 84 от 12.02.2015 г., постановено от Административен съд - Пазарджик, II - ри състав, по адм. д. № 868/2014 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост, защото атакуваният акт е отменен без изрично посочване на нарушения на административнопроизводствени правила и при несъобразяване с приетата съдебно-техническа експертиза. Касаторът твърди наличие на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение, като незаконосъобразно и претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Илия Георгиев Димитров от с. Исперихово, община Брацигово, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, тъй като основаният мотив на първоинстанционния съд е, че заповедта на министъра на земеделието и храните на основание чл. 16г ал. 2 от Наредба № 105 за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол не е била съобщена на ответника по касационната жалба, което представлявало съществено процедурно нарушение. Според участващия по делото прокурор заповедта не е индивидуален административен акт, а общ административен акт, поради което за издателя му не съществува задължение лично да уведомява заинтересованите, поради което решението е неправилно. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 84 от 12.02.2015 г. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 изх. № 02-130-6500/1818 от 11.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" и преписката е върната на изпълнителния директор Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решението. За да достигне до този резултат Административният съд - Пазарджик се е позовал на нормата на чл. 172, предложение второ от АПК и е приел, че оспореният акт е постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила, изразяващи се в промяна на допустимия слой за подпомагане със заповед на министъра на земеделието и горите през 2014 г., за което жалбоподателят не е бил уведомен по надлежния ред, не му е дадена възможност да се запознае с материалите и евентуално направи възражения, които ако биха били разгледани, вероятно резултатите от уведомителното писмо биха били други. Първоинстаницонният съд е приел, че при липса на доказателства за извършена проверка на място, доколкото процесните площи не са попадали в обхвата на извършените 5 % проверки на място за 2013 г., те е следвало да бъдат изключени от подпомагане само въз основа на безспорни доказателства, че към 2013 г. не са отговаряли на изискванията за подпомагане. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че в представената относима преписка липсва контролен доклад, който е следвало да бъде съставен съгласно чл. 32 от Регламент ЕО № 1122/2009 г., от което е изведен извод за незаконосъобразност на атакуваното уведомително писмо. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Първоинстанционният съд е констатирал, че административното производство е започнало със заявление, подадено от Илия Георгиев Димитров от с. Исперихово с УИН 13/180613/71991 от 15.05.2013 г. за кампания 2013 г., който е кандидатствал по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ и за плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/. Към заявлението е приложена таблица за използваните парцели, като е посочен номера на всеки парцел и землището, в което се намира. С процесното уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания, с което по СЕПП за декларираните в заявлението за подпомагане площи е оторизирана сумата от 0 лева, а по НР1 - 272,05 лева, както и на жалбоподателя са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 20296,20 лева. Административният съд - Пазарджик е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената законова форма и за изпълнение на своите функции разплащателната агенция следва да поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. ИСАК е комплексна автоматизирана система, която след съответните изчисления генерира като крайни актове уведомителните писма, с които се признават и изчисляват сумите по СЕПП или се намаляват или отказва изплащането им поради различни причини, заложени в нормативната уредба на схемите за подпомагане /късно деклариране, грешки, застъпване на заявки, неспазване на изискванията за добро земеделско и екологично състояние или наддеклариране на допустими за подпомагане площи/. Първостепенният съд не е анализирал съдържащите се таблици в процесното уведомително писмо, но настоящият съдебен състав констатира, че в тях се съдържат изискуемите фактически и правни основания за постановения отказ, като в първата таблица са посочени всеки от заявените - декларирани БЗС/парцели и в колона № 6 е отразена установената площ в ха, а в колона № 7 - разликата между декларираната и установената площ в ха, като в текстовата част от уведомителното писмо са изложени основанията за това. Във втората таблица са описани подробно изискуемите данни относно декларираната площ, установената/определена/ площ, разликата между декларираната и установената площ, процента на наддеклариране, санкционираната площ в ха и оторизираната площ в ха. На стр. 7 от атакуваното уведомително писмо са вписани наложените санкции за бъдещ период в размер на 20296,2 лв. с посочени мотиви: разликата между декларираните и установените площи надвишава 50% от действително стопанисваните площи в съответствие с чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. за СЕПП и се изчислява на 20296,20 лв. Във фактическата част от обжалваното решение е отразено, че по делото е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е извършило анализ на ортофотоснимки, с които е разполагал и административния орган, въз основа на което потвърждава констатациите в уведомителното писмо. В правните изводи на съда обаче не се съдържа обсъждане на приетата без оспорване експертиза и първостепенният съд не е отразил в мотивите си дали кредитира експертното заключение, ако не - по какви причини не възприема изведеното от вещото лице заключение. Настоящият съдебен състав счита, че приетата експертиза е от съществено и определящо значение за изхода на спора и чрез нея са установени по безспорен начин основанията за отказа от финансово подпомагане за всеки от заявените БЗС, като за част от тях е установено неотстранено застъпване с други парцели, а за друга част - наличие на храсти и дървета, както и оголен, ерозирал или скалист терен. При това положение вещото лице е извело обоснован извод за пълно съответствие с определените площи в процесното уведомително писмо, като експертът категорично е заявил, че по подаденото от земеделския производител заявление са установени недопустими за подпомагане площи по СЕПП в размер на 65,51 ха и установената за подпомагане площ е в размер на 17,39 ха, поради което процентното съотношение между наддекларираната площ 65,71 ха към установената за подпомагане площ възлиза на 100%. Както по- горе бе отразено земеделският производител не е поставил допълнителни въпроси на вещото лице, не е оспорил представеното експертно заключение и не е поискал изслушване на тройна СТЕ, с оглед на което касационният съдебен състав намира, че първостепенният съд е следвало да обсъди и да се съобрази с установените правнорелевантни факти и обстоятелства от вещото лице. Неправилни са изводите на първоинстанционния съд по отношение на заповед № РД 09-840/02.12.2013 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" и издадената впоследствие заповед № РД 09-114/27.02.2014 г., с която министърът на земеделието и горите е одобрил окончателен специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние", относно които актове в обжалваното решение погрешно е прието, че няма данни да са съобщени на жалбоподателя. От приетите като писмени доказателства документи в съдебно заседание, проведено на 19.01.2015 г., се установява по безспорен начин, че Илия Георгиев Димитров от с. Исперихово е подал възражение на 16.12.2013 г. /на л. 216 от делото/, с което изрично е заявил, че се е запознал с обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 и е възразил срещу обхвата на този слой, като е поискал той да бъде преразгледан в частта по посочени от него в таблица земеделски парцели. От текста на писмо изх. № 94-1412/16.04.2014 г., издадено от министъра на земеделието и храните с адресат Илия Георгиев Димитров от с. Исперихово е видно, че е обсъдено неговото възражение и във връзка с извършени проверки и процедура по актуализиране на цифровите географски данни за специализирания слой ПДЗС, лицето е информирано за резултата, касаещ парцелите, фигуриращи във възражението, приложена е таблица за спорните парцели и земеделският производител е уведомен, че окончателният вариант на специализирания слой ПДЗС е одобрен със заповед № РД-09-114/27.02.2013 г. и е предаден в ДФ"Земеделие" за извършване на окончателна оторизация по заявленията за директни плащания за кампания 2013. В същото писмо ясно е посочено, че на обжалване пред Върховния административен съд подлежи административният акт - заповед № РД-09-114/27.02.2013 г. В случая земеделският производител не е представил доказателство за оспорване на визираната заповед, поради което следва да се приеме, че същата е влязла в сила и съставлява стабилен административен акт в частта й, касаеща процесните спорни земеделски парцели. Настоящият съдебен състав счита за неправилна и констатацията на пъровинстанционния съд относно обстоятелството, че не е извършена проверка на място и липсва контролен доклад, който е следвало да бъде съставен съгласно чл. 32 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г., според която разпоредба всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. В случая няма спор относно факта, че процесните площи не са попаднали в обхвата на извършените 5 % проверки на място за 2013 г., поради което не е задължително изготвянето и на контролен доклад, а изискването за извършване на други подходящи проверки е предвидено в чл. 28, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. по диспозитивен начин - ако това е целесъобразно. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което налага отмяна на обжалвания съдебен акт и решаване на правния спор същество с отхвърляне жалбата на Илия Георгиев Димитров. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, ответникът по касационната жалба следва да заплати на ДФ"Земеделие" направените разноски - юрисконсултско възнаграждение в минимален размер 300 лв. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният администратвен съд, четвърто отделение,