Решение № 191 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 626/2016 г.

Решение № 191 от 17.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 626/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Постъпила е касационна жалба, подадена от [фирма] [населено място] срещу решение № II- 117 от 20.11.15 г. по в. гр. дело № 1359/15 г. на Окръжен съд - Бургас в частта, с която е отменено решение № 302 от 10.02.14 г. по гр. дело № 7309/13 г. на Районен съд - Бургас и са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ, предявени от М. Г. В.. С определение № 245 от 9.03.16 г. настоящият състав на IV г. о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: длъжен ли е работодателят да прави подбор по чл. 329, ал. 1 КТ между работници и служители с място на работа в различни населени места, като е счел, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС - решение № 178 от 20.10.15 г. по гр. дело № 844/15 г. на 3-то г. о.; решение № 179 от 20.10.15 г. по гр. дело № 5408/14 г. на 3-то г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Според задължителната практика работодателят не е длъжен, нито може да направи подбор между работници или служители с място на работа според трудовите договори в различни населени места, тъй като той не може едностранно да изменя мястото и характера на работа, определени в сключения трудов договор. С обжалваното решение въззивният съд е приел, че заповед № 00390 от 1.07.13 г. на управителя на [фирма] гр. В. Т., с която е прекратено трудовото правоотношение с М. В., на длъжност"експерт маркетинг" на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, е незаконосъобразна. Изложени са съображения, че е налице приложеното основание за уволнение - намаляване обема на работата, установено от съдебно - икономическата експертиза, но работодателят не е изпълнил задължението си да извърши подбор между съществуващите 12 щатни бройки за длъжността"експерт - маркетинг". Прието е за установено по делото, че мястото на работа на ищцата е в [населено място], но от представените щатни разписания е направен извод, че дружеството има единна структура, без да е налице самостоятелно обособяване на структури на териториален принцип. Ето защо, съдът е счел, че уволнението е незаконно поради неизвършен подбор по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение в [фирма] не е имало служители със същото място на работа и на същата длъжност като ищцата М. В., поради което работодателят не е бил длъжен да извърши подбор. Ответницата по жалбата М. В. счита, че е неоснователна и моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационните оплаквания срещу въззивното решение, са основателни. При дадения отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, въззивното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. Неправилен е изводът на съда, че уволнението на ищцата е незаконно, тъй като не е извършен подбор между всички служители, заемащи длъжността "експерт-маркетинг". От заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза е установено намаляването на обема на работа на дружеството за район Б.. Данните по делото сочат, че в този район длъжността "експерт-маркетинг"е изпълнявана само от един служител, т. е. от ищцата М. В.. Другите райони на страната са се обслужвали от други още 11 служители на дружеството, всеки от който отговаря за определен район. В случая подбор по чл. 329, ал. 1 КТ не е бил необходим, тъй като такъв трябва да се извърши само между служителите на съответното структурно обособено звено за съответния район или населено място. Неправилно въззивният съд е приел, че район Б. не е обособено структурно звено, тъй като не представлява самостоятелна организационно-управленска структура. С оглед естеството на трудовите функции на съответния служител, териториалната и финансовата обособеност, следва да се приеме, че в отделните населени места са обособени структурни звена за съответното населено място. Въззивният съд не е съобразил цитираната по -горе задължителна практика и в отклонение от нея е приел, че работодателят е бил длъжен да извърши подбор. По изложените съображения въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, какво и в частта за разноските, и да бъде постановено друго, с което да се отхвърлят предявените искове. С оглед изхода на спора ответницата по жалбата следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски за адвокатско възнаграждение за трите инстанции в размер на 1800 лв. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.