Решение № 2971 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2018 г.

Решение № 2971 от 28.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Гарибова от [населено място], срещу решение № 2153 от 30 март 2018 година, постановено по адм. дело № 13627/2017 година по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Акт за прихващане или възстановяване № ПО-22221017070156-004-001/29 август 2017 година на инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1740/02 ноември 2017 година на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. К. Тасева, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Върховният административен съд прецени правилността на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и за процесуално допустима, а по същество счита следното: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. Гарибова срещу Акт за прихващане или възстановяване № ПО-22221017070156-004-001/29 август 2017 година на инспектор по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с решение № 1740/02 ноември 2017 година на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 129, ал. 4 от ДОПК от надвнесени суми в размер на 1050, 68 лева е разпоредено прихващане по изпълнително дело на сумите 655, 23 лева ДОО за 2010 година и сумата от 395, 45 лева, представляваща част от дължимата сума от 897, 12 лева за ДОО за 2011 година. Съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалноправните разпоредби, поради което е отхвърлил жалбата срещу него като неоснователна. От данните по делото безспорно е установено, че към 24 август 2017 година от оспорващата са надвнесени суми за вноски за ДОО в размер на 1717, 80 лева като с оспорения административен акт, органът е направил прихващане на налични публични задължения за 2010 и 2011 година. Към тази дата спрямо М. Гарибова е налице производство по принудително изпълнение и образувано изпълнително дело № 160174146/2016 година, изискуемите задълженията по което, спрямо представената справка към 29 август 2017 година, са в размер на главница - 47 972, 37 лева, лихва – 39 372, 65 лева и нелих. част - 1210. 00 лева. С приложение към касационната жалба обаче, Гарибова е представила разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение съгласно чл. 225 от ДОПК, с което поради изтекъл съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК давностен срок, частично е прекратено производството по образуваното изпълнително дело № 160174146/2016 година. В разпореждането са посочени именно периодите на визираните в оспорения административен акт задължения – 1.01.2010 – 31.12.2010 и 1.01.2011 – 31.12.2011 година. Представеното пред касационната инстанция писмено доказателство, издадено от старши публичен изпълнител, е прието без оспорване от ответната страна, но в него не е посочена дата на издаване, както и дали същото е обжалвано и влязло ли е в сила. Установяването на момента на издаване на процесното разпореждане за частично прекратяване на производство по принудително изпълнение по образуваното изпълнително дело № 160174146/2016 година поради изтекъл давностен срок е съществен елемент от значение за правилното решаване на правния спор. В случая това обстоятелство не е било установено от съда и – предвид факта, че за изясняването му не са достатъчни само писмени доказателства, то на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК оспореното решение като неправилно ще следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото, съдът ще следва да укаже на Гарибова, че има тежестта да докаже автентичността на представеното от нея писмено доказателство, да го представи в оригинал или в заверен препис, както и неговата дата на издаване и на влизането му в сила. След изясняването на тези фактически обстоятелства и при необходимост след събиране на други относими доказателства, първоинстанционният съд ще следва да прецени законосъобразността на оспорения административен акт и да се произнесе по основателността на жалбата на оспорващата. С оглед забраната за извършване на нови фактически установявания от касационната инстанция, въведена в разпоредбата на чл. 220 АПК, посочените по-горе въпроси не могат да бъдат установени и обсъдени при касационната проверка на съдебното решение. Поради изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, решението на Административен съд София-град ще следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, първоинстанционният съд ще следва да се произнесе и по исканията за разноски на страните в касационното производство,. По изложените съображения, Върховният административен съд, шесто отделение,