Решение № 13696 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6058/2024 г.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Каспичан, чрез адв. Р. Ангелова като процесуален представител, против решение 510 от 12.04.2024 г., постановено по адм. дело 355/2023 г. по описа на Административен съд Шумен, с което е отменена негова заповед РД-25-913/06.11.2023 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът претендира отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Ответникът К. И. П., чрез адв. Р. Карастоянова като процесуален представител, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение по приложен списък. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена заповед РД-25-913/06.11.2023 г. на кмета на община Каспичан, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на К. И. П. и на още пет физически лица в качеството им на собственици, е наредено премахването на незаконен строеж: "гараж", находящ се в УПИ ІХ-333, кв.9 по плана на гр. Каспичан, ПИ с идентификатор 36587.502.333 по КККР на гр. Каспичан. С обжалваното решение, процесната заповед е отменена по оспорването на настоящия ответник К. И. П.. За да постанови този резултат, съдът приема, че административният акт е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК, без съществени нарушения на процедурата по чл. 225а ЗУТ, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Излага съображения, че нареденият за премахване гараж представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, който е незаконен поради липсата на строително разрешение, изискуемо по правилата на чл. 55 ЗТСУ /отм./ и чл.224 от ППЗТСУ /отм./, действали към момента на изграждането му през 1984г.-1985г. С оглед посоченото време на строителството, съдът приема за приложима разпоредбата на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Обосновава извод за допустимост на строежа по правилата и нормативите, действали по времето на неговото извършване, както и тези на ЗУТ, поради което намира, че не подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Посочва, че същият е ситуиран на уличната регулационна линия на двете улици, с които граничи поземленият имот, с което е изпълнено изискването на чл. 95, ал. 1, т. 1 от Наредба 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (ДВ бр. 69/1977 г., отм.), както и на чл.42, ал.2 от ЗУТ. Сочи се, че предвид височината на гаража от 2,50м. е спазено и изискването на чл.42, ал.3 ЗУТ. Допълнително в подкрепа на извода за търпимост на строежа, са изведени аргументи от приложените по делото документи, а именно скица 559/15.11.1984г., която е извадка от регулационния план, върху която с дата 22.11.1984 г., с подпис на началник отдел АГ, със зелен цвят е нанесено петно на сграда, проектирана за гараж, както и проект за гараж, одобрен на 15.04.1985г. от Технически отдел на ГНС-Каспичан ведно с обяснителна записка. Съдът приема също, че заповедта е издадена при засягане на правата и законните интереси на собствените в по-голяма степен от най-необходимото за целта по смисъла на чл. 6, ал. 2 АПК, тъй като се установява инициирано производство за разрешаване на строителството. По тези съображения достига до извод за незаконосъобразност на административния акт и го отменя. Решението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че разпореденият за премахване гараж безспорно попада в дефиницията за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ. Същият представлява масивна постройка, разположена по уличнорегулационната граница в югоизточната част на имота, представляващ обект с идентификатор 36587.502.333.7 по КККР на гр. Каспичан, с размери в план 4,65м/6,60м и височина 2,50м. От приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният гараж не е нанесен в действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед РД-25-300/01.04.1986г., според който не е предвидено допълващо застрояване в имота; че на името на предишния собственик на имота Г. А. Д., от който жалбоподателката пред първата инстанция К. И. П., е придобила право на собственост, видно от нотариален акт 65, том ХІІ, рег. 7165, дело 1916/2013г., е издадена скица-виза 559/15.11.1984г. за строеж на гараж и инвестиционен проект, одобрен на 15.04.1985г. за гараж; че процесният строеж е изграден в периода след издаване на горните документи, около 1985г.-1986г., като не са спазени местоположението и размерите на постройката съгласно одобрения проект, който е за строеж с площ от 18 кв.м., а изграденият е с площ от 25 кв.м., и не е издадено разрешение за строеж. При тези данни правилно съдът приема, че след като е констатиран строеж от допълващото застрояване, за който не се представят строителни книжа, а именно разрешение за строеж, на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за него е приложим редът за премахване по чл. 225а ЗУТ. По делото са представени строителни книжа от 1984г.-1985г., от който е видно, че е инициирана процедура от собственика на имота за допускане и разрешаване строителството на сграда от допълващото застрояване гараж. От друга страна, от показанията на разпитаните свидетели се установява по еднозначен начин, че сградата е построена през 80-те години от Г. Д., а в декларацията на К. П. по чл.14 от ЗМДТ е посочена година на изграждане - 1984г., каквито са твърдения на същата пред първата инстанция и констатациите на вещото лице. В съставения в хода на административното производство констативен акт и в заповедта, издадена въз основа на него, е визиран период на строителство в широки граници от 1985г. до 2013г. Преценени в съвкупност писмените и гласни доказателства обосновават извода на съда, че процесният строеж е реализиран през 1984г.-1985г., а възражението на касатора, че по делото е спорен периода на неговото изграждане, е неоснователно. Неотразяването на гаража в действащия ПУП-ПРЗ на гр. Каспичан само по себе си не сочи на различно време на строителство. Планът е одобрен със заповед от 01.04.1986г. и по правило се предхожда от процедура по изработването му, съвпадаща като време с периода на строежа, което е възможната причина, същият да не бъде нанесен на плана. С оглед възприетата година на построяване на обекта, законосъобразно и обосновано преценката за търпимост е извършена съобразно предпоставките, регламентирани в § 16, ал. 1 ПР ЗУТ. Според приложимата разпоредба, изградени до 07.04.1987 г. строежи, за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими и не подлежат на премахване и забрана за ползване. От първоинстанционния съд е извършен подробен анализ на събраните по делото доказателства и на действалата към момента на извършване на строителството нормативна уредба, въз основа на който е формиран законосъобразен извод за търпимост на строежа. Видно е, че същият е изграден преди посочената в разпоредбата на §16, ал.1 ПР ЗУТ дата, на уличнорегулационната линия на имота, което е в съответствие с правилото на чл.95, ал.1, т.1 от Наредба 5/1977г. за правила и норми по териториално и селищно устройство /отм./, действала към този период, както и с правилото на чл.42, ал.2 на ЗУТ. Спазено е и изискването на чл.42, ал.3 ЗУТ за височина на свободно разположените постройки на допълващото застрояване, каквато е процесната. Не е спорно по делото, че според действащия ПУП-ПРЗ не е предвидено допълващо застрояване в имота, но според чл. 96 от Наредба 5/1977г., паркингите и гаражите се изграждат въз основа на кварталнозастроителен и силуетен план или кварталнозастроителна разработка, придружени при необходимост и от вертикални разрези. Съгласно разпоредбата на 41, ал.2 ЗУТ, допълващо застрояване може да бъде допуснато с виза за проучване и проектиране по чл. 140 ЗУТ. В случая по делото е представена скица-виза 559/15.11.1984г. за строеж на гараж, от което следва, че е налице разрешаване на строежа по реда на чл.96 от Наредба 5/1977г., съотв. на чл.41, ал.2 от ЗУТ и същият е допустим по см. на § 16, ал. 1 ПРЗУТ. Действително, сградата е реализирана в отклонение от одобрената разработка, което обстоятелство обаче е относимо към хипотезата на незаконен строеж по чл.225, ал. 2, т.1 ЗУТ, която не е обсъждана и приложена от органа при издаване на процесната заповед. Неоснователни са наведените за първи път в касационната жалба твърдения за недопустимост на строежа поради разполагането му върху част от улицата, която е публична общинска собственост. Доказателства в подкрепа на горното по делото липсват. В съставения в хода на административното производство констативен акт изрично е посочено и графично отразено местоположението на гаража изцяло в границите на имота. Неоснователно касаторът свързва приложимостта на хипотезите за търпимост на строежите с изискванията на чл.183, ал.1 ЗУТ. Противно на поддържаното в касационната жалба, наличието или липсата на съгласие на съсобствениците на поземления имот по чл. 183, ал. 1 ЗУТ е от значение за издаване на разрешение за строеж, каквото в случая безспорно няма, но не влияе на преценката относно търпимостта на строежа. Настоящият състав не споделя извода на съда за нарушаване с издадената заповед на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК. В правомощията на органите по контрол на строителството не съществува друга възможност освен да разпоредят премахването на установен незаконен строеж, който не е търпим. Доколкото се касае за постройка на допълващото застрояване, то премахването й не би причинила вреди, несъразмерни с преследваната от закона цел, ако този строеж не е допустим в някоя от предвидените в закона хипотези. Това обаче не се отразява на крайния извод на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, след като по делото е установена търпимостта на процесния гараж съгласно § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, което изключва възможността за премахването му на приетото от органа основание. Предвид изложеното обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт като правилен следва да се остави в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от процесуалния представител на ответника, в негова полза следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 750,00 лева съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,