Решение № 9217 от 17.8.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6119/2019 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областния управител на област с административен център град Кюстендил срещу Решение 84 от 10.04.2019 г., постановено по адм. дело 274/2018 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Касаторът твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това законови последици. Касационният жалбоподател, Областния управител на област с административен център град Кюстендил, редовно призован, се представлява от юрк. Николова и в съдебно заседание поддържа жалбата, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, Общински съвет - Рила, редовно уведомен, се представлява от юрк. Йорданова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, К. Ремичков, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмен отговор на жалбата или писмени бележки по съществото на спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по оспорване на Областния управител на област с административен център град Кюстендил, обективирано в негова Заповед РД-30- 139/19.06.2018 г., срещу Решение с 518 от Протокол 47/26.04.2018 г. на Общински съвет - Рила, ведно с Решение 522 от Протокол 48/25.05.2018 г. на ОС - Рила, с което е потвърдено върнатото за ново обсъждане горецитирано решение, поради противоречието им с императивната норма на § 27 ал. 2 т. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 62/2010 г./. С оспорените решения ОбС-Рила предоставя на Общинска служба по земеделие, град Кочериново, с офиси град Рила и град Бобошево, част с площ от 0,797 дка от общински недвижим имот 073077, в землището на град Рила, съгласно приложена скица-проект на имот 073138, за постановяване на решение за възстановяване правото на собственост на наследниците на Д. Ремичков по пр. вх. Р0401. Оспорващият навежда твърдения за материална незаконосъобразност на оспорените решения с искане за тяхната отмяна поради противоречието им с материалния закон предвид наличието на несъответствие по отношение наименованието на местностите между скиците - проекти на ОСЗ от една страна и основните скици на ОСЗ, съответно- актовете за общинска собственост, на база които скиците проекти са съставени, въз основа на което областният управител на област Кюстендил стига до извода за липса на идентичност между имотите по атакуваните от него решения на общинския съвет и тези, описани като възстановени в стари реални и/или възстановими граници съгласно решенията на ОСЗ. С обжалваното съдебно решение АдмС-Кюстендил е отхвърлил оспорването на областния управител на област Кюстендил като неоснователно. Съдът, базирайки се на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК е заключил, че оспорените пред него решения на ОбС- Кюстендил са постановени от компетентен по см. на §27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ във вр. с чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА орган, при спазване на изискването за форма и реквизити, при съобразяване с административнопроизводствените правила по приемане на решения на общинския съвет и в съответствие с изискуемите за целта кворум и мнозинство. Според АС- Кюстендил оспорените решения са постановени и при съобразяване с приложимите материалноправни разпоредби. По делото не се спори относно наличието на възстановително решение, като същото е приложено към мотивираното искане на ОСЗ до кмета на общината по отношение на процесните имоти, като с тях на наследниците на Д. Ремичков е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на посочения в същото земеделски имот. Решението е влязло в сила и представлява стабилен индивидуален административен акт. Съдът е установил, че границите на имота са установени при проведена процедура по реда на Наредба 45/05.11.2004 г. за поддържане на КВС, каквито данни се съдържат и в исканията на началника на ОСЗ, както и в констатациите на вещото лице по назначената по делото, приета и кредитирана от съда, въпреки оспорването на касатора /той и първоинстанционен жалбоподател/ съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, налице е идентичност на процесния имот по двете скици, независимо от разминаването по местности, едната посочена в решението на ОСЗ и втората - по скицата проект, установена въз основа на нанесени координати по заснетите гранични точки на имота. Според АдмС-Кюстендил, горното обстоятелство се установява и от съвкупността от доказателства. Според съда, наличните по делото доказателства водят до извода за установяване на границите на проектния имот в съответствие с изискванията на чл. 45е, ал. 1 от ПЗСПЗЗ. По отношение оплакването на Областния управител за липсата на идентичност в местностите по възстановителното решение на ОСЗ и тези, посочени в скицата-проект за имота, предмет на оспорените решения на ОбС- Рила, съдът е приел, че общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Направил е извод, че в конкретния случай Общинският съвет Кюстендил е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на Общинската служба за възстановяване на правото на собственост на наследниците на Д. Ремичков за завършване на процедурата по чл. 45ж, ал. 3 ППЗСПЗЗ. АдмС- Кюстендил е приел за неоснователно и оплакването на Областния управител за допуснати от решаващия орган при постановяване на актовете му нарушения на материалния закон, изразяващи се в несъответствие между приложените скици - проекти и скиците, издадени от ОСЗ по отношение на местностите, в които се намират имотите. Видно от събраните по делото писмени доказателства и СТЕ, безспорно се установява идентичност на местностите, в които се намира, както основния имот, така и проектния на практика представляващ част от първоначално заявения имот. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение споделя изцяло развитите от АдмС Кюстендил доводи за това, че разликите в наименованията на местностите се дължи на факта, че при одобряване на КВС за гр. Рила, ОЗС е възприела произволно обобщаващо наименование на местностите, в които се намират процесните имоти, като идентичността им с актуалните понастоящем местности е доказана чрез сравнение на координатите на възстановените в стари реални граници имоти. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло от настоящия състав на ВАС, Трето отделение. По делото не се спори, че административното производство по приемане на Решение с 518 от Протокол 47/26.04.2018 г. на Общински съвет - Рила, ведно с Решение 522 от Протокол 48/25.05.2018 г. на ОС - Рила, с което е потвърдено върнатото за ново обсъждане горецитирано решение е започнало по мотивирано искане РД-05-101/29.03.2018 г. на началника на ОСЗ-Кочериново с адресат кмета на община Рила и ОбС Рила на осн. § 27, ал. 2 от ЗИД на ЗСПЗЗ с цел предоставяне за възстановяване на наследниците на Д. Ремичков на земи от общинския поземлен фонд. Извършено е установяване границите на признатия имот по реда на чл. 45е, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като след нанасяне на заснетите точки в КВС се установява, че признатият имот е с площ от 0,797 дка и попада върху имот 073077 в землището на гр. Рила придобит от Община Рила на осн. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Към искането на ОСЗ са представени Решение на ПК - гр. Рила и скица проект за имот с проектен 073138 в землището на гр. Рила, местността Ясиковец - Ридо с площ от 0,797 дка, начин на трайно ползване нива. Имотът съставлява част от имот 073077 по КВС общински поземлен фонд, който е в местността Свети Георги в землището на гр. Рила, целият с площ 0,971 дка, НТП нива. По искането на началника на ОСЗ е изготвено от заседание положително становище на работната група при Община Рила. Искането е внесено за разглеждане на заседание на ОбС - Рила , проведено на 26.04.2018 г. , по повод на което с 11 гласа за е прието Решение 518 от Протокол 47/26.04.2018 г. на Общински съвет Рила. Последното след заповед на Областния управител е върнато за прегласуване и е прието оспореното решение 522 от Протокол 48/25.05.2018 г. на ОС Рила. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. Следователно правопораждащият факт за реализиране на това право е установяване на границите на имот, подлежащ на възстановяване в съществуващи или възстановими стари реални граници. Съгласно чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Въз основа на изложеното, изводът на съдът, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, при липса на допуснати нарушения на административно-производствените правила, обуславящи тяхната отмяна, при спазена процедурата по чл. 45ж, ал. 1 и 2 от ППЗСПЗЗ и същите са материални законосъобразни, е обоснован и правилен. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд, че в процесната хипотеза общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като с оглед § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на Общинската служба по земеделие, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. Общинският съвет е бил длъжен да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследниците на Д. Ремичков, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно - решението на общинската служба по земеделие за признато право на възстановяване, мотивираното искане от ОСЗ и приложената към него скица-проект и след като всички тези предпоставки в случая са били налице административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Само общинската служба по земеделие може да постанови решение по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Обосновано АС-Кюстендил се е позовал на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съответстваща на писмените доказателства по делото. С касационната жалба не са представени нови доказателства, обосноваващи сочените отменителни основания. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на ответника, на основание чл. 143 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касаторът следва да бъде осъден да заплати на Общински съвет Рила разноски за касационната инстанция в размер на 100 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение