Решение № 5992 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2018 г.

Решение № 5992 от 19.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13607/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев от [населено място] срещу Решение № 573 от 01.10.2018 г., постановено по адм. д. № 483/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон в контекста на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Изтъква се обстоятелството, че съдът неправилно е приел, че е неприложима разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от АПК, тъй като разпореждането, с което е била определена пенсията на жалбоподателя представлява краен административен акт. Иска се отмяна на решението като неправилно и се претендират разноски. Ответникът – директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Плевен, при редовно призоваване, не се представлява, но в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на Г. Георгиев от [населено място] против Решение № 2153-14-24/27.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 2/08.12.2017 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ- гр. Плевен. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. При преценката на съдебния акт по критериите на чл. 218, ал. 1 АПК, настоящият тричленен състав съобразява следното: По първоначалното дело е било установено, че със Заявление, вх. № 2113-14-23/06.01.2016 г. до директора на ТП на НОИ-Плевен, Г. Георгиев е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, което с Разпореждане № 2113-14-23#24/26.10.2016 г. е било отказано с мотиви, че лицето отговаря на изискването по чл. 68, ал. 1-2 от КСО за навършена възраст [възраст] за 2016 г., но не отговаря на условието за най-малко 38 години и 02 месеца осигурителен стаж. Посочено е, че Георгиев не може да се възползва от разпоредбата на чл. 9а ал. 2 от КСО – за заплащане на недостигащ за правото на пенсия стаж, тъй като към 06.01.2016 г. има дължими невнесени осигурителни вноски на друго основание- като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2002 г. -31.12.2005 г. Предвид обжалването на това разпореждане, с Решение № 2153-14-9/23.01.2017 г. директорът на ТП на НОИ- Плевен е отменил същото и е върнал административната преписка за ново произнасяне. С уведомително писмо от 11.07.2017 г. жалбоподателят е уведомен за недостигащ осигурителен стаж за право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 9а ал. 2 от КСО, на което, с декларация от 23.08.2017 г., той е отговорил, че няма да се възползва от тази разпоредба. С Разпореждане № 2175-14-1#12/05.09.2017 г. на Георгиев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицето отговаря на условието за възраст, но не отговаря на изискването за осигурителен стаж. Със Заявление, вх. № 2113-14-2435/28.11.2017 г. до директора на ТП на НОИ-Плевен Георгиев отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил необходими документи. След извършена проверка по разходите на ДОО, с Разпореждане № 2/08.12.2017 г. на ръководител "ПО" на Г. Георгиев е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.11.2017 г. пожизнено по чл. 68, ал. 3 от КСО, в минимален размер от 170 лева- до определяне на действителния размер. На 27.02.2018 г. Георгиев е подал жалба срещу разпореждането, като е посочил, че неправилно му е отпусната пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението е отговарял на условията по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. В жалбата си същевременно той заявява, че се отказва от искането си за пенсиониране, тъй като възнамерява да продължи да работи и след датата на придобиване на правото за отпускане на лична пенсия. С Решение № 2153-14-24/27.03.2018 г., директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане № 2/08.12.2017 г., като е приел, че към датата на подаване на заявлението 28.11.2017 г. Георгиев има навършена възраст [възраст] и придобит осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд-15 год., с което отговаря на условията по чл. 68, ал. 3 от КСО. Посочено е, че с Разпореждане № 40/09.03.2018 г. на Георгиев му е определена пенсия за ОСВ в действителен размер, считано от 11.11.2017 г. Отразено е още, че от 17.11.2017 г. за Георгиев са изпълнени условията за придобиване на пенсия по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО, но личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната от първия момент, в който лицето е изпълнило условията за отпускане на пенсия, а именно- 11.11.2017 г. по чл. 68, ал. 3 от КСО, като това в парично отношение не се отразява върху изчисления размер на пенсията. По отношение отказа от искането за пенсиониране е посочено, че производството може да бъде прекратено единствено в случай, когато е висящо, т. е. когато органът още не се произнесъл по искането, позовавайки се на чл. 56, ал. 1 от АПК. По делото е кредитирана, като компетентно изготвена и съдебно-икономическа експертиза, чието заключение посочва, че към дата 11.11.2017 г. Георгиев има осигурителен стаж 38 години, 03 месеца и 24 дни, превърнат към ІІІ категория труд; към 17.11.2018 г. - 38 години, 04 месеца и 0 дни; а към 28.11.2017 г. -38 години, 04 месеца и 11 дни осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд – Плевен, след преценка на събраните по делото доказателства, е стигнал до извод, че на Георгиев правилно е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 11.11.2017 г. до определянето на действителния й размер по реда на КСО. Основният въпрос по делото се свежда до това дали органите на ТП на НОИ- Плевен са определили правилно основанието и началния момент на отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст. Изчерпателен отговор на въпроса се съдържа в нормата на чл. 10, ал. 2 НПОС. Съгласно цитираната разпоредба, в редакцията й в сила от 01.01.2017 г., пенсиите за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., когато по представените със заявлението документи за трудов/осигурителен стаж е доказано правото на съответния вид пенсия, се отпускат и изплащат в минималния размер до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО, разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Текстът на чл. 10, ал. 1 НПОС визира четиримесечен срок от подаването на заявлението, в който длъжностното лице по пенсионното осигуряване трябва да се произнесе. Този срок в случая не е бил изтекъл към датата на отпускане на пенсията в минимален размер. Анализът на цитираните правни норми сочи, че законодателят е предвидил особена процедура при отпускане за първи път на пенсии. Този особен ред изисква произнасяне на административния орган в значително по-краткия срок от един месец в сравнение с общо предвидения такъв от четири месеца с цел защита интересите на пенсионера и своевременно осигуряване на минимални средства за живот. Именно за тази цел е предвидено в рамките на това първо произнасяне по заявлението на лицето, административният орган да извърши преценка единствено на правото му на исканата пенсия и датата, от която това право е възникнало, респективно датата, от която то може да бъде упражнено по правилата на чл. 94 от КСО. В случая, при постановяване на разпореждането от 08.12.2017 г., правилно административният орган е изследвал единствено предпоставките за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст – тези по чл. 68 от КСО и е отпуснал такава от първия момент на придобиване на правото, а именно -11.11.2017 г. при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е сторил това в срок от един месец от подаване на заявлението, при съобразяване с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО - от датата на придобиване на правото, когато заявлението с необходимите документи е подадено в двумесечен срок от тази дата. Настоящият съд намира за правилни и законосъобразни изложените от първоинстанционния съд мотиви относно приложението на чл. 56, ал. 1 от АПК и не намира за нужно да ги преповтаря, като само допълва, че направеното искане в този смисъл от Георгиев, инкорпорирано в жалбата му пред горестоящия административен орган е в условията на кумулативност- от една страна се прави искане да се произнесе директорът на ТП на НОИ- Плевен по обжалваното разпореждане, а от друга е налице искането на Георгиев да се откаже от пенсиониране. Направените искания се изключват взаимно. За да бъде прекратено производството по чл. 56, ал. 1 от АПК следва да е налице изрично искане, ясно изразена воля на заявителя да бъде прекратено производството, започнало по негова инициатива, и то до произнасянето на административния орган по заявлението. За пълнота на изложението може да се посочи, че в случая първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118, ал. 1 от КСО, който ред на оспорване не е приложим към отказите за прекратяване на административно производство по чл. 56, ал. 4, във връзка с ал. 1 от АПК. На основание чл. 56, ал. 4 от АПК, жалбата срещу отказ по чл. 56, ал. 1 от АПК би подлежала на разглеждане по друг ред – този по чл. 197 и сл. от АПК. С оглед изложеното в настоящите мотиви се приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон, а изводите му са обосновани с доказателствата по делото и с действащата нормативна уредба. Поради липса на касационни основания, оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,