Решение № 12326 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2020 г.

Решение № 12326 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" град Пловдив, чрез юрк. И. Панова против решение № 218/24.01.2020 г. на Административен съд, Пловдив, постановено по адм. дело № 1563/2019 г., с което е отменен ревизионен акт № Р-16001617006570-091-001/11.02.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, които се отнасят до приложението на материалния закон. Касаторът счита, че съдът не е разбрал същината на правния спор по делото. С оспорения ревизионен акт са установени задължения по ЗКПО, а не по ЗДДС, в каквато връзка са цитираните решения на Съда на ЕС. При ревизията е извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на "Теолино пласт" ООД за периода 2010 г. – 2015 г. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО със счетоводни разходи за МПС, несвързани с дейността и е коригирано декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО със стойността на отчетените данъчни амортизации за МПС BENTLEY CONTINENTAL FLAYING SPUR с рег. [рег. номер на МПС]. Касаторът твърди, че по делото липсват доказателства за използването на МПС в икономическата дейност на дружеството, от която са отчетени приходи, както и че автомобилът не представлява ДМА по смисъла на т. 3. 1 от СС 16 – ДМА и амортизируем актив съгласно т. 2 от СС 4 – "Отчитане на амортизациите". Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – "Теолино пласт" ООД, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител адв. А. Стамболийски оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното решение. Поддържа съображенията, изложени в представения по делото писмен отговор на жалбата. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения ревизионен акт на "Теолино пласт" ООД, гр. Пловдив е установен корпоративен данък по ЗКПО за периода 2010 – 2015 г. в общ размер 27 166. 30 лева и съответните лихви от 13 706. 54 лева, както и надвнесен данък върху превозните средства за периода 2012 – 2014 г. в общ размер на 2 658. 08 лева. След извършено прихващане е определено задължение за корпоративен данък за внасяне в размер на 24 508. 22 лева и лихви от 13 706. 54 лева. Допълнителните задължения са резултат от увеличение на счетоводния финансов резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО – с непризнати разходи за МПС BENTLEY CONTINENTAL FLAYING SPUR с рег. [рег. номер на МПС], несвързани с дейността и корекция на декларираното намаление на счетоводния финансов резултат на основание чл. 54, ал. 1 ЗКПО със стойността на отчетените амортизации за същото превозно средство за периода 2010 г. – 2013 г. (до 27.03.2013 г.). С обжалваното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил оспорения ревизионен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства – пътни листи (пътни книжки), справки за движение на автомобила, доказателства за облигационни отношения с клиенти и реализирана продукция, сочат на ясна връзка между ползването на процесния автомобил и възникналите за дружеството ползи от дейността му. Посетените дестинации се характеризират с проследим модел, кореспондиращ с отношенията на дружеството по сключените договори в съответните периоди. Вписаните дати и месеци на пътуванията са релевантни към периода на изпълнение на доставки на стоки и услуги от страна на ревизираното лице на обекти в цялата страна. От фактическа страна съдът е установил, че за периода от 8.02.2010 г. до 27.03.2013 г. автомобилът е заведен като ДМА на дружеството по счетоводна сметка 205 "Транспортни средства" и е включен в имуществото на предприятието му по силата на договор за финансов лизинг от 8.02.2010 г. с опция за прехвърляне на правото на собственост, сключен с Интерлийз Ауто ЕАД. В периода от 27.03.2013 г. до края на ревизирания период на 2015 г., ползването на автомобила е продължило по силата на договор за оперативен лизинг от 27.03.2013 г., сключен със същия лизингодател. Според съда ползването на автомобила за икономическата дейност на "Теолино пласт" ООД се потвърждава от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Вещото лице въз основа на представените пътни книжки и справки, е изготвило обобщена справка по дати, маршрути, изминати километри и водач, от която съдът е установил пробегът за съответната година от ревизирания период и посетените населени места. Според експертизата, са налице документи, които носят нужната информация за пътуванията с процесния автомобил. Експертът е дал заключение, че за съставените счетоводни операции, отразяващи разходи за гориво са налице необходимите съпроводителни документи и помощни справки, които дават информация как е изчислен разходът. Непризнатите при ревизията разходи са документално обосновани, налице са реализирани приходи от дейността, налице са съпроводителни документи във връзка с разходите, установено е лицето, управлявало автомобила. Вещото лице е установило обвръзка на разходите за гориво, консумативи и услуги с ползването на процесното превозно средство за дейността на дружеството, на база представените от дружеството фактури за продажба на фирми, които са позиционирани в райони, до които са се осъществявали пътуванията. Съдът е кредитирал и показанията на св. Н. Видолов, работил по трудово правоотношение в ревизираното дружеството през ревизираните периоди и управлявал автомобила при пътуванията. Според съда посочените дестинации кореспондират с ангажираните писмените доказателства за изпълнени поръчки от дружеството в гр. Сопот и гр. София. Наличните първични счетоводни документи потвърждават реализирането на продукция и услуги от основния предмет на дейност на предприятието в процесните периоди. Представените частни документи не са оспорени по реда на чл. 193 ГПК. Заявеното от процесуалния представител на ответника оспорване на датата на представените в съдебното производство писмени доказателства, съдът е приел, че тези документи не се ползват с материална доказателствена сила и подлежат на преценка във връзка с останалите доказателства по делото. При положение, че активът е бил включен в имуществото на предприятието, а впоследствие нает по силата на оперативен лизинг и при наличието на доказателства за пряка и непосредствена връзка между използването му и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, според съда са налице предпоставките за признаване на извършените в разходи за данъчни цели, респ. облагането им по реда на чл. 204 от ЗКПО. Решението е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 26, т. 1 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. Нормата на чл. 54, ал. 1 ЗКПО регламентира признаването на годишните данъчни амортизации, при определянето на данъчния финансов резултат. Съгласно СС 4 "Отчитане на амортизации" амортизируем актив е дълготраен материален или нематериален актив, който се очаква да бъде използван през повече от един отчетен период, има ограничен срок на годност и се държи от предприятието за целите на производството или доставката на стоки или услуги, за отдаване по наем или за други административни цели. Доказателствената тежест за установяване основанията за признаване на разходите и съответно на данъчните амортизации е на ревизираното лице и в конкретния случай е изпълнена. Съдът е разграничил основанието за ползване на автомобила (по договор за финансов лизинг и съответно по договор за оперативен лизинг) и вида на отчетените разходи през ревизираните периоди. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че неправилно е определил предмета на съдебния спор. Като спорен от фактическа страна съдът е приел, въпросът за използването на автомобила в икономическата дейност на дружеството, което е релевантно за признаването на отчетените разходи за данъчни цели, както и на данъчните амортизации. Позоваването в мотивите на конкретни решения на Съда на ЕС по тълкуването на Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 година относно общата система на ДДС, е във връзка с тълкуването на понятието използване на актива в икономическата дейност на задълженото лице. Както за целите на ЗДДС, така и за облагането по ЗКПО това е фактически въпрос, който подлежи на установяване във всеки конкретен случай. Законосъобразно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че е установено използването на процесното МПС в основната дейност на "Теолино пласт" ООД по изработка, доставка и монтаж на PVC дограма и алуминиеви профили. От представените с възражението срещу ревизионния доклад писмени доказателства, които са обсъдени при издаването на ревизионния акт е установено, че през ревизираните периоди автомобилът е управляван от служител на дружеството, назначен по трудов договор съответно на длъжност монтажник, организатор производство и търговски директор. От представените по делото пътни книжки е установен маршрута на движение и пробегът на автомобила. Възражението в касационната жалба, че пътните книжки не са коректно попълнени, е в противоречие със съдържанието на приложените по делото документи. Посочените дестинации и период на пътуване съответстват по време и място на обектите в страната, на които дружеството е изпълнявало поръчки като част от основната си дейност. Тези обстоятелства са потвърдени от заключението на вещото лице и от показанията на св. Н. Видолов, управлявал автомобила. Последният сочи, че в пътуванията са участвали и З. Линкин – съдружник в "Теолино пласт" ООД, както и Х. Джонов – управител на дружеството в периода 2008 г. – 2011 г. С оглед на установените по делото факти относно използването на автомобила и отчетените в тази връзка разходи, законосъобразно съдът е приел, че не са налице основания за увеличение на финансовия резултат на дружеството на основание чл. 26, т. 1 и чл. 54, ал. 1 ЗКПО. Решението е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход от спора на ответника по касация следва да се присъдят направените разноски в касационното производство за адвокатска защита в размер на 1700 лева. Разноските следва да се възложат на Национална агенция за приходите – юридическото лице в чиято структура се намира директорът на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив, на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,