Решение № 7102 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2009 г.

Решение № 7102 от 1.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2097/2009 г., II о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. К. Ч., подадена чрез пълномощника му адв. И. Л., срещу решение № 428 от 21.07.2008 г. по адм. дело № 51/2008 г. на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-02-Сф-104/07.11.2007 г. на началника на Софийска РДНСК. Развиват се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба В. Н., Н. Н. и началника на Софийска РДНСК, чрез процесуалните си представители, намират касационната жалба за неоснователна. Останалите ответници не вземат становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по същество - неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София област е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу Заповед № ДК-02-Сф-104/07.11.2007 г. на началника на Софийска РДНСК, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "масивна ограда", находяща се в УПИ ХI-1821, кв. 10 по плана на гр. З., изпълнена от жалбоподателя без разрешение за строеж. Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през м. февруари - м. април 2007 г. без разрешение за строеж и в нарушение на действащия правен режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а оградата по чл. 48 ЗУТ представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и следователно за нея следва да бъде издадено строително разрешение. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 301/16.10.2007 г. не са оборени в съдебното производство. Твърдението на жалбоподателя, че процесната ограда била построена през 1996 - 1999 г. не се подкрепя от никакви доказателства, а напротив - опровергава се от подписаната лично от жалбоподателя декларация от 1.11.07 г., заключението на вещото лице по назначената СТЕ, установяваща че извършеният строеж представлява нова ограда, а не ремонт на съществуваща такава, както и от показанията на св. З. Д. С оглед установения момент на извършване на строежа (м. февруари - м. април 2007 г.) разрешението за строеж № 91/10.08.94 г. е изгубило правното си действие на основание чл. 227, ал. 3 ППЗТСУ (отм.), тъй като строителството не е било започнало в продължение на 3 години от издаването на разрешението за строеж. Освен това изпълнената ограда е и в съществено отклонение от разрешението за строеж от 1994 г., тъй като по него е разрешено изграждането на ограда с плътна част 0,60 м. и дължина 26 м., а изградената такава през 2007 г. е с височина 1,70 - 1,90 м. и дължина 53 м. Изложеното сочи, че се касае за незаконен строеж, който като извършен без разрешение подлежи на премахване. Като е издал заповед в смисъл като посочения, административният орган е установил релевантните факти и правилно ги е подвел под правната норма на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Приемайки заповедта за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и същото като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение